0

До огромен скок на смърността у нас доведе коронавирусът. След настъпването на пандемията смъртността се увеличи с 40 000 души, като част от тях са косвени жертви на болестта. Освен това COVID-19 покосява повече мъжете. Това са само част от данните, които представи в интервю за "Телеграф" шефът на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова.

Ето и цялото интервю:

- Г-жо Костова, според предварителните оценки на НСИ броят на населението на България е 6 520 314 души към септември м.г. Очаква ли се при излизането на окончателните резултати това число да се промени?

- Да, разбира се. Всяка оценка има своята статистическа грешка. В случая грешката може да бъде от минус 2,5 до плюс 2,5%, което означава, че населението може да бъде със 150 000 повече или със 150 000 по-малко.

- С 844 000 души е намаляло населението от 2011 до 2021 г. и това е най-големият спад, отчитан досега. Какви бяха предишните намаления?

- Намаление на населението сме регистрирали през последните четири преброявания след 1992 г. Тези намаления се движеха между 430 000 за първия период, после 530 и 560 хил. Сегашното намаление е вече 844 000.

- Значи имаме едно допълнително намаление от 300 000 спрямо предходните преброявания.

- Точно така.

- На какво се дължи това намаление на населението?

- Дължи се основно на развитието на демографските събития – раждаемост и смъртност. В случая с това намаление от 844 000 души, 53% от него се дължи на негативния естествен прираст - повече хора умират, отколкото се раждат. Останалата част се дължи на външната миграция. Имаме хора, които са напуснали страната и не са се завърнали. И при предишните преброявания по-голям дял в намалението на населението винаги е имал отрицателният естествен прираст, но за първи път двата фактора са почти изравнени. При преброяванията 2001 и 2011 г. 65% се дължеше на естествения негативен прираст, 35% на механичния. Сега вече са почти изравнени.

- Това означава ли, че сега сме имали по-засилена миграция?

- Да, имали сме засилен миграционен процес в този 10-годишен период.

- Това отразява ли фактът, че след приемането ни в ЕС се отвори възможност да работим във всяка страна от съюза?

- Имаме вече условията да пътуваме, но не това е причината. Причината хората да сменят своето местоживеене както вътре в страната, така и извън нея, обикновено е търсенето на работа, на образование, на по-добри условия на труд, на по-добри житейски условия за развитието и образованието на децата. Това са причините, които движат хората. Пътуването в ЕС е възможно, но хората напускат страната, защото тук не получават това, което им е необходимо. По същите причини и хората от селата и малките градове отиват в големите градове и София.

- Как се променя възрастовата структура на населението? Задълбочават ли се негативните тенденции?

- Населението застарява и това си е тенденция от години. Тази оценка, която сме направили от данните от преброяването, показва, че тези процеси се задълбочават. Имаме големи кохорти население, родени през 50-те и 60-те години на миналия век, което в момента влиза в тази възраст 65-70 г. Затова имаме толкова много възрастно население. Това е и една от причините за високата смъртност. Миграцията е допълнителен фактор, който влошава възрастовата структура, тъй като емигрират предимно млади хора, в активна и фертилна възраст. Остава по-възрастно население, ражданията са по-малко и се получава нещо като порочен кръг.

- С колко се увеличава смъртността?

- По принцип в България от години смъртността е висока. Най-високата в ЕС. За съжаление през последните 2 г. с разпространението на COVID негативната тенденция се задълбочи. През 2020 г. имахме 124 000 починали лица, което е с 16 000 повече спрямо предходната година. От тези 16 000 8000 са починали от COVID, останалите от други болести. Дали това е поради непосрещната медицинска нужда, дали поради страх на хората да ходят по прегледи в болници, на профилактика – но е факт, че COVID повлия както директно, така и индиректно с общо повишаване на смъртността.

- Какви са очакванията ви за 2021 г.?

- Очакваме да имаме към 148 000 починали, което е още повече спрямо предходната година и много повече спрямо средното за предходни периоди. Още нямаме данни за причините за смъртността, но данните, които виждаме от системата на Министерство на здравеопазването, сочат, че броят на починалите от COVID се е увеличил спрямо 2020 г. Но пак общата смъртност е по-висока, което означава, че отново COVID се е отразил директно и индиректно за повишаване на смъртността.

- Колко е допълнителната смъртност след идването на COVID пандемията?

- Средно през последните години преди 2020 г. между 100 и 105 хиляди души са умирали на година. Както казах, през 2020 г. починалите лица са 124 000, с 16 000 повече, 2021 г. се очаква да бъдат 148 000. Това е с 40 000 лица повече от средното за предходни периоди, когато не е имало COVID.

