* Дигитализацията не намали административната тежест
* Продължаващата квалификация на учителите да се осъществява от вузовете
* Дигитализацията не намали административната тежест
* Продължаващата квалификация на учителите да се осъществява от вузовете
- Г-жо Анастасова, откъде трябва да започнат промените в системата на образованието? Кои проблеми не могат да търпят отлагане и за какво ще бъде необходимо повече време и дискусии?
- Дълбокото ми убеждение е, че истинската реформа трябва да започне с учебните планове, програми и съдържание. То не е отсега, твърдя го от десетина години. Всъщност след въведените промени през 2001 година, дори преди да имаме един напълно завършил випуск, се видяха пораженията, които нанесоха новите тогава учебни планове, програми и съдържание. И въпреки това не бе направено нищо. Промените през 2015 - 2016 година бяха по-скоро козметични. Тези по български език и литература и история бяха скандални! Не по-маловажни са и промените, които трябва да се случат в квалификацията на учителите. И тук става дума както за базовата - във висшите училища, така и за продължаващата на педагозите. Досега особено продължаващата квалификация беше по-скоро начин да се трупат квалификационни кредити и начин едни фирми, най-често „правилните”, да получават едни пари. Тези пари общо за системата хич не са малко - повече от 30 млн. лева годишно.
И третото, което трябва да се промени, е материалната учебна среда. Това, че се показват по телевизиите 10, 20 или 50 училища в страната, които могат да бъдат аплодирани за условията, които са създали - далеч не означава, че навсякъде е така. А би трябвало да е така!
Нищо от тези промени обаче не може да се случи за месец - два. Трябва време, а за някои неща - и година, две, три. Важното е, че трябва да се започне и в този смисъл МОН действа последователно.
- Как трябва да се засили контролът, за да има ефект от квалификации на учителите?
-Това е въпрос, на който съм акцентирала вниманието на МОН още в 44-то народно събрание. Поставяла съм многократно въпроси както в зала, така и на заседанията на комисията по образование. Истината е, че за последните години дейността по квалификацията на учителите се превърна в доходоносен бизнес за определени фирми. Контрол по качеството на получените знания и умения на учителите няма. Контрол на дейността на тези фирми - също. Учителите имат интерес от участия в такива обучения именно заради т. нар. кредити, от които зависи атестирането им. Сегашното ръководство на МОН заявяват намерение да се преосмисли начинът на атестиране на учителите, както и да се засили контролът над дейността на тези обучителни организации. Надявам се това да се случи. Личното ми мнение, което съм изразявала неведнъж, е, че продължаващата квалификация на учителите трябва да се осъществява от висшите училища, в които се придобива и базовата.
- Неведнъж сте повдигали темата за броя на учебниците и невъзможността част от учебния материал да бъде разбран от учениците. Какви резултати очаквате от стартиралия от МОН преглед на учебното съдържание?
- Очаквам олекотяване на учебното съдържание, съобразяването му с възрастовите особености на децата и с възможностите им да го разбират и осмислят. Очаквам промените да са реални и сериозни, а не да са имитация. И тъй като това е моя кауза от години - ще следя този процес. Наясно съм, че това не може да стане за месец-два, но не можем да го протакаме години!
- Какви ще са ползите за педагозите, ако учителската професия стане регулирана? Има ли опасност част от тях да загубят работата си?
- Няма как да загубят работата си. „Регулирана професия” би означавало много по-сериозен вход и изход при обучението по педагогически специалности, уеднаквяване на учебните програми, по които се подготвят бъдещите учители във всички висши училища, много по-сериозен стаж по специалността, преди да се дипломира бъдещият педагог. Това означава изключително внимание от страна на държавата, но и сериозни изисквания.
- Предстоят промени в начина на подготовката на учителите. Според вас в каква насока трябва да бъдат те, за да могат младите педагози да влязат без проблем в класната стая?
- Учебните програми за подготовка на учители във висшите училища се нуждаят от сериозна актуализация. Със сигурност в учебните програми трябва да бъдат отделени повече дисциплини и часове, свързани с придобиване на сериозни умения за работа с дигитални образователни продукти, с нови, модерни и интересни, за децата, начини за поднасяне на учебното съдържание, за осъществяване на мостове между различните учебни дисциплини. Важно е да се разбере, че дигиталните технологии не са самоцел и сами по себе си няма да ни помогнат за подобряване на качеството на образованието. Младите учители, както и практикуващите вече колеги трябва да виждат в тях силен съюзник за нов, интересен начин за достигане на търсената ефективност и качество на образованието. А за да се случи това, трябват съответните умения! Необходими са и повече умения за психологическа подкрепа на учениците, както и умения за общуване с родителите. В доста висши училища все по-ясно се усеща недостиг на академични кадри, липсват т. нар. методици, т.е. преподаватели по методика на преподаване на съответната дисциплина в училище. Иначе казано – ти може да си страхотен химик, но някой трябва да те научи да си страхотен учител по химия. Изключително важни са и студентските стажове и практики на бъдещите учители. Те трябва да са в клас не само десетина часа, преди да завършат. Това трябва да е процес, който да започва от втори, трети курс. Това ще е изключително полезно за подготовката им. Тежестта на практическия изпит при дипломиране също трябва да е значително по-сериозна.
