На 17.08.2002 г. в Женева почива Теодор Димитров, дългогодишен зам.-директор на Библиотеката на ООН, вицепрезидент, генерален секретар и президент на Световната асоциация на библиотеките през периода 1972-1980 г.
Служебното положение, владеенето на петте основни световни езика, участието в множество мисии, форуми и симпозиуми му осигуряват допир с духовното и материалното в света и му позволяват да натрупа огромни познания в областта на историята, културата и изкуството.
Теодор Димитров е окачествен от общественици и журналисти като „един невероятен патриот“, „българин от новата „Епопея на забравените“, „достоен и верен син на България“. Неговият личен живот е подчинен изцяло да служи на своя народ. И му остави огромно духовно богатство.
Завещанието
За България той работи денонощно. И макар че тя не му отвръща подобаващо (отказват да пренесат на държавни разноски тленните му останки от Женева до София), в предсмъртния си час, на 70-годишна възраст, й завещава всичко, което има – цялото си недвижимо и движимо имущество.
България получава наследство от недвижимо имущество:
1. Къща с дворно място 600 кв. м в престижния квартал Шамбези в Женева, където той живее и превръща в място на духовни и материални ценности. Какво стана с този имот?
На 6 май 2007 г., Гергьовден, 150 български семейства поемат инициативата и след един месец учредяват Инициативен комитет с участието на посланика ни в Швейцария, ръководителя на мисията ни към ООН в Женева и изтъкнати българи за превръщане къщата в Български духовен център, а в двора й да бъде построена църква.
Предложението им обаче продължава да лежи в архивите и бюрата на чиновниците в президентството, Министерския съвет и Св. синод. Оттогава изминаха 15 години, а имотът не се стопанисва, не се поддържа и с всеки изминат ден все повече се руши и рухва.
2. Имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на 19 в. с разгърната площ 1600 кв. м, с терен от 11 декара, на 1200 м надморска височина във Френските Алпи, с поглед към езерото Леман, край френския град Жекс, на 15 км от Женева. Това имение Теодор нарича „Европейско огнище на културата“ и е познато в Европа като Foyer Europеen de la Cultur, с адрес Chateau du Pailly F01170 Gex.
Подпомогнато от престижни европейски фондации и културни общества, то се превръща в център, където се организират десетки международни творчески срещи, симпозиуми и диспути на културни дейци и общественици от Европа и България (между които Леда Милева, Богомил Райнов, Павел Матев и десетки други). Тук се създават мостове и все повече се популяризира България и нейната култура. Така Т. Димитров си е представял мястото на имението в Жекс и в бъдещето.
„Европейското огнище на културата“ просъществува 10 години – от 1992 г. до смъртта на Теодор – 2002 г. Сега имението е напълно запустяло, неподдържано, с неговите изпразнени 30 стаи, с протекли покриви и тавани и залостена врата с голям катинар и верига.
Безхаберието на чиновниците продължава. Засега не се знае нищо какво държавата ще направи с него. Вероятно след постепенна пълна разруха ще последва продажба за жълти стотинки.
Богатство
Теодор Димитров оставя като дарение на държавата огромно духовно и културно богатство, наброяващо над 40 000 единици: стотици старопечатни книги и ръкописи с гравюри, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, първите копия на Гутенберговата Библия, първото издание на събраните съчинения на Александър Дюма, една от първите световни енциклопедии, издадена във Франция през 1776 г.
850 картини, графики и рисунки, между които такива на Салвадор Дали, Марк Шагал, Жорж Брак и платна на известни български художници като Дечко Узунов и Златю Бояджиев.
100 византийски, гръцки, руски и български икони със златен и сребърен обков.
750 различни древноримски статуетки, антични барелефи, африкански и азиатски статуетки.
Панагюрище
През 2008 г. са изпразнени къщата в Женева и имението край Жекс и в България пристигат 5 тира с имущество, прието в складовете на транспортно-логистична фирма в София. По-късно то е разпределено и прието за съхранение в 10 национални музеи и галерии в София. През 2009 г. Министерството на културата, с министър Вежди Рашидов, взема решение да бъде започната процедура по разкриване на филиал „Музей на дарителя Теодор Димитров“ към Историческия музей в Панагюрище, откъдето е фамилията на Теодор, а и самият той е учил там.
Панагюрци добре познават Теодор от десетките добрини, които е правил за тях. Приживе, вдъхновен от множеството часовникови кули в малките градчета по света, отброяващи времето с движещи се фигури на родолюбци, като тази на Вилхелм Тел, Теодор предлага идея пред читалището на Панагюрище да се изгради часовникова кула и часовете на всеки кръгъл час да се отброяват от фигурите на Райна Княгиня и Георги Бенковски. Проектът, осигурен финансово, не бил подкрепен от тогавашната градска управа – не бивало да копираме и да се поддаваме на „западно влияние“. Днес ще се намери ли някой да възкреси тази идея?
