- Г-н Рашидов, честито! Днес празнувате своята 70-годишнина. С какви чувства посрещате този ваш най-личен празник?
- Благодаря, да се надяваме, че чувствата ми към този ден са добри, защото съм жив и се радвам на близките си.
- Как ще отбележите юбилея си днес?
- Ще се събера със семейството си, в тесен кръг, защото вирусът и пандемията в момента пречат да бъда с много приятели. Но за щастие видях в галерията си много от тях.
- Малко или много са тези 70 г. и ако можехте да промените нещо, случило се през тях, бихте ли го направил?
- Могат да бъдат и малко, могат да бъдат и много, зависи от гледната точка. Нито времето ще се промени, нито аз бих се опитал да го променя. Времето има своя ход и се движи по своя път, а в него ние сме само едни пътници, които пътуват по волята на някой друг. Нека да си пожелаем на добър път.
- Преди няколко дни, на 10 декември, открихте изложба под наслов „Вежди и приятели“. Как премина събитието?
- Аз съм щастлив човек. Като че ли в моите изложби Господ е залепил някакъв магнит и те привличат много хора и много прекрасни приятели, които ме правят щастлив. А в крайна сметка, нали ние, творците, творим, за да зарадваме нашата публика и нашите приятели. Изкуството само по себе си съществува за хората, а това те прави или желан и талантлив, или ненужен и бездарен. Винаги чакаме оценката на публиката и приятелите.
- Какви творби и автори са включени в изложбата и какво ви казаха повечето от тях, когато ги поканихте да се включат в нея?
- Заедно с моите скулптури и акварели са включени творби на 12 мои приятели, утвърдени художници, с които години наред сме били заедно. Чрез техния талант ни е свързвало приятелство, това са хора, с които взаимно сме се обогатявали. Една част от тези приятели нося в паметта си, а другата част са онези, с които живея заедно с творчеството ни, спорове и дискусии – всичко онова, което осмисля нашия живот. Галерията като политика има за цел да покаже произведения на доказани големи български творци - имена, които вече са установени и приети от публиката, имена, които трябва да бъдат съхранени в паметта и във времето.
- Изложбата е подредена в Артгалерията "Вежди", която открихте съвсем наскоро. Защо решихте да създадете свое собствено пространство за изкуство?
- Галерията само носи моето име, тя е подарък от съпругата ми за моя юбилей. Иска ми се тя да бъде място за изкуството на най-изявените ни творци и за много талантливи млади художници. Затова искрено се зарадвах на оценката на изкуствоведите при откриването на изложбата на 10 декември – те отбелязаха, че виждат в експозицията съвременните ни класици. Зарадваха ме и думите на Илияна Йотова, с която ни свързва дългогодишно семейно приятелство – тя пожела галерията да се развива така, че след време да я наричат Галерията с главна буква.
- Направили сте портрети на много хора. На кого е най-ценният за вас?
- Аз бих казал, че за мен най-ценни са хората, които са портретувани. Самият портрет е моята емоционална реакция към тези хора. Затова всеки образ за мен носи частица от моята близост и преживявания с тях.
- Кой ще бъде следващият и какво подготвяте в близко бъдеще?
- Лично за мен предстои подготовка на няколко мои изложби в чужбина, а в галерията и нейния кръг от прекрасни изкуствоведи, ще бъде изградена програма за следващата година за експозиции. Но онова, което е най-ценното за галерията, е, че ще се показват творби на известни и талантливи доказани във времето творци, както и на някои много талантливи млади хора, за да им дадем шанс за бъдещето. Надявам се това да е галерия без компромиси към нивото, с което тя трябва да бъде запомнена.
- Обичате ли да правите планове или сте човек на мига?
- И двете. Важен е емоционалният изблик, защото животът е доказал, че шедьоври се създават и за един миг, както и за години наред. И в двата случая е важна оценката за произведението и нищо друго.
- Пандемията на корона вирус създава трудности във всички сфери на живота. Една от най-засегнатите е и културата. Кои са най-големите проблеми пред нея?
- Като знам, че за българския народ културата много често е само театърът, нека не се съмняваме, че проблемът е и на музеите, и на писателите, поетите и художниците, и на изпълнителите, и на галериите, и на всички останали сфери в духовното. Винаги културата и икономиката се развиват като взаимно свързани и важни за оцеляването на духа и на света. За да се създава изкуство, винаги е необходим един Микеланджело и един Медичи. Така че когато е зависима икономиката на която и да е страна, то рикошетът е върху всичко духовно. Да се надяваме тази проклета пандемия скоро да освободи от своята примка човека.
- Къде се намира днес изкуството на картата на България?
- В Европа, щом България е в Европа, обаче за мен остава винаги една загадка защо страната ни не може да бъде основата на заряда, за да роди един световен творец, а оставяме да отидат навън, за да се превърнат във велики творци и чужди граждани, а ние единственото, което можем да направим, е да се тупаме в гърдите. Отговорите сигурно за всички са ясни, макар и от себелюбие никога да не ги изказваме на глас.
- За кое ви боли най-много?
- При тези динамични, неустойчиви времена трудно бих отговорил на такъв въпрос. Ние просто си живеем с болката – нито много, нито малко.
- Защо се отказахте от политиката?
- Когато политиката заприлича на един опростачен цирк, то мястото на хора, които имат сериозно отношение към живота, е в публиката.
- Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили в България?
- Слава Богу, че тази пръчица не попадна в ръцете ми. Но този въпрос ме кара да се сещам за един мой телефонен разговор от Париж отпреди десетилетия с моя професор по скулптура Даскалов. Когато го попитах: „Учителю, какво има в България?“, той с голяма доза чувство за хумор ми отговори: „Бъкано е с малко повече българи“.
- Имате две внучки и един внук, а народното поверие гласи, че внуците се обичат дори повече от децата. Какъв дядо е Вежди Рашидов?
- Независимо че времето ми сложи бръчките и навъсения поглед и създаде защитната маска на образа ми на намръщен човек, то в живота аз съм човек, който обича семейството, децата и приятелите си.
- В навечерието сме на най-светлите християнски празници – Бъдни вечер и Рождество Христово. Какво си пожелавате?
- Не ми остава много време да мисля за пожелания, а влизам в ролята на готвач, защото живея в семейство, пълно с християни и християнчета. Аз по всички правила на празника трябва да ги нахраня. А онова, което желая, е да сме живи и здрави всички, за да се радваме един на друг.
Това е той:
-Роден е на 14 декември 1951 г. в Димитровград
-През 1978 г. завършва специалност „Скулптура“ в НХА
-През 1985 г. заминава на специализация в академията „Сите дез Ар” в Париж
-Има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
-Член е на Международната академия за изкуства в Париж и на Международната академия на изкуствата в Москва
-Министър на културата при първото и второто правителство на Бойко Борисов (2009-2013 и 2014-2017)
-Председател бе на комисията по културата и медиите в 44-ото народно събрание
Екатерина Томова
