- Г-н Чуков, две седмици след изненадващата атака на „Хамас“ по Израел, какъв е вашият прочит на събитията?
- Мигове след нападението бях категоричен, че единствената цел на атаката е да спре започналото сближаване между Израел и Саудитска Арабия. Там течеха процеси на изграждане на нещо безпрецедентно както в политически, така и в икономически план – Саудитска Арабия и Израел като част от т.нар. Индийски коридор, обявен двадесетина дни по-рано в Делхи. Става дума за огромен търговски коридор от Индия до Европа, конкурентен на китайския „Един пояс, един път“. Ясно е, че радикалните сили в Палестина не могат да допуснат сближаване на Тел Авив и Рияд, което би отслабило каузата им за освобождение на Палестина. Сега обаче вече е ясно, че поставянето на прът в тези отношения може да е само временно. Това са прекалено мощни процеси, за да бъдат торпилирани толкова лесно.
- Какво тогава отприщи тази атака точно в този момент?
- За да ви отговоря, трябва първо да видим някои детайли около самата атака. За мен ключовото е, че всъщност далеч не само „Хамас“ участва в нея. Реално участие са имали и техните партньори от „Ислямски джихад“, но по-важното е, че сега вече идват данни, че ключово участие са имали и от Народния фронт за освобождение на Палестина. Според „Хамас“ атаката е била планирана от тях със значително по-малък мащаб и само с цел вземане на ограничен брой заложници за бъдещи преговори и размяна с палестински бунтовници от затворите в Израел. Според редица източници от „Хамас“ самите те са били изненадани, когато при навлизането в Израел те са видели и бойци от други организации, непознати хора, които да навлизат през границата. Според член на политбюрото на „Хамас“ кървавата вакханалия е започната най-вече от бойците на НФОП, а поставени в тази хаотична ситуация хората на „Хамас“ не са имали друг избор освен и те да ескалират към зверства и отвличания.
- Кажете малко повече за НФОП.
- Това е организация много по-стара от „Хамас“, създадена е още през 1968 г. Организацията е със светска насоченост и изповядва по-скоро марксистки ценности, създадена е от християнин. През годините е била клиент основно на СССР и Източния блок. След разпадането на Източния блок бяха спонсорирани от Муамар Кадафи. След неговия срив бяха обгрижвани от режима на Башар Асад в Дамаск. Точно тогава в началните моменти на гражданската война в Сирия НФОП застана на страната на Асад, а тогава „Хамас“ се биеха срещу него. Важно е да се знае, че „Хамас“ и НФОП са врагове, конкуренти. Лидерът на НФОП от 2008 г. е в затвора в Израел за убийство на израелски министър. Припомням, че при голямата размяна на палестински бойци за израелския войник Гилат Шалит той бе разменен срещу цели 1207 затворници. Въпреки това Израел никога не се съгласи да освободи Ахмед Саадат, лидера на НФОП. Това показва колко ключов и значим е той за тях.
- Как са разбрали НФОП за готвената от „Хамас“ атака?
- Не знам. Мога само да цитирам „Хамас“, които твърдят, че влизайки в Израел са били малко хора и буквално изведнъж зад тях започват да нахлуват маси от бойци на други организации. Самата акция буквално е била започната от десетина души на пет мотора. На видеата се виждат първите, които нахлуват. След това изведнъж нахлува тълпа, която започва да коли и отвлича. Между другото доказателство в полза на това е и неяснотата около броя на заложниците. Бяха 150, после се оказаха 170, след това станаха над 200. Причината е, че не всички заложници се държат от „Хамас“ и затова отне време, докато има яснота коя колко заложници държи.
- Как се случи така, че Израел беше изненадан?