Панагюрци с въодушевление приветстват решението за музей в града. Всеобщо е мнението, че „движимото имущество може да има стойност само ако остане в цялост и се съхранява в музей, посветен на неговия дарител“. Започват обаче разговори, мнения и спорове какво от наследството да бъде в музея в Панагюрище и какво да остане в националните музеи. Намесват се и финансови проблеми – общината не разполага с финансови средства, а и Министерството на културата няма правно основание да влага средства в дълготрайни активи в обекти, които не са негова собственост.
За съжаление всичко забуксува. В момента вече 15 години е в пълен застой, в който всеки прехвърля вината на другия. И решение няма. Добрите намерения потънаха в пълна забрава. А не сме ли всекидневно свидетели на множество безхаберно и безнаказано пилеене на средства и вземане на решения за безсмислени проекти и идеи. Защото не духовното, а материалното е обсебило главите на хората. Ще каже ли някой какви и кога ще бъдат следващите стъпки?
Мисия
Днес за личността на Теодор Димитров не се говори. А за неговата личност могат да се изпишат десетки страници. Теодор Димитров изпълнява редица хуманитарни мисии. Той е нееднократен пратеник на ООН при построяване на болница за тежко болни деца в Индия. За откриването й в картичка, изпратена от Индия на 10.02.1984 г. до майка си, Теодор пише: „В знак на благодарност 300 деца коленичат и целуват нозете ми (аз не им позволявам). Пеят песни и ме окичват с венци и цветя“.
Но Теодор е и бунтар. Той категорично отказва да се подчини на тогавашната практика голяма част от заплатата да се внася в държавния бюджет. Защото е вярвал, че използвани тези пари от него, ще бъдат много по-полезни за народа. Не се поддава и на натиска да служи на ДС. Той е заплашван и през недълъг период е считан за „невъзвращенец“. Но службите се убеждават, че той е само истински родолюбец и не може да бъде друг. Надникнете в дневниците му и ще видите, че той живее скромно, с душата на поет, без разточителство, че всичките си пари е харчил, за да инвестира в духовното, което да остави след себе си.
Македония
В резултат на многогодишна изследователска работа върху българската история през периода преди и между двете световни войни той издава 5 тома от поредицата „Жалбите на Македония“, която е ценен източник на документи за много дипломати, интересуващи се от историческите и идеологическите спорове с Югославия и тогавашна Македония, и 15 други ценни издания, свързани с българската история, историята на ООН и българско-швейцарските отношения.
Той най-активно участва в множество проекти, които достойно представят България в Швейцария и Европа. По случай 100 години от Освобождаването на България от турско робство на 3 март 1978 г. Теодор е инициатор и организатор на конференция в памет на големия американски журналист Макгахан. По блестящ начин той представя живота му на фона на борбите на българите за освобождение. Именно на книгата на Теодор Димитров „Турските зверства в България“ дължим знанията си за делото на Макгахан, който отвори очите на Великите сили за зверствата след Априлското въстание.
Т. Димитров, със своето обществено положение и лично интелектуално влияние, най-активно участва в организиране честването в Швейцария на юбилейната годишнина „1300 години от създаването на българската държава“, когато две седмици Швейцария живее с духа на България – творчески срещи, концерти и изложби, с участието на най-известните български научни работници, писатели, артисти и художници. Това е невероятен случай, когато действа желязната завеса. Проявите от този характер са десетки и зад тях стои и Т. Димитров.
Забрава
И днес духовното наследство на Теодор Димитров потъва в забрава и събира праха в претъпканите рафтове на музеите, галериите и в складовете. То принадлежи на народа, а няма нищо от него на бял свят. Имотите и те потъват в пълна разруха.
Безхаберието и бездействието на държавните и общинските чиновници има оправдание – няма финансови средства. Но никакви действия от тях:
да се използват финансовите средства – 68 000 лв. от продажбата на частта на Т. Димитров от общия семеен имот в София
да се продаде ненужното битово имущество от наследството (десетки уникални мебели и реквизити за обзавеждане)
да се потърсят източници за финансиране от европейските фондове
да се обяви набиране на парични средства от родолюбиви българи, фондации и фирми (напр. Асарел Медет – Панагюрище).
Държавата доброволно прие завещаното богатство. Но с това тя прие и задължението да го управлява и отговорността да го направи народно достояние, защото то принадлежи на народа. А не да бъде скрито в музейните складове и зад затворените с верига и катинар врати.
И за всичко това всички мълчим!
Къде са творческите съюзи и фондации, културните дейци, журналистите, юристите, магистратите и хилядите радетели на българщината, които да събудят заспалите. Сякаш, всички ослепяхме и не виждаме как едно огромно духовно богатство загива, и мълчим!
Нека всички заедно да помогнем да го спасим!
*Автор: Иван Делчев Димитров, брат на Теодор Димитров
