- Проф. Пимпирев, 33-ата антарктическа експедиция е в своя ход. По какви проекти ще се работи през този сезон на българската полярна база?
- В момента официално се работи по 11 проекта, които са към Националната програма за полярни изследвания, която е към Министерството на образованието и науката. Те са в много широк спектър. Един от проектите е за изследването на ледниците. Има един много силен екип от геофизици от Софийския университет „Св. Климент Охридски“– това са главен асистент Гергана Георгиева, която вече има 4-5 години опит в антарктически експедиции. Тя заедно с физика Васил Гурев изследват движението на ледниците. То е свързано съответно с тяхното разтапяне и глобалното затопляне на климата в тази западна част на Антарктида, където се намира българската база. Поставена е геофизична станция, която е предоставена и закупена от учените от Обединените арабски емирства, която ще изследва движенията на земната кора в тази част, където тя се движи много активно. В непосредствена близост до остров Ливингстън се намира действащият вулкан Дисепшън, който е изригнал за последно през 1967 година. Продължават изследванията на доц. Светослав Димов от Биологическия университет на Софийския университет, който със своя дипломантка изследва микроорганизми, който са изключително важни, защото те са уникални за Антарктида, тъй като там животът е много ендемичен и се е приспособил към едни много ниски температури целогодишно. От тези микроорганизми се извличат и много ценни ензими за направата на лекарства и всякакви полезни вещества за борбата с различни болести.
- С това ли се занимава българският екип?
- Да. На Ледения континент се извличат субстанции за борба срещу рака. Много хора са спасени чрез изследванията, които са проведени на Антарктида. Така че там не си задоволяваме научното любопитство, а изследванията ни са свързани с много практически резултати. Доц. Светослав Димов е за трети път на Антарктида. Неговите изследвания, в които има много важни резултати, са публикувания в престижни научни списания. За пръв път тази година пътуват двама орнитолози, които тръгнаха от Варна. В момента те са на остров Ливингстън, където изучават движението на птиците по целия път - от България, през средиземноморската област, през тропика, през екватора и пресичайки южния тропик, достигат до полярната област. Там изучават птичето разнообразие, което действително е много интересно, особено миграцията на птиците. Орнитолозите са на научноизследователския кораб и продължават своите проучвания.
Геофизиците и метеоролозите от Обединените арабски емирства донесоха метеорологични станции, които се поставиха на възлови места в района на българската база, за да може целогодишно да се отчитат параметрите на климата. Проучванията на климата са важни за цялата планета, защото хората вече страдаме заради тях.
- Има ли други медицински проекти?
- С мен сега ще пътува Кирил Кандиларов, който ще прави лабораторни изследвания на физиологичнито състояние на участниците в експедицията. Този проект се реализира съвместно с учени от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Освен медицински проекти има и такива, които са свързани с естетическото възприятие на този континент. Той се осъществява от музикалния редактор Марина Великова от Българското национално радио. Тя вече втора година продължава своите изследвания на звуците на Антарктида. Това са не само звуците от дивия свят като пингвини, тюлени и птици, но и звукът на капещата вода, на топящия се лед, на срутващите се ледени блокове. Това е изключително интересен проект, който тя има целта да го представи на широката общественост като музикална творба. Освен това ще направи и една фотоизложба, която ще бъде представена на Моста на влюбените в София. Миналата година изложбата беше представена по време на Деня на Земята. Тази година ще представи хората на Антарктида, защото Леденият континент без хората е една пустиня.
Музикалният редактор на БНР Марина Великова записва звуците на Антарктида.
- Наскоро български екип достигна до остров Смит. Разкажете защо това е важно...
- Фактически това е цел на нашите експедиции още от самото им начало, защото това е най-недостъпният остров не само в района на Южно Шетландските острови, а на цяла Западна Антарктида, тъй като от водата изкачат отвесни скали, ледници и почити няма удобно място за акостиране на лодките. Доста опасно е достигането на остров Смит. Затова поздравявам екипа с първото стъпване на българи на този непристъпен остров. На него са слизали само няколко експедиции. Със сигурност знам за една чилийска и една на National Geographic, която е имала за цел покоряване на върховете му. Там се намира най-високият връх на Южните Шетландски острови. От друга страна, той е картографиран от нас, българите, разбира се, с дрон, още когато нямахме полярен кораб. На него има много български имена.
- Сложно ли беше достигането до острова?
- В условия на много кратък времеви прозорец с добри метеорологични условия корабът стигна до острова.