- Няма как да предположим, че най-модерните и добре финансирани служби за сигурност в света може да не предугадят толкова голяма атака, в която са замесени хиляди бойци. Има само една възможност – атаката наистина е била планирана като нещо малко и ограничено и малцина са знаели за нея. Така информация не е изтекла до разузнавателната мрежа на Мосад. Впоследствие атаката чисто хаотично се разраства до окончателните си размери. Това е единственото обяснение как Израел може да изпусне такова мащабно развитие – атаката не е била планирана като мащабна, а спонтанно и впоследствие чисто хаотично се е разраснала до такава. Но иначе по принцип Израел не би трябвало изобщо да е изненадан.
- Защо казвате това?
- Защото още в началото на годината лидерът на „Хамас“ Исмаил Хания събра всички палестински групировки и там ясно бе казано, че палестинците не могат да чакат и трябва да действат активно срещу Израел. Имаха и среща с външния министър на Русия Сергей Лавров, където също демонстрираха, че това затишие от последните години е към края си. През май в Общото събрание на ООН бе внесена жалба срещу Израел от 77 държави и организации с призив да се изтеглят от окупираните палестински територии. Сред тях бяха и Китай. ОС на ООН не е властови орган, но показателно е, че точно там Израел губи подкрепа и везните се накланят срещу него – припомням, че самата Държава Израел е създадена именно с решение на ОС на ООН. Зад всички тези развития е дългата ръка на Иран. Те работят за тази ерозия на подкрепата за Израел. Иран е моторът на всички тези усилия. Те дават мобилизацията и сглобката и това не се крие от никого. Оръжията за „Хамас“ идват от Иран, макар и голяма част от тях да са с първоизточник Северна Корея.
- Приспани ли бяха службите на Израел?
- Да, но приспани от самата политика на премиера Бенямин Нетаняху. А тя е следната - „щом ги храним, мащабна атака няма да има“. Това верую се базира на факта, че Газа е изцяло под контрола на Израел, въпреки че той изтегли войските си от самата вътрешност. До самата атака хиляди палестинци влизаха в Израел, за да работят в кибуците, за което получават заплати много над тези в Газа. Електричество, вода и храна също идваха от Израел. Да, разбира се, всичко това се заплаща на Израел от САЩ, ЕС, ООН, но все пак Нетаняху не можеше да си представи палестинците да захапят ръката, която ги храни. Това е в сърцевината на голямата изненада.
- Какъв ще е резултатът в крайна сметка?
- Това, което със сигурност ще се случи, е, че връзката на Израел с Газа ще бъде напълно прекъсната. Между двете ще бъде издигната абсолютна стена. Никакви хора, стоки, услуги, капитали и т.н. няма да преминават между Израел и Газа. През уикенда в Египет се проведе международна конференция, на която като цяло се очертаха визиите на арабските държави и на ЕС и САЩ за решаването на моментната криза. Налице вече е една сравнително ясна пътна карта, според която може да се каже, че контролът над Газа от Израел преминава към Египет. Това обаче изключва да има реално сухоземно нахлуване на Израел в Газа, което към момента всички виждаме, че се бави основно под натиск на САЩ и ЕС, които са разтревожени, че това ще изостри до крайна степен отношенията в Близкия изток. Проблемът на Израел е, че трябва, от една страна, да покаже на гражданите си, че предприема мерки срещу „Хамас“ и не бездейства, но реално това няма как да се случи. Причината е, че всяко едно влизане в Газа ще доведе до реки от кръв, включително и израелска. Това ще взриви Близкия изток по много направления. Най-ключовото е ултиматумът на „Хизбула“, че ще нападне Израел. А „Хизбула“ е поне 10 пъти по-силна от „Хамас“. Оттам насетне това би довело до намесата на САЩ на страната на Израел. Това пък би довело дотам Иран да се намеси на страната на „Хизбула“. Никой в момента не иска такава ескалация и затова всички големи ще играят в посока утихване на тази гореща фаза в момента. Иначе САЩ ясно демонстрират, че няма да стоят безучастни, ако Израел бъде нападнат. Същевременно от Вашингтон ясно показват на Нетаняху, че крути мерки в Газа не са приветствани.