- В тези 40 000 включвате ли починалите, при които директната причина за смъртта е коронавируса?

- Да.

- А ако ги извадим, разликата ще покаже ли допълнителната смъртност, причинена косвено заради коронавируса?

- Трудно е да се каже по този начин. Пак казвам, имаме среден брой умрели лица през предходните години и този брой е надвишен. За 2020 г. с 16 000, за 2021 г. ще бъде с около 35-40 000 души. Факт е, че COVID се отразява върху общата смъртност – директно или индиректно, защото има хора, които по някаква причина не са потърсили помощ, дострашало ги е, или не са имали достъп до здравеопазване, не са могли да получат адекватна помощ заради това, че болниците са претоварени. Ако се разгледа увеличаването на общата смъртност по седмици, тя плътно следва вълните на COVID. Това до известна степен е косвен показател за това, че най-вероятно натоварването на болниците, липсата на лекари и медицински сестри в крайна сметка лишава от медицинска помощ други хора, които не са болни от COVID.

- Нека да се върнем на смъртността през 2020 – тя е с 16 000 по-висока спрямо предходната година, като 8000 са директно починали от COVID. Това означава ли, че останалите 8000 са косвените жертви на пандемията?

- Може и така да се каже, но може да се направи и друго предположение. Но е факт, че общата смъртност е доста по-висока спрямо предходните години.

- Какво сочат данните на НСИ – с колко години COVID съкрати очакваната продължителност на живота? Такива данни вече излязоха от Евростат.

- Малко ни се различават методите с Евростат. При изчислението ние използваме тригодишна база. Това до известна степен, по наше виждане, е по-правилно, защото ако COVID беше инцидент – имаме една година пандемия и тя си беше отишла и всичко се беше върнало в нормалното си русло, този висок брой смъртни случаи нямаше да се превърне в тенденция. Затова ние вземаме една по-широка база, за да избегнем тези екстремни ситуации да оказват влияние на показателите. Докато Евростат го смята за една година и затова за 2020 г. тяхната очаквана продължителност на живота показва голямо намаление за България. Докато при нас то беше по-малко. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот за 2018-2020 г. е била 74,6 години. Спрямо предходния период е намаляла с 0,3 години, тоест с 4 месеца. В случая обаче COVID продължава, нещата се задълбочават и влошават и съм почти сигурна, че и нашият показател за 2021 г. за очаквана продължителност на живота ще намалее.

- Как се отразява динамиката на този показател в отделните възрастови групи?

- За 2020 г. увеличение на смъртността има във високите възрасти над 70 г. В ниските възрасти почти няма никакво отражение. Това пак е свързано със застаряване на населението и с това, че възрастовото население е по-уязвимо и по-болно. В допълнение на това COVID засяга повече мъжете.

- Как се отразява тази болест на двата пола?

- По принцип смъртността при мъжете през 2020 г. се увеличава повече, отколкото при жените. Защото като цяло преждевременната смъртност при мъжете – това са починалите до 65 г., е два пъти по-висока, отколкото при жените.

- Този показател увеличава ли се през 2020?

- Показателят сам по себе си не се увеличава много. Мъжете са по-засегнати от болести, живеят със средно 7 г. по-кратко от жените. Може би затова и повишаването на общата смъртност се отрази повече на мъжете. Не е много научно – но явно мъжете повече боледуват.

- Може би водят и по-рисков начин на живот?

- Един от факторите е и начинът на живот – какво ядем, как живеем.

- Казахте, че COVID засяга повече мъжете – по отношение на заболеваемост или само по отношение на смъртност?

- По отношение на заболеваемост не мога да кажа, ние не я следим, тя се наблюдава от Националния център за здравни анализи и прогнози. По отношение на смъртността, специално от COVID, в абсолютен брой починалите през 2020 г. от тази болест мъже са повече от жените – 5284 срещу 3270.

- На какво се дължи това? Може би заради повече съпътстващи заболявания?

- Трудно е да се каже. Фактът, че като цяло общата смъртност при мъжете е по-висока, в допълнение и преждевременната смъртност е два пъти по-висока, отколкото при жените, показва, че явно мъжете боледуват повече. Така че най-вероятно COVID следва същата логика. Но това са предположения, защото все още малко знаем за тази болест.

Това е тя:

- Родена е във Велико Търново

- Завършила СА „Димитър Ценов“-Свищов, специалност „Социално-икономическа информация“

- От 1995 до 2003 г. работи в Териториално статистически бюро-Плевен

- От 2003 до 2010 г. е експерт в отдел „Демографска статистика“ в НСИ, впоследствие е началник на отдела

- От 2014 до сега е директор на дирекция „Демографска и социална статистика“