Днес „ Мач Телеграф“ стартира нова поредица - „(Не)познатите футболни легенди“. Всеки понеделник очаквайте в сайта уникални материали. Стартираме с Лайпциг, но не лъскавият РБ, който в момента е в битката за титлата на Германия.
Въпреки че резултатите, които показва не са лоши, модерният футбол меко казано не се нрави на по-крайно настроените футболни привърженици. Пък и не само на тях. Така в Германия днес голяма част от футболната общественост недолюбва РБ Лайпциг, рожба точно на модерния футбол. От Борусия Дортмунд дори отказаха да предоставят лиценза за логото си на РБ с цел изработка на шал преди прекия им двубой през 2016 година.
Век преди австрийския концерн да стъпи на футболната сцена в Германия обаче, град Лайпциг е имал своя шампион. Първият шампион на Германия, при това трикратен – ВФБ Лайпциг.
В края на XIX век в града е имало различни отбори. Два от тях – Лайпцигер БЦ и Шпортбрюдер Лайпциг – се обединяват през 1898 година и се създава ВФБ Лайпциг. Две години по-късно клубът вече е член на Германския футболен съюз.
През сезон 1902/03 година в Германската империя се провежда първият национален шампионат по футбол. Той се е провеждал на принципа на директната елиминация на териториален принцип. ВФБ без проблем става градски шампион, а след това и първенец на средна Германия. За финалната фаза се класират шест отбора. На финала, стадион Екзерциервайде в хамбургския квартал Алтона, лайпцигчани побеждават със 7:2 ГФК (германски футболен клуб) Прага – отбор на етнически германци от днешната чешка столица, по-късно разформирован заради тесни връзки с еврейството.
Три години по-късно, през сезон 1905/06 идва и втората титла за лайпцигчани. Финалната фаза на турнира е в Нюрнберг. На четвъртфинал ВФБ елиминира столичния Нордвест с гръмкото 9:1, а финала е подсигурен след 4:0 срещу Херта. За разлика от лесния финал, сега Лайпциг побеждава трудно Пфорцхайм с 2:1 след голове на Блюер и Хайнрих Ризо, вкарал хеттрик в предишния финал.
Седем години и един изгубен финал по-късно, ВФБ отново е първенец – сезон 1912/13. В Мюнхен пред около 5000 зрители е победен Дуисбургер Шпилферайн с 3:1. Тимът има общо пет титли за градски първенец и три за шампион на средна Германия.
След Първата световна война тимът продължава да е водещ тим на местната и националната футболна сцена. От 1922 година тимът се мести на новото си игрище в квартал Пробстхайда, където се подвизава и до днес.
След установяването на режима на Хитлер ВФб Лайпциг се класира за Окръжната Лига на Саксония – най-високото ниво на футболната пирамида в реорганизираната изцяло държава. През 1937 лайпцигчани вдигат и първия си трофей – Купата на Германия. Отличието тогава носи името „Купа Чамер“ по името на Ханс фон Чамер унд Остен – спортен функционер по време на нацисткия режим в Германия. Финалът се играе на Олимпийския стадион в Берлин пред 70 000 зрители, само 4 000 от които от Лайпциг. И точно тази малка групичка ликува накрая, защото тимът им побеждава Шалке с 2:1. Тази победа е по-особена за ВФБ, тъй като Шалке минава тогава за любимия отбор на Адолф Хитлер.
След края на Втортата световна война Лайпциг попада в рамките на ГДР. Там протичат процеси, подобни на тези в нашия футбол в края на 40-те, а именно поставянето на много футболни клубове под нечие ведомство. Така ВФБ Лайпциг минава под ведомството на железниците, а новото име на клуба е Локомотиве Лайпциг.
Лайпциг
Новоизлюпените „железничари“ се утвърждават като водещ отбор в ГДР, но така и не достига до златните медали, печели единствено веднъж Купата на страната.
Новият апогей на Локомотиве идва през 80-те години на XX век., когато играещите в жълто-синьо лайпцигски „железничари“ осъществяват няколко големи европробива в турнира за КНК. Преди тях никой отбор от Източния блок не е правел нещо по-забележимо на международната сцена. През 70-те години през германците глава свеждат тимове като Торино, Улвърхямптън и Ипсуич. Два пъти, през 1983 и 1987, Локомотиве побеждава Бордо, в чийто състав личат имена като Тигана, Жирес и Батистон. Втората победата над жирординците праща източногерманците на финал в турнира, което го прави първият тим от Изтока, достигащ до последния мач на турнира. Там обаче Аякс, воден от Йохан Кройф взема своето и постига победа с 1:0.
След обединението на ГДР и ФРГ клубът се връща старото име ВФБ и заиграва във Втора Бундеслига, а през сезон 1993/94 дори изкарва и един сезон при майсторите.
След това всичко в клуба се обърква. Стига се до организационен хаос, финансови проблеми и фалит. През новия век футболните неволи в Лайпциг не спират. В различни периоди в града съществуват различни тимове, носещи имената ВФБ и Локомотиве, често пъти дори като отделни дружества. Към днешна дата продължител на тази футболна традиция в Локомотиве играещ в четвъртото ниво на футбола в страната и домакинстващ на стадион Бруно Плахе. За градски съперник минава Хеми Лайпциг, с когото Локомотиве играе люти местни дербита. „Жълто-сините“ обаче имат една шампионска звездичка повече от „химиците“.
АЛБЕРТ ДИМИТРОВ