- Какво още предвижда пътната карта?
- Газа минава под международна опека, като водеща държава ще е Египет, но като гаранти ще са включени и Йордания, Турция, както и Саудитска Арабия и Катар, от които ще се очакват сериозните финансови инжекции, за да се възстанови ивицата от разрушенията. Египет ще поеме гаранциите, че „Хамас“ няма повече да обстрелват Израел с ракети. Засега поне идеята е властта в ивицата да се върне в ръцете на „Фатах“ и техния лидер Махмуд Аббас. Как точно ще се случи това аз не виждам, при положение че Аббас е с изтекъл мандат от 10 години насам, а рейтингът му дори и на Западния бряг е изключително нисък. Тази група държави ще инсталират някакъв вид войскови контингент по границите на Газа и ще гарантират, че „Хамас“ не може да води никакви офанзивни действия срещу Израел. Нещо като сини каски. Между другото това личи и от изселването на кибуците около границата с Газа.
- Как тази пътна карта се връзва с намеренията на Израел да влезе в Газа?
- Никак. Ако Израел осъществи сухоземна офанзива в Газа, жертвите ще бъдат изключително много, а ако целта е реално „Хамас“ да бъде унищожен, акцията няма как да е бърза и кратка. Това, че Израел още не е нахлул в Газа, само по себе си показва, че там има сериозно колебание по въпроса.
- А какъв е дългосрочният план за региона?
- Самият факт, че Египет се обвързва с този процес, значи, че страната е получила гаранции, че пътят ще е в посока „две държави“. Египет и Йордания настояват за това решение. То включва създаване на Палестинска държава в границите от 1967 г. и Източен Ерусалим като столица на тази държава. Старият град на Ерусалим, който съдържа религиозните обекти, така важни и за мюсюлмани, и за евреи, се предвижда да е под контрола на ООН. Ако Египет ще са част от този план, то със сигурност са поставили това условие. А решението за две държави се подкрепя и от кабинета на Байдън, който е много по-умерен от Тръмп в това отношение. Тръмп зае силно произраелска позиция.
- Може ли в такъв случай това настоящо изостряне да се окаже ключ и катализатор за реално прекратяване на израело-палестинския конфликт?
- Колкото и иронично да звучи, може. И причината е в уникалната геополитическа обстановка в момента. Излизането на този конфликт извън тази тлееща фаза и превръщането му в пълномащабна война с участието на „Хизбула“, САЩ, Иран и други локални сили ще кумулира тези действия с войната в Украйна. Така Колективният Запад, ако наречем така НАТО, ЕС, Австралия и Япония, ще се окаже във война с целия останал свят в различни точки на света. Затова в момента сякаш на хоризонта се вижда, че има само два пътя – или отиване към голяма война, или сядане на масата за преговорите и реално генерално разрешаване на конфликта.
- Има ли обаче шанс това са се случи? Много крайни са настроенията и от двете страни.
- Да, там настроенията винаги са крайни и проблемът е, че радикалните сили и от двете страни винаги са били по-силни, по-активни от умерените. Давам пример с най-успешния по тази линия премиер на Израел – Ехуд Олмерт. Човек, който постигна огромен напредък в преговорите с палестинците, като дори се разбраха за размяна на територии – Израел да запази новопостроените селища отвъд границите си от 1967 г., като за сметка на това даде свои незастроени територии на Палестинската държава. В мига, в който в Израел разбраха за тези компромиси, бързо му се организираха корупционен скандал и планът пропадна. Сега се отваря нова възможност да се постигне компромис най-вече заради силния международен натиск. Само този натиск може да постави в задушаваща позиция крайните сили от двете страни.
Toва е той:
Арабист, професор, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия
Преподава във Варненския свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенския университет „Ангел Кънчев“...
Деян Дянков
