Д еца помагат на учените в битката с коронавируса и болестите. Младите откриватели от Ученическия институт на БАН изследват силата на антителата, правят биоразградими маски, спасяват лечебни растения, разработват инкубатори.
Пред „Телеграф“ някои от тях разказаха проектите си, които впечатлиха учените от БАН. Ученическата научна сесия, организирана всяка година от БАН, е едно от най-подходящите места, където младите таланти могат да се срещнат с изявени учени. През годината учениците имат възможност да общуват и да черпят опит и знание от учени от Българската академия на науките, за да завършат успешно свои изследвания и да ги представят на този общ форум, организиран от Ученическия институт на БАН през месец ноември. През вековете човечеството се е сблъсквало с вируси, причиняващи епидемии многократно. Изолация се практикува от 3 хилядолетия, бунтове против социалните мерки съществуват още от тогава. Това са установили Румяна Иванова и Василена Годинячка от 12 клас на СМГ и Камелия Райчева и Мартин Иванов от 12 клас, Втора АЕГ „Томас Джеферсън“. Тяхната мисия е да изследват как онлайн обучението се отразява на децата.
„Открихме, че учениците усвояват училищния материал по-добре присъствено, но са по-емоционално изтощени, отколкото по време на онлайн обучението, и че по време на изолацията учениците изпитват повече психически проблеми.“ Един от големите проблеми на днешната младеж е недоспиването, но по време на карантината този проблем намалява драстично, е един от изводите, направени в проучване сред техни връстници. Александър Кабрански и Стефания Георгиева Лазарова са ученици от 10 клас на ПМГ „Атанас Радев“. Те са разработили биоразградима предпазна маска за лице, която не замърсява природната среда.
„Често в ежедневието ни виждахме изхвърлени еднократни предпазни маски“, споделиха десетокласниците. Избирали между три растения, чието отглеждане и натрупване на биомаса е сравнително евтино. Това са коноп, бамбук и ориз. Във Франция вече изработват предпазни маски от коноп. „Ние се спряхме на ориза, тъй като нямаше как да използваме коноп и бамбук. Първоначалните ни опити бяха насочени към получаване на оризова хартия в домашни условия. Те се оказаха неуспешни и затова използвахме готова такава“, казаха малките изобретатели. В резултат от проведените опити и анализи изработили биоразградима предпазна маска от оризова хартия, която е сравнително евтина и лесно се разгражда в околната среда.
„От един лист оризова хартия А4 може да се изработят две предпазни маски. Връзките на нашата маска са от конопен шнур, който също се разгражда лесно и не замърсява природата. Изпробвахме качествата на нашата маска, като я носихме пробно за 2 часа. Установихме леко овлажняване от вътрешната страна на маската, но това не води до скъсване или влошаване на целостта й“, обясниха децата.
Силата на антителата пък разгадават Атанас Гюров и Севастиян Санков от Плевен. Изследователите са обяснили различните имунни реакции и задълбочено са разгледани антителата. Представени са различните методи за извличане на кръвна плазма, като е акцентирано върху плазмафереза като метод за извличане на кръвна плазма и високата й успеваемост. Момчетата представят и любопитни факти от историята на кръвопреливането. Тя започва през далечната 1628, когато британският лекар Уилям Харви стига до факта, че кръвта циркулира из тялото чрез сърцето и кръвоносните съдове. Следват опити за кръвопреливане, но първото успешно такова е осъществено 37 години по-късно - през 1665 г. от Ричард Лоуър, който успява да поддържа куче живо, като му влива кръв от други кучета.
Десислава Събева, Александра Ким, София Тончева от столичното 18-о СУ „Уилям Гладстон” търсят скрития потенциал на редките растения и техните хомеопатични способности. Те са достоен заместител на лекарства и препарати за множество заболявания, смятат момичетата. Растенията, които разглеждат, са жълт мак, орфеево цвете и анасонов лопен. Всички са застрашени от изчезване, но могат да се спасят чрез различни методи на съхранение и размножаване. Например жълтият мак може да се размножи чрез in vitro в подходящи лабораторни условия, докато орфеево цвете и анасонов лопен трябва да се защитят чрез охраняване на местообитанието, обясниха изследователките.
Абитуриент изобрети инкубатор
Уред за възпроизвеждане на организми и култури изобрети дванайсетокласникът Спас Владимиров Власаков от Националната природоматематическа гимназия. Негов ръководител е д-р Галя Петрова, учен в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН и учител по биология и здравно образование в НПМГ. „Целта на проекта е създаване на уред с цел евтино, ефективно и успешно култивиране на различни организми и култури (инкубатор)”, обясни ученикът. След препоръките на д-р Петрова успял да подобри някои части на уреда и да завърши изобретението. С него той спечели първа награда в осмата научна ученическа сесия на УчИ-БАН.
Мурад изследва Сребърна и блатото Малък Преславец
Животът в езерото Сребърна и блатото Малък Преславец е обект на изследването на Мохаммад - Мурад Рашад Халвани от 11 клас, ОДК - Силистра. Единайсетокласникът разказа с благодарност как със своите научните ръководители Йорданка Маринова, учител по химия и екология в ОДК – Силистра, и ас. Веселка Цавкова от ИБЕИ- БАН са обследвали с лодка езерото Сребърна и са взели проби за анализ от защитените територии. Момчето сподели, че работата по това научно изследване му е открила друг свят, невидим в обичайното ни ежедневие. Взетите водни проби, погледнати под микроскоп, открили на Мурад един невидим за обикновено око свят. Във водата живее съвкупност от много непознати системи, които са толкова важни, че без тях светът няма да е същият. Зоопланктонът, освен че участва в процеса на самопречистване на водата, е много важен елемент от хранителната пирамида. В заключение от своето изследване Мурад иска да предаде послание, че е необходимо да се грижим за нашата природа, защото тя не е даденост, а благодарение на нея съществуваме.
Райна Харалампиева
