- Г-н Милошев, в края на сезона сме, каква е равносметката?
- До момента имаме изключително успешна година, което ми дава основание да вярвам, че секторът е на път към пълно възстановяване след пандемията. Туристическият бизнес в неговата цялост успя да се адаптира към предизвикателствата и работи с висока ефективност въпреки трудностите. Да, нарастващите разходи, недостигът на персонал и спадът на някои чуждестранни пазари, предизвикан от военните конфликти, са сериозни проблеми, но вярвам, че с обединените усилия на бранша и институционалната подкрепа на държавата ще можем да ги преодолеем.
Сравняваме винаги с рекордната 2019 г., но 2024 г. протича при много по-тежки условия спрямо 2019 г. Визирам невъзможността да се привличат туристи от Украйна, Русия и Израел, но въпреки това вече е ясно, че периодът от началото на годината до края на септември е по-успешен и като приходи. Приходите за туристическия бизнес се движат с около 25% ръст в сравнение с 2019 г. И по два от трите водещи показателя (регистрации на туристи и приходи от нощувки) има ръст над инфлационното равнище.
За да сме напълно коректни, е необходимо да се изчакат и официалните данни на НСИ до края на септември, но съгласно публикуваните до момента числа, а и според данните от граничните пунктове, има и ръст от началото на годината до края на септември на влезлите в страната чуждестранни посетители спрямо 2019 г.
- Правят се проверки и от Министерство на туризма за изпълнението на задълженията на концесионерите и наемателите на плажовете. Досега открити ли са нарушения и какви са?
- През летния сезон 2024 г. Министерството на туризма извърши над 400 проверки на плажовете – както планирани, така и внезапни, включително и извънредни проверки. Те обхванаха както охраняемите, така и неохраняемите морски плажове, като в някои случаи бяха извършени съвместно с други институции. Резултатите са показателни: отправени са 27 предупреждения, а наложените неустойки за неизпълнение на поетите задължения са 12. Това показва, че нарушенията са сравнително малко – което е индикация, че концесионерите и наемателите изпълняват отговорно своите договорни и законови задължения.
Сравнено с предходни години, нарушенията на охраняемите плажове са намалели. Най-често срещаните проблеми са свързани с недостиг на спасители и медицински персонал. Това обаче е част от по-голямото предизвикателство, свързано с кризата за кадри в сектора. Ето защо е необходимо да разработим дългосрочна стратегия за привличане и задържане на квалифицирани кадри. Държавата може да поставя високи изисквания, но ако не осигурява на бизнеса нужния ресурс, за да ги изпълни, това неминуемо ще се отрази на качеството на туристическия продукт, който предлагаме. Такъв беше случаят и с изисквания в новата наредба за водноспасителната дейност. Настоящето служебно правителство има ограничен времеви хоризонт, но при следващ редовен кабинет този въпрос трябва да бъде поставен като приоритет за министъра на туризма.
- Какви средства вече са инвестирани и колко още са предвидени за рекламни кампании? Какви кампании се предвиждат?
- Бюджетът за реклама на туристическа дестинация в България е около 14 милиона лева на година.
Разходването на тези средства се осъществява съгласно годишна програма за национална туристическа реклама, която се приема от Националния съвет за туризъм и се одобрява от министъра на туризма. Тази година дадох възможност на всички национално представителни браншови организации да внесат предложения във връзка с изготвянето на програма за 2025 г. Разбира се, посочената сума е крайно недостатъчна за осъществяване на адекватна реклама, но стремежът ни е въз основа на анализа на тенденциите в сектора да изготвим максимално реалистична програма, насочена към всички целеви пазари.
Част от нашата комплексна рекламна стратегия включва организиране на посещения в България на чуждестранни медии, влиятелни личности и популярни фигури в сектора. Един от ярките примери е британският историк проф. Бетани Хюз, известна с телевизионното предаване „Съкровищата на света“. През април 2024 г. бе заснет втори епизод на „Съкровищата на България“, в който бяха заснети уникални локации като Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол и пещерата Магура. Резултатите от първия епизод, излъчен по BBC, са впечатляващи – предаването е гледано от над 216 милиона зрители по цял свят.
Паралелно с това организираме опознавателни посещения на страната ни за водещи журналисти, влогъри, блогъри и инфлуенсъри от различни части на света. През 2024 г. вече бяха проведени подобни посещения за създатели на съдържание от Испания, Румъния, Полша, Узбекистан, Нидерландия, Италия, Германия и Кувейт, а в близко бъдеще подготвяме обиколки за представители от Норвегия и прибалтийските страни.
Също така домакинстването и институционалната подкрепа на значими международни прояви е важен елемент от нашата стратегия за изграждане на положителен имидж на България. Зимните курорти традиционно организират световни първенства по ски алпийски дисциплини и сноуборд. Например Световната купа по сноуборд ще се проведе отново в Банско на 18 и 19 януари 2025 г. Освен това България е избрана за предпочитана дестинация от Европейската асоциация на туроператорите и туристическите агенти (ECTAA) за 2024 г. През октомври ще домакинстваме Годишната среща на членовете на асоциацията – важно събитие с целенасочена аудитория.
Тези инициативи не само ще повишат видимостта на България на международната сцена, но и ще привлекат нови туристи, готови да открият нашата уникална природа и култура.
- На какво се залага в рекламните клипове, снимките и материалите, излъчвани в България, и как се представяме в чужбина?