Това е един много висок остров, който винаги е забулен в мъгли и облаци. Две лодки са успели да доближат до него и екипът слезе на един от заливите, който е обграден от ледник, от който са падали ледени блокове. Така че е било опасно.
Целта беше екипът да стъпи на брега и да извърши оглед и оценка за научноизследователска дейност.
- Ще ходят ли там учени, за да го изследват?
- След извършване на огледа се очаква да се направи повторно слизане с по-голяма група учени, геолози, сеизмолози, биолози, които да съберат необходимите проби за проучване на този неизследван островен гигант. Ще се изследва геологията на този остров, защото тя е изключително интересна. Скалите тук са образувани на 50-60 километра дълбочина и се отличават коренно от скалите на останалите острови на Южно Шетландския архипелаг. Разгадаването на техния произход ще бъде едно голямо постижение за геоложката наука в тази част на Антарктида. С моето пристигане на Ледения континент аз ще поведа една група, чиято цел ще бъде именно научното изследване на част от този остров, ако, разбира се, успеем да се доберем отново. Това беше само едно разузнавателно стъпване, но по-сериозното изследване ще поведа аз през февруари.
- Какво се случва със строежа на научната лаборатория?
- До края на март, когато експедицията ще приключи, се надяваме всички помещения вътре да бъдат изградени. Така през следващата година трябва да бъдат докарани мебелите и обзавеждането, което може да стане съвсем бързо и безпроблемно.
- Как си представяте, че ще изглежда българската полярна база след 10 години например?
- След 10 години преди всичко трябва да оборудваме лабораторията си с модерна научна апаратура, а резултатите да излизат веднага, а не да бъдат повредени, докато бъдат транспортирани до обитаемите континенти, където са другите лаборатории. Трябва всичко да се извършва на Антарктида. Не смятам да я разширяваме като сграден състав засега, но трябва да създадем по-добри условия за работа на учените на континента. Целта ни е да излизат все повече и повече научни открития при бъдещите изследвания. Досега нямаме Нобелов лауреат, но защо българин да не стане Нобелов лауреат именно чрез изследванията си на Антарктида.
Българи за пръв път на непристъпния остров Смит.
- Кога тръгвате към Антарктида?
- На 4 февруари тръгваме с 16 души от София.
- Къде ще посрещнете рождения си ден?
- На Антарктида, разбира се. Ще го празнуваме, както се празнува на едно диво и красиво място, което чувствам като родно, като мое. Много съм щастлив, когато празнувам рождения си ден именно там. Празнувам го като вкъщи - сред приятели, сред сподвижници, хора, с които сме правили всичко възможно Антарктида да бъде българска.
- Най-накрая България има редовен кабинет. Как се правят експедиции в условията на служебни правителства? Как се отразява на вашата работа липсата на политическа стабилност?
- Редно е да има редовно правителство не само за нас, а за целия български народ, защото тогава страната върви по нормален път. Служебните правителства са измислени в някои екстремни моменти в политическия живот. Не е редно страната ни 4 години да седи разкрачена без нормално правителство. Това се отразява и на нашата дейност, защото ние нямаме сигурност при провеждане на геополитиката на България в полярните региони, която провежда съвместно с европейските полярни държави. България е 11-ата държава от Европейския съюз, която притежава база и полярен кораб, който изследва Антарктида, така че България има задължение към своите партньори в Европейския съюз. Нашите полярни програми не могат да бъдат за една или две години, а са дългосрочни, защото те са координирани с нашите партньори от ЕС. Така че едно правителство, което се сменя за една година или по-малко, не може да ни даде сигурност в провеждането на нашите антарктически изследвания, които са държавна политика.
- Г-н Пимпирев, в контекста на встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп как върви сътрудничеството ни в полярните изследвания със САЩ?
- Може да се каже, че нашето сътрудничество върви отлично. Преди време американски учен работи на българската база на остров Ливингстън. Участваме равноправно като членки на Консултативния договор за Антарктика във вземането на важни решения за бъдещето на Ледения континент. Надяваме се да имаме и нови съвместни проекти, като сме готови да предоставим нашата база и логистична подкрепа с нашия кораб. Иначе има българи, които са и американски граждани, които и сега работят на американски полярни бази, включително на Южния полюс.
Това е той:
- Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
- Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
- Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
- През 2013 г. покорява Южния полюс
- Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
- Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Удостоен е с отличието „Командор на Ордена на Исабел Католическа“ с указ на краля на Испания Фелипе VI
- Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др. Автор на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
- Сега ще участва в заснемането на час и половина документален филм „Ноосфера“ за българските полярни изследвания
Милена Димитрова
