Ж ивотът на гениалния, но и ненадминат в скандалите Пол Гаскойн ще бъде разказан в документален филм от шест серии.
Няма да бъде спестено нищо, включително и борбата с алкохола. „Текат проби за ролите на сестрите ми Анна и Линдзи, брат ми Карл и майка ми Керъл“, разкри самият Газа, вече на 58 и пропаднал след дългите години пиене. Това обаче е страст, с която той никога няма да се лиши. „Джими Грийвс спря да пие, но това е Джими Грийвс. Аз не съм Джими Грийвс, не съм Джордж Бест. Може би ще съжалявам, но не мисля за вчера или за утре – живея за днес“, коментира самият Пол.
Тъжен
Газа е един от най-добрите английски играчи, но и човек, който сам на себе си е враг. След като окачи обувките, кариерата му се превърна в пъкъл. Бореше се с булимия, а също така с психическо разстройство и алкохолизъм. На няколко пъти му се наложи да нощува в ареста, разведе се със съпругата си след едва 2 години брак, издаде свой хит през 1990-а, а след това пътуваше по турнета с „Айрън Мейдън“.
На няколко пъти постъпи в клиника за алкохолици, а по време на рехабилитацията през 2008-а сърцето му спираше на три пъти и едва го връщаха към живота. През 2010-а пък пострада в катастрофа, когато автомобилът му бе ударен от пияна жена.
„Бях щастлив пияница, сега съм тъжен пияница. Не се наливам навън, а вкъщи. Мисля си, че не съм предал нито един треньор или играч. Предадох единствено себе си“, заяви в едно интервю Газа, който сега живее при агента си Кейти Дейвис. „Обадих й се преди няколко години, разплаках се на телефона заради онова, което бях причинил на себе си и на други хора. Бях в затвора и на рехабилитация, смърках кокаин от дъската на тоалетната чиния. Направих и какво ли още не“, изповяда се Гаскойн.
Жени
Англичанинът не е единствен по рода си. Листата с пияниците не е никак малка, но няколко имена изпъкват.
Едно от тях е това на Гаринча. „Беше невероятен, един от най-добрите за всички времена. Правеше с топката неща, които никой не умееше. Ако не беше той, нямаше да спечеля три световни първенства“, казваше за него Краля на футбола Пеле.
Гаринча беше гений, макар и с единия крак по-къс от другия.
Гениалният бразилец, на когото единият крак беше с 6 см по-къс от другия, има 581 мача и 232 гола за Ботафого. Спира с футбола, когато е на 39. Става дядо и решава, че би било нелепо човек с внуче да е професионален футболист.
Неговата приказка е помрачена от алкохола, след като гените си казват думата и тръгва по стъпките на баща си пияница. Харчи парите си за скъпи питиета и леки жени. Слабото му и болнаво тяло не издържа на терора и го предава на 20 януари 1983-а, когато е на 50.
Преди смъртта да го застигне, животът му е пълен със слава, но и с трагедии. Блъска с кола баща си, докато кара пиян в опит да избяга от бразилската мафия. В друга катастрофа – когато се забива в камион, умира свекърва му. Освен алкохола Мане Гаринча има и друга слабост – жените. Има 2 официални брака и поне 14 деца, сред които и Улф Линдерг, когото направил на жена от Швеция по време на световното първенство през 1958-а.
Докато има пари, той ги дели с всички. Но алкохолът, и по-точно ракията от тръстика, го убиват. Последните три години от живота си прекарва в болници. Умира в нищета и изоставен от близки и познати през януари 1983-а.
Неделя
Брилянтна кариера имаше и неговият сънародник – бразилският доктор Сократес. Той обаче също се нареди сред футболистите, за които алкохолното опиянение беше по-важно от здравословния начин на живот.
Гениалният плеймейкър е един от малкото в онези години, получили шанс да играят в Европа. Силната тогава Фиорентина обаче не му е по мяра именно заради залитането по чашката.
„Цигарите и алкохолът никога не се оказвали влияние върху представянето ми на терена. Не съм зависим. Моите отношения с алкохола са същите като с жените. Пия много, но не съм алкохолик. Мачът е 90 минути, животът продължава и след тях“, казваше Сократес.
Отива си на 59 на 4 декември 2011-а. В едно свое интервю беше казал, че желанието му е да се срещне със смъртта в неделя. Така и става.
Най-лошите
Легендата на Манчестър Юнайтед Джордж Бест ще остане в историята като един от добрите играчи, родили се на Острова. Любовта към алкохола обаче си казва думата и през всички 10 години при „червените дяволи“ той се бори със зависимостта.
Бест е част от бебетата на Бъзби – отбора, който през 1968 г. носи първи КЕШ на „Олд Трафорд“. Познат е с дългата си черна коса, чара и лудия живот. Не успява обаче да се пребори с пороците. Докато играе, той има всичко. Мъжете го обичат, жените го обожават.
„Отрекох се от жените и алкохола през 1969-а и това бяха най-лошите 20 минути от живота му“, казва веднъж Бест.
Арестът на Джордж Бест през 1984-а. Осъден е за шофиране пиян и нападение над полицаи.
Именно страстта към пиенето унищожава кариерата му, а накрая го вкарва и в гроба. Напуска големия футбол едва на 26, следващите 11 години играе в нискоразредни отбори, за да сложи официално край през 1983-а.
Следващата година стига дъното, след като прекарва два месеца в затвор заради шофиране пиян и нападение над полицаи. Влиза отново в новините през 2000 г., когато е приет в болница за проблеми с черния дроб. Получава предупреждение: „Спри да пиеш или ще умреш“. Не спира и година по-късно отново постъпва за лечение, този път заради белите дробове. През 2002-а претърпява чернодробна трансплантация. В началото на октомври 2005-а Бест е приет в интензивното заради бъбречна инфекция, която получил, докато приема лекарства, за да бори пиенето. На 20 ноември британски таблоид публикува негова снимка от болничното легло с посланието: „Не умирай като мен“. Отиде си 5 дни по-късно.