- Трябва ли да бъде въведена мандатност на ръководните кадри в образованието? Как биха продължили развитието си директорите и началниците, ако идеята бъде приета, няма ли да загубят мотивацията си да израстват кариерно?
- Не знам дали мандатността е решение на проблемите. Със сигурност трябва да се промени начинът на подбор и назначаване на директорите на училища и детски градини. През последните години станахме свидетели на грубо политическо вмешателство в тези назначения. Досегашната методика позволява игнориране на неудобни кандидати и най-вече за служебно партийно назначаване на посочени кандидати. В много от областите предварително се знаеше кои ще са назначените директори. Получаваше се „избор“, който е предварително начертан и останалите кандидати са само фон. Много са случаите, за които съм информирана в качеството ми на народен представител още в 44-то НС. Като например – последният по резултати от теста е първи на интервюто - РУО. Познайте защо? Или когато искаме да оставим досегашния директор, който е на пенсионна възраст от доста време, просто няма спечелил кандидат от явилите се.
Крайно време е директорите да са професионалисти, да са компетентни и надпартийни, а не просто партийно лоялни. Искрено смятам, че голяма част от пораженията върху образователната система се дължат именно на това – политическите назначения, които са в заплашителен размер в последните години. За преодоляваме на това трябва задължително да има законодателни промени и това предстои.
- Доведе ли до намаляване на административната тежест дигитализацията на система? Какво трябва да се направи още в тази насока?
Не доведе! Досега с дигитализацията просто химикалката беше заменена с мишка и клавиатура. Трябва основно да се преосмислят дейностите на учителя в училище. И негова основна грижа да са обучението и възпитанието, а не отчитането на това какво е свършил. Трябва да се проследят всички негови ангажименти и да се прецени кое може да отпадне, не просто да бъде заменено с нещо по-съвременно. И тук гилдията трябва да се включи активно.
- По какъв начин трябва да се промени механизмът за обхват и задържане на децата и учениците, за да има по-голям резултат?
- Казвала съм го много пъти. Всички трябва да започнат да си вършат работата, а не само училището. Всички означава всички, които имат отговорности - общините, социалните служби, полицията, всички! Във всички закони, касаещи средното образование в годините назад, включително и в действащия Закон за предучилищно и училищно образование, училището няма ангажимент по обхвата на учениците. Това е ангажимент на общините. И те трябва да си го изпълняват. Училището не е отказало да съдейства, но всъщност то просто върши всичко в момента. Това не може да продължава.
- Безплатните градини и ясли ще помогнат ли за обхващането на повече деца в системата и как ще бъде осигурено място за всички?
- Със сигурност това ще е облекчение за много родители. Проблем с местата има в София и още някои големи градове. За целта в бюджета са предвидени средства за разширяване и изграждане на нови детски градини и се надявам, че за 2-3 години този проблем ще се реши.
- Как повече деца със специални образователни потребности ще бъдат приобщени в клас?
- Политиката по приобщаващото образование се нуждае от преосмисляне. Много деца с такива потребности вече са приобщени, но по този въпрос в системата има много нерешени проблеми. Това е и липсата на достатъчно подготвени кадри - логопеди, психолози, ресурсни учители във всяко училище, подчертавам - всяко, и липсата на материална база в училищата за съответните занимания с тези деца, и липсата на достатъчно квалификация на учителите да работят с такива деца. Има и още един въпрос - има деца с тежки проблеми. За тях присъствието в клас не означава интегриране, даже има случаи, в които това присъствие не им помага. Затова казвам, че трябват промени в политиките и механизмите по въпросите на приобщаващото образование.
- Броят на децата зад граница нараства всяка година. Как държавата трябва да засили грижата си за тях и да подобри условията за евентуалното им завръщане в родината?
- Основно това може да стане чрез грижа за нашите училища в чужбина, както държавните, така и т. нар. неделни училища, които стават все повече. И това се прави. С новия бюджет имаме средства тази грижа да продължи. А подобряване на условията за връщането им в родината се надявам да не е грижа само на образованието. Това трябва да е цялостна политика на държавата.
- Предстои да бъде направен анализ на последствията, ако се допусне повтаряне на четвърти клас. До какво би довела тази мярка, с какви проблеми се сблъскват педагозите в пети клас?
- Това е проблем, за който колегията настоява да бъде разгледан от години. Фактът, че децата не могат да повтарят нито един клас от начален етап, до момента не доведе до ползи. Спорна е дори ползата, която обикновено се изтъква - по-малко отпаднали деца от системата до 4-ти клас. Но те отпадат в пети. Има не малко случаи на деца, които не могат да четат, но са в пети клас. Промяната за повтаряне на четвърти клас ще доведе до по-голямо внимание към нивото на знания и умения на децата и в предходните класове - и от страна на колегите, и от страна на родителите. Личното ми мнение е, че може би трябва да мислим в тази посока не само за четвърти клас, но и за втори и трети.
Визитка:
Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по социология
Дълги години е директор на столичното 125-о СОУ „Проф. Боян Пенев“
Народен представител от БСП в 42-рото, 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото НС
Председател на комисията по образованието и науката и член на комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество
Монитор