- В бранд стратегията на Министерството на туризма ключов акцент е поставен върху популяризирането на България чрез единен, позитивен и гостоприемен тон на комуникация. Слоганът „В България си желан“ отлично илюстрира нашия ангажимент да представим страната като топла и непретенциозна дестинация, в която всеки турист е важен.
Концепцията за утвърждаване на България като предпочитана дестинация е насочена към създаването на качествено и таргетирано рекламно съдържание, което акцентира на разнообразието и уникалността на българския туристически продукт. Наша цел е да подчертаем автентичността на България чрез иновации в рекламните активности, включително рекламни клипове и дигитално съдържание, което достига до вътрешните и международните целеви пазари.
Ние залагаме на нови подходи в рекламата, с нестандартни формати, тематични рубрики и специални предавания, които резонират по-добре с модерната аудитория. Работим с т.нар. гарантирана аудитория, което е изключително полезен метод за таргетиране на реклама по предварително зададени параметри, осигурявайки по-добра отчетност и оценка на ефективността на кампаниите.
Нашите послания са адаптирани спрямо спецификите на различните целеви пазари. Те призовават туристите да посетят България и да открият незабравими морски приключения, уникални културни преживявания и зареждаща природа, съпроводени с нашето традиционно българско гостоприемство. Тази многостранна и инклузивна комуникация подчертава, че България е не само дестинация, а и опит, който остава в сърцето на всеки посетител.
Впечатлен съм от активността на младите хора в социалните медии, става въпрос за многомилионна подкрепа на туризма в България. Същото се отнася и за съвместната инициатива на Министерството на туризма и електронните медии за публикуване на уникални снимки от България в сутрешните блокове, които показват красотите на отделни кътчета с впечатляващи гледки от нашата страна, през погледа на публиката, всеки ден.
- Обмисляте ли сътрудничество със съседните държави за общи маршрути с цел привличане на повече чужди туристи?
- Да, мога да споделя, че в средата на септември реализирах успешно посещение в Истанбул, Турция, където бяха потвърдени взаимните интереси на България и Турция за създаване на общи интегрирани туристически маршрути. Тези маршрути могат да бъдат изградени на регионален принцип и да включват историческото, археологическото и културно наследство по нашите земи, съчетани с кулинарните традиции, което е вълнуваща възможност за туристите да се запознаят комплексно с богатството на нашите земи.
Балканите предлагат уникални условия за сътрудничество, тъй като разполагаме с множество исторически и културни забележителности, красива природа и вкусна храна. Всички народи от региона са известни със своето гостоприемство и традиции в посрещането на туристи, което създава идеална основа за формирането на нови и атрактивни туристически маршрути.
Вярвам, че за успешното реализиране на тези маршрути е необходимо да приемем интеграционен подход, който да обхваща не само видовете предлагани услуги, но и ефективна транспортна свързаност и географска близост. Също така страните от региона на Черно море и Балканите генерират около 10% от глобалния туристопоток, което ни предоставя невероятна възможност за привличане на още повече чужди туристи.
Създаването на общи интегрирани маршрути не само че ще увеличи туристическия поток, но и ще обогати преживяванията на посетителите, като им предостави възможността да се запознаят с богатото културно наследство на нашия регион. Стремим се да предоставим на света уникално изживяване, което обединява нашата история и култура.
- Какво според вас е решението на проблема с кадрите в туризма? Вносът на работна ръка решение ли е?
- Наемането на чуждестранна работна ръка е резултат на липсата на достатъчно кадри в България. Тя не е решение на проблема, а негово следствие. Трябва да се работи в посока на привличане на кадри от България.
Туристическият сектор у нас предлага не само работа, но и атрактивни възможности за кариерно развитие, както и конкурентно заплащане. Затова трябва да се предостави възможност на учениците и студентите от специализираните браншови учебни заведения да започват от рано практически стажове и да могат да се запознават и с реалностите на бизнеса.
- Беше внесен проект за създаване на Гаранционен фонд, но срещна голям отпор, каква е причината и какви промени трябва да бъдат направени?
- Важно е да се отбележи, че няма разногласие по темата за нуждата от създаване на Гаранционен фонд. Създаването на Гаранционен фонд е необходимо и в интерес на потребителите и бизнеса. Всички организации в сектора изразиха готовност да положат усилия в работна група, за да разгледат становищата от общественото обсъждане и да постигнат консенсус по спорните въпроси. Успехът на законопроекта зависи от резултата на работата на работната група.
В случай че работната група финализира законопроекта, аз съм готов да продължа да се боря за неговото приемане.
- Използвате ли опита си като продуцент на кино- и телевизионни продукции при работата си като служебен министър на туризма? Хубаво е, ако посочите примери.
- Абсолютно! Опитът ми като продуцент е незаменим – и в туризма, както в киното, всичко трябва да е добре организирано. Вярвам, че културният туризъм е като добре режисиран филм – България има всичко необходимо за епичен сценарий: история, култура и природа. Трябва само да разкажем историята по най-добрия начин, така че публиката да почувства емоцията.
Това е той:
- Роден е на 2 май 1968 г. в София
- Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, където се дипломира като магистър инженер, специалност „Геодезия“
- Завършва и професионална квалификация по „Режисура на игрален филм“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
- Той е телевизионен и филмов продуцент, създател на български филми, сериали, телевизионни предавания и концерти
- Председател е на Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти в България
- Отличен е с почетен знак „Златен век“ на Министерство на културата за изключителен принос в развитието на българската култура и почетен знак на президента на Република България за принос в реализирането на благотворителните инициативи „Българската Коледа“ и „Подкрепи една мечта“
Елена Иванова
