З абавяне на икономическия растеж до 1% през 2023 г. и възможен краткосрочен спад на БВП на тримесечна база (спрямо предходно тримесечие) прогнозира Институтът по икономика и политики към УНСС.
Годишният доклад на изследователското звено предвижда ускоряване на растежа на БВП до 2.6% през 2024 година, но само при условие, че значителните външни и вътрешни рискове не се реализират. В същото време се очаква инфлацията да остане висока, но в рамките на едноцифрени темпове и от 13% през 2022 г. средногодишната й стойност през 2024 г. да е 7.5%.
Сериозно внимание изискват структурните проблеми в икономиката, заради които тя рискува да губи все повече своята конкурентоспособност под натиска на ниската си ефективност. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската криза и свитото предлагане на труд водят до двуцифрен растеж при трудовите възнаграждения, а това заплашва българското производство да достигне ценови равнища, при които няма да е конкурентоспособно на международните пазари, предупреждават от института.
Глобално
През 2022 г. глобалната икономика беше изправена пред редица предизвикателства, които се отразиха в забавяне на икономическия растеж и влошаване на перспективите пред икономическата активност в средносрочен период.
Нахлуването на Русия в Украйна доведе до повишаване на геополитическата несигурност, ограничаване на доставките на ключови енергийни и неенергийни суровини за Европа и повишението на техните цени. Прилаганата от Китай твърда политика за „нулев брой заразени с COVID-19“ и въведените строги ограничителни мерки допълнително затрудниха функционирането на глобалните вериги за доставки. На фона на тези развития глобалната инфлация се ускори значително, а в някои от държавите с развити икономики растежът на цените достигна 40-годишен връх.
В резултат на това през 2022 г. в редица страни започна процес по нормализиране на паричните и фискални политики, което имаше за цел потискане на крайното търсене, преустановяване на тенденцията от първите девет месеца на 2022 г. към бързо ускорение на инфлацията и стабилизиране на инфлационните очаквания. В края на 2022 г. и началото на 2023 г. общият индекс на международната конюнктура се позиционира под неутралната граница от 50 пункта, което сигнализира за отслабване на световната икономическа активност в краткосрочен период.
Брутен продукт
През първите девет месеца на 2022 г. годишният растеж на реалния БВП на България възлезе на 3.7%, като експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие дават индикации, че общо за 2022 г. растежът е бил около 3.3% (спрямо 7.6% през 2021 г.). От гледна точка на БВП по метода на разходите за крайно използване нарастването на икономическата активност се определяше от изменението на запасите и вътрешното търсене (главно частно потребление), докато нетният износ
имаше отрицателен принос заради по-силен растеж на вноса спрямо износа на стоки и услуги. По икономически сектори подобряването на активността в страната, измерена чрез добавената стойност, се дължеше основно на индустрията (без
строителство) и услугите.
Нарастването на икономическата активност в страната имаше благоприятно влияние върху пазара на труда от началото на 2022 г., като заетостта се повиши общо с 1.4% на годишна база през първите девет месеца, а коефициентът на икономическа активност за възрастовата група 15-64 нарасна до 73.7% през третото тримесечие (спрямо 72.0% в края на 2021 г.). В същото време коефициентът на безработица от наблюдението на работната сила на НСИ се понижи до 4.1% през третото тримесечие на 2022 г.
Инфлация
Годишната инфлация се ускори до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% в края на 2021 г.), като повишението на цените беше широкообхватно по компоненти на потребителската кошница.
Най-голям положителен принос за инфлацията в края на годината имаха групите на храните и услугите, следвани от промишлените стоки и енергийните продукти. Основен фактор за повишението на цените беше поскъпването на основни енергоизточници. Конструираният от института по икономика и политики индикатор за ранно предупреждение показва, че в края на 2022 г. и началото на 2023 г. икономиката навлиза от фаза на „висок растеж“ в такава на „нисък растеж“.
В средносрочен период предвиждаме икономиката да расте със значително по-бавни темпове спрямо наблюдаваното в периода 2021-2022 г. в резултат основно на изчерпване на положителните ефекти на изброените по-горе циклични и структурни фактори, които подкрепяха износа на стоки и услуги.
Банки
Развитието на банковата система през 2022 г. може да се определи като стабилно и успешно. Според наличните данни системата е добре капитализирана и разполага с достатъчно ликвидни активи. В края на 2022 г. общите активи на банковата система достигат 155,4 млрд. лв. и нарастват с 16.7% на годишна база. По този начин те се увеличават с 20 млрд. лв. през посочения период. Основният източник на разширяването на активите в балансите на банките са отпуснатите кредити. Така размерът на отпуснатите кредити и аванси в края на годината се повиши с 13.8 млрд. лв. и достигна рекордните 96.1 млрд. лв., което е предпоставка и за увеличаване на приходите за банките. Темпът на нарастване на кредитите е сходен с този на депозитите, което позволява съотношението между тези два показателя да се запази почти непроменено. Един от най-важните показатели за дейността на банковата система е нетният оперативен доход. През 2022 г. той достига рекордните 5.4 млрд. лв. и се повишава с почти 827 млн. лв. на годишна база.
Изводи
Очакваме през 2023 г. бюджетният дефицит да достигне 7% от БВП (при 3% максимално допустим праг за еврозоната) или близо 12 млрд. лв., ако не се вземат мерки за ограничаване на разходите и увеличаване на приходите
Грешки във фискалната политика на последното редовно правителство доведоха до по-скъпо финансиране на бюджетния дефицит
България не би могла да влезе в еврозоната през 2024 година, дори ако към нея се приложат същите компромиси, които се направиха спрямо Хърватия. Отклонението на инфлацията спрямо страните с най-добра ценова стабилност е много по-голямо.
Институтът прилага собствен метод за прогнозиране на икономическото развитие. Разработен е индикатор за ранно предупреждение, който включва 5 основни индикатора за навременна информация какво е състоянието на икономиката. Това са верижните темпове на изменение на индексите на производство в промишлеността, строителството и услугите; индикаторът за икономическите нагласи в икономиката, съставян от ЕК; равнището на безработица по данни на Агенцията по заетостта; и PMI индекс за еврозоната, която е основен търговски партньор на България. Тези индикатори се използват за обясняване и прогнозиране на развитието на верижния темп на изменение на реалния БВП. Точно на база на тяхната динамика и представянето им към края на месец януари 2023 г. се извежда прогнозата за 50% вероятност икономиката да навлезе от фаза на “висок растеж” в такава на “нисък растеж”. Същевременно се отчита и повишение на вероятността реалният БВП да отбележи спад на верижна база в краткосрочен период.
Несигурност пред прогнозата произтича също от задълбочаване на спиралата между заплатите и цените, което е предпоставка за създаване на инфлационна инерция, по-ниска покупателна способност на домакинствата и възможна загуба на ценова конкурентоспособност на експортно ориентираните фирми спрямо търговските партньори на България.
По-дългосрочно действащите фактори оказват трайно негативно влияние върху пазара на труда. Демографското развитие показва постоянно намаляващ брой на населението на страната, което се съпътства с все по-малък брой хора в трудоспособна възраст. Отрицателният естествен прираст (значително по-висока смъртност спрямо раждаемост) се съчетава с миграция на населението най-вече към страните от Европейския съюз (но също така Великобритания и Съединените щати).
Институт по икономика и политики към УНСС
*Автори на доклада са: Доц. д-р Петър Чобанов, Гл. ас. д-р Дияна Митева, Димитър Чобанов, Цветелина Димитрова
