Миналият понеделник „ Мач Телеграф“ стартира нова поредица - „(Не)познатите футболни легенди“. Всеки понеделник очаквайте в сайта уникални материали. След като ви представихме Лайпциг, но не лъскавия РБ Лайпциг, сега е ред на Торино.
Суперга – лобното място на „Гранде Торино“
Следобедът на 9 май 1949 година. Времето в Торино е много лошо – облаци, дъжд и силен югозападен вятър. Поривите му са толкова силни, че при подготовка за кацане на летището тритурбинният самолет FIAT G. 212, едва държащ се във въздуха, пада в задната част на насипа на базиликата Суперга. Всички 31 пасажери на борда загиват. Часове по-късно става ясно, че трагедията от Суперга слага край на „Гранде Торино“ – звездния отбор на „биковете“ от 40-те години на ХХ век.
Движещият се днес в средата на класирането в Серия А ФК Торино, изживява своя златен век в първата половина на изминалото столетие. Той обаче е преоснован през 2005 година на като наследник на стария клуб Торино, водещ началото си от 1906 година. „Биковете“, за които се вярва, че на местно ниво имат повече фенове от „по-големия си брат“ Ювентус, са носители седем пъти на Скудетото – през 1928, 1943 до 1949 година (през 1944 и 1945 мачове не се играят заради втората световна война) плюс 1976 година . Имат и една отнета титла през 1928 година заради неуредици в мача срещу Ювентус. Десет пъти Торино е вицешампион на страната, а 5 пъти вдига и Купата на Италия.
Гранде Торино
В края на XIX век в Торино съществуват различни отбори, които често се обединяват един с друг. Един от тях е едноименният клуб по крикет и футбол „Торино“. Вече видяхме как клубове по крикет стават „родоначалници“ на футболните такива, придобиващи и по-голяма популярност. Повратна точка в зората на торинския футбол е сливането на Интернационале Торино с клуба по крикет и футбол „Торино“. Към тях се присъединяват дисиденти от Ювентус, споделящи гледни точки различни от политиката на „бианконерите“ .
Торино започва до играе на стадион „Филаделфия“. В средата на ХХ век с Ювентус си поделят „Стадио Комунале“, който днес носи името „Стадио Олимпико ди Торино“. След 1991 година двата торински тима се пренасят на „Стадио деле Алпи“, а днес на Олимпийския стаидон в града играе само Торино. Клубът се счита за поддръжник на лявото политическо крило и техните идеи в Италия. Днес стадион Филаделфия е реконструиран, но там мачовете си играят младежките формации на „биковете“.
Първия си мач „граната“, както е цветовото прозвище на „биковете“, заради виненочервения цвят на екипите, изиграват в град Верчели срещу Про Верчели и побеждават с 3:1. 20-те години са първият силен период на Торино, когато президент на тима е граф Енрико Мароне Чинцано. През този период тимът става 2 пъти шампион.
С напускането на Чинцано в началото на 30-те, тимът губи от харизмата и доброто си представяне, настанявайки се в средата на класирането. Тогава обаче, през 1935 година се полагат основите на „Гранде Торино“, славния тим на „биковете“ от втората половина на 40-те години на ХХ век.
Ключовото събитие е, когато през 1939 бизнесменът Феручо Ново става президент на тима. Клубът е реорганизиран по английски модел. Привлечени са и множество талактливи играчи, сред които се откроява Валентино Мацола – бащата на Сандро Мацола. Звездната селекция на торинци печели 5 поредни титли, последната от които през 1949. На 11 май 1947 година Италия приятелски мач с Унгария, а на скамейката на „адзурите“ е Виторио Поцо. Точно преди мача той сменя титулярния вратар на Италия Валерио Бачигалупо, иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на „биковете“.
Пролетта на 1949 година Торино лети за Лисабон по повод приятелски мач срещу Бенфика. Единствен президентът на клуба Феручо Ново не лети за Португалия поради заболяване. На 4 май, когато тимът се прибира в Италия, самолетът не успява да кацне в Торинои се случва трагедията в Суперга. След инцидента вече бившият национален селекционер на Италия Виченцо Поцо е извикан, за да разпознае жертвите. Това бележи и края на Гранде Торино, селекция, изгубила живота си в своя разцвет и най-добрите си футболни години. Всяка година на този ден феновете на „биковете“ се събират край базиликата Суперга и почитат паметта на тези 18 футболисти, петима служители, трима журналисти, четирима човека екипаж и един организатор.
Настъпват трудни дни за футбола в Торино. Под комерсиалното име „Талмоне“ (Торино) клубът изпада в Серия Б през 1959 година, но само два сезона по-късно се връща при майсторите. Торино отново напомня за себе си във втората половина на 70-те и през 80-те. През 1976 година, 27 години след Суперга е спечелена отново титлата на страната, а през следващия сезон става и вицешампион.
През 1989 година Торино отново изпада, но експресно се завръща в елита след само сезон изгнание в Серия Б. „Граната“печели предпоследното издание на купа Митропа през 1991 г., а година по-късно играе финал в турнира за Купата на УЕФА, като на полуфиналите отстранява Реал (Мадрид), но губи финала от Аякс.
До края на века последват нови 2 изпадания в Серия Б, когато в клуба назрява и управленческа криза. Тя води до практически фалит на клуба през сезон 2004/05. Благодарение на италиански закон, който позволява на даден спортен клуб, пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния, вече изпаднал, е основан днешният Торино ФК.
В последните десетина години Торино е редовен участник в Серия А, има и няколко участия в Европа, но времената, в които клубът е фактор на вътрешната футболна сцена, сякаш са вече в миналото.
АЛБЕРТ ДИМИТРОВ
Мач Телеграф
