- Доц. Кунчев, през последните три седмици коронавирусът излезе от обществения фокус заради войната в Украйна. В действителност обаче вижда ли се краят на тази пандемия?
- Ако ми беше задала този въпрос преди една седмица, щях да бъда много по-уверен, че за този сезон да. В последните дни обаче нещо се случва не само в Европа, а и при нас. В Китай също. Много страни отчетоха стопиране в процеса на намаляване на заболеваемостта, в някои дори се появи ръст. В Нидерландия, Финландия, Дания, Германия това е отчетливо. Подобна е ситуацията и при нас. Спадът спря в осем региона, а в седем от тях има и много лек ръст. Все още е трудно да се каже на какво е признак това – дали е начало на нова вълна, или е временно.
- Много от държавите, които изредихте, обаче премахнаха мерките, отвориха се, не е ли това най-логичната причина за ръста?
- Има много спорове в научната област дали това, което в момента наблюдаваме, се дължи на някакви нови качества или варианти на вируса, или точно на отпадането на мерките. Но е наистина рано да се каже. Във всички случай този лек ръст, който се отчита, ни прави още по-внимателни и прецизни в решенията за последващо облекчаване на мерките. Смятам, че през следващите две седмици нещата ще придобият по-ясно изражение. Ние се намираме в извънредна епидемична обстановка до края на март. Възможно е да направим още едно удължение, макар и с малко – месец или два, докато тенденциите не се изяснят.
- Какви са вашите прогнози за бъдещето на този непредсказуем вирус?
- Много държави, макар и неформално, обявиха, че ще третират COVID като една от многото респираторни инфекции. И нещата усилено вървяха в тази посока. Логично е това да бъде пътят, защото това е начинът вирусът да се съхрани и да продължи да циркулира в обществото. Дали обаче това ще се случи още този сезон, е въпрос, на който не мога да отговоря към момента. На този етап задържам умерен оптимизъм и смятам, че летният сезон ще е много по-лек, ще отчитаме много по-малко заболели, но какво ще се случи наесен – ще видим.
- Тази година за разлика от миналата имаме и повече случаи на грип, но далеч от обичайното за този период на годината. Мерките ли го смазаха така или самият коронавирус?
- И двете. Първо има конкуренция между вирусите и ако някой от тях е много разпространен, по-активен, по-патогенен, по-агресивен, той заема мястото и успява да избута другите. Миналата година това беше почти тотално, тази година не е така. Аз получих последните данни от изследванията на Националния център по заразни и паразитни болести и виждам, че има за последната серия изследвания още 30 положителни проби на H3N2. Така че циркулация има, но тя все пак е на много по-ниско ниво от типичната за сезона.
- Възможно ли е обаче това потискане на грипа в един момент да доведе до бум на заразени?
- Да, не само е възможно, а е много вероятно. Грипът е пластичен, има голям потенциал за промяна и се нагажда според ситуацията, така че той при всички случаи ще намери начин да създаде генетични варианти, които да му дадат предимство. Но аз имам информация, че големите производители започват да мислят за комбинирани ваксини срещу коронавирус и грип, което е напълно логично, защото ако и двата вируса имат склонността да се появяват по едно и също време, такава имунизация ще ни даде до голяма степен спокойствие за зимния сезон.
- Извън грипа ще доведе ли COVID пандемията до бум и на други заразни заболявания, които през последните две години са били потиснати?
- Противоепидемичните мерки са много универсални, особено за вируси, които се предават по въздушно-капков път. Носенето на маски, дистанцията и дезинфекцията повлияха на заболеваемостта от всички болести. Тя е значително по-ниска, като започнем от 20-30% и стигнем до 2-3-4 пъти намаление при отделните инфекции. Да, възможно е това да доведе до бум на някои заразни заболявания, но е малко вероятно да се стигне до нещо, което не сме виждали.
- Може ли войната в Украйна да повлияе на епидемичната обстановка?
- Движението на големи маси хора винаги крие рискове, а когато то е по повод на война, рискът е още по-голям. Всички войни в човешката история се движат „в пакет“ с някои заразни болести. В миналото те са били много тежки – холера, чума. Сега няма да е така, но въпреки това, ако човек няма достъп до чиста питейна вода, до нормална хигиена, неминуемо ще се развиват болести. Това няма да стане веднага, такива събития следват военните действия с период от 5-6 месеца, но това ще се случи на територията на Украйна, а доколкото големи групи хора от там се преселват, вероятността за внос е много голяма.
