0

Н ародният театър влезе в най-известния сайт за онлайн търговия - Ибей. Стари плакати от постановки се продават за 150-200 долара, показа проверка на „Телеграф“.

Те са от спектакли, поставяни в периода 1970 - 1989 г. Сред тях са постери от пиеси на Йордан Радичков и Емилиян Станев. По онова време Народният все още е бил Национален академичен театър „Иван Вазов“. Една от постановките, от които има запазен плакат, е „Последен срок“ на Владимир Распутин. Режисьор е бил Крикор Азарян. Драматизацията върху повестта влиза в афиша на театъра в началото на 80-те години, когато директор е бил Дико Фучеджиев.

Писмо

След премиерата обаче в Политбюро пристига писмо от Пьотр Демичев - кандидат-член на Президиума на ЦК на КПСС и министър на културата. В него той изразява недоволство от превратния показ на съветските хора и очерняне на тяхното битие. Екипът на театъра не прави промени върху текста и режисьорския подход, а добавя сценичен реквизит, който да демонстрира по-заможен живот. Оригиналният постер от „Последен срок“ се продава за $195 в ebay.com. В постановката участват Венелин Пехливанов, Мария Стефанова, Велко Кънев и Таня Масалитинова.

Януари

Най-скъпият плакат, който се продава в сайта, е от „Януари“ по едноименната пиеса на Йордан Радичков. В уводните думи към „Лазарица“, описвайки историята с постановката в Народния театър, Радичков разказва как с режисьора Методи Андонов остро са спорили за финала на историята: „…спорът се състоеше в това дали и него [Исус/Сусо] да дам на вълците, или да го запазя невредим“. И Радичков отстоява своето решение за съдбата на този персонаж. Плакатът от пиесата се продава за $285. Най-евтина пък е цената от постера на „Иван Кондарев“ по романа на Емилиян Станев. Неговата цена е 78 долара.

Режисьори

Освен от постановките в Народния театър Ибей е пълен и с плакати от стари български филми. Сред тях са два филма на режисьора Рангел Вълчанов - „Слънцето и сянката“ от 1962 година по сценарий на Валери Петров и „Първа любов“. Цената им е съответно 85 и 70 долара. Друг плакат, който се продава, е от филма „Хитър Петър“ от 1960 г. на режисьора Стефан Сърчаджиев. Неговата цена е $85. Продават се още и български плакати от немски, руски, унгарски, полски и други филми. Сред тях са „Гаврош“, „Чук и гек“, „Малкият Мук“.

Фенове на старините размахаха копия на Туида

Христо Христов

За шести пореден път през този уикенд на територията на късноантичната и средновековна крепост Туида до Сливен се провежда събор под наслов „Помни славата“, който е част от традиционните празници „Сливенски огньове“. Участие в атрактивната програма вземат над десет клуба за исторически възстановки, реконструктори и множество занаятчии от цялата страна

След 2-годишно прекъсване, наложено от пандемията, провеждането на събитието бе изместено от есента в средата на май. То е посветено на 40-ата годишнина от началото на археологическите проучвания в Туида. През фестивалните дни на територията на крепостта ще се представят бит, култура и военно дело от периода на Късната античност, Първо и Второ българско царство. За посетителите ще бъдат представени бойни умения от кон, традиционна стрелба с лък. Програмата включва още представяне на средновековните лагери на участниците, турнир по средновековна фехтовка, концерт на Група Freja и огнен спектакъл на група „Палячи“, като входът е безплатен .

Първите разкопки на терен са от 1982 г., още тогава е намерен епиграфски паметник с надпис „На всеслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарност (този паметник) в тържището Туида”, за който е установено , че датира от началото на ІІІ в. От друг надпис, открит при разкопките на западната крепостна стена, научаваме името на селището под формата Суида. От разчетения надпис научаваме, че в светилището се е почитал и Аполон. Във вътрешността на укреплението са открити и други скулптурни паметници с религиозен характер. Сред тях се откроява торсото на мраморна статуя на бога лечител Асклепий и оброчни плочки на тракийски конник.

При последвалите проучвания е намерен и моливдул на българския княз Борис Михаил от 870 година, данни за живот в крепостта има докъм началото на ХIII век. Броени дни след „Помни славата“, на 29 май, в Туида ще се проведе и турнирът „Грифон“ за традиционна стрелба с лък.