- Какви мерки предприемаме срещу това, осъществява ли се здравен контрол на бежанците?
- Ние няма как да си позволим здравния контрол, който провеждаме при нормални условия. Не може бягащи от война хора, без документи, с по две деца в ръце, ние да ги посрещаме с контрол и да пречим на влизането им. Мерки са предвидени, но те в огромната си част ще се осъществяват не на границата, а в местата за настаняване. Това е подходът, който са предприели и много други страни като Полша, Словакия, Унгария, където влизат много повече бежанци, отколкото у нас. С даването на статут на „временна закрила“ достъпът до здравеопазване ще бъде налице. Те могат да се ползват от ваксинационния календар на България, изпратили сме подробни указания на РЗИ, в които сме ги запознали и с украинския имунизационен календар, с различията му с нашия, какво да се прави, ако децата нямат имунизации или липсват данни за поставените ваксини.
- И какво се прави, в случай че няма информация за направените имунизации, как тези деца ще бъдат допускани до градина или училище?
- Ще им бъдат приложени ваксините по нашия календар. Ясно сме определили кои от ваксините са приоритетни, през какви срокове да се прилагат, но планът ще бъде индивидуален според възрастта и статуса на детето. При всички случаи обаче, преди да влязат в градина или училище, ние трябва да се уверим, че тези деца не представляват заплаха за никого, така че да не възникват различни заболявания.
- Във всяко наше интервю задавам въпроса „Какво в близкото бъдеще ви притеснява най-много от епидемиологична гледна точка“. Правя го и сега.
- Специално в тази обстановка е много трудно да се прецени, защото факторите са много. В момента работим за това да направим своевременно обработката срещу комари, защото сезонът ще дойде и ще започне разпространението на трансмисивни болести. След това с вдигането на температурите ще дойде сезонът на стомашно-чревните инфекции. Малко по-късно през есента ще започне нарастването на хепатит А, който е ендемичен и ние държим доста по-висока от средната за Европа заболеваемост. Но всичко това са неща, които се повтарят в годините и няма някаква изненада. По-скоро това, от което бих се притеснил, е възникването на някои позабравени болести. Защото само преди 10-ина години точно Украйна заедно с Беларус, Латвия преживяха една много тежка епидемия от дифтерия, със стотици починали, включително родители, деца, здравни работници. А дифтерията е заболяване, което е почти забравено от нашите лекари и появата му може да създаде проблеми. Това обаче отново е директно свързано с нивото на защита, т.е. имунизираното население. По подобен начин стои въпросът с морбили, което може да бъде внесено, с полиомиелит поради разликите в календара.
- Полиомиелит е т.нар. детски паралич. Как разликите в имунизационния календар могат да доведат до внос?
- В Украйна все още използват и двата типа ваксини – и жива, която ние прилагахме до преди 10 години, и убита. Но дете, което е имунизирано с жива полиомиелитна ваксина, отделя вируса месец-два след имунизацията. И ако този вирус успее да се пласира през такива ваксинирани деца, той има склонност да се връща към дивата форма и да предизвика заболяване и попаднал в неимунизирано дете, може всъщност да предизвика такова заболяване. В Европа вече наблюдавахме такъв процес. Това са някои от възможните рискове, които са конкретно свързани със ситуацията.
- Не мога да не ви задам и един личен въпрос. През последните две години станахте обект на много нападки, бяхте убит от фалшивите новини в социалните мрежи. Как ви се отрази това?
- Нямам намерение да героизирам това, през което преминах и аз, и моите колеги, но то беше наистина много тежко. Единственото, което изпитвам, е съжаление, че като нация не показахме най-добрите си качества, а напротив. Изпитвам обаче и благодарност към всички колеги, които въпреки натрупаната умора издържаха на цялото това натоварване и напрежение и заслужават похвала. Що се отнася до хората, които разпространяват фалшиви новини, дадох си сметка, че най-добрият подход към тях е пълното игнориране. Те не заслужават нищо друго.
Това е той:
- Роден е на 19 октомври 1959 г.
- Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г.
- След дипломирането си започва работа в отдел „Противоепидемичен контрол” в ХЕИ - Хасково
- От 2001 г. е на работа в същия отдел, но към здравното министерство
- Повече от двадесет години работи в областта на надзора на заразните болести
Поли Пантева
