Х алфът на Рома Ману Коне, за когото ПСЖ са готови да платят 60 милиона евро, започва да пише историята си във Вилньов льо Гарен. Той е един от безбройните играчи от парижките предградия, които захранват с толкова много талант футбола. Роден като Куадио Еманюел Борис Коне в семейството на емигранти от Кот д'Ивоар, Ману е предпоследното от 7 деца (има 4 сестри и двама братя). Не помни кога за първи път е докоснал топка, но знае, че винаги я е обичал и е бил най-добрият в гимнастическия салон. Че пред тези малки врати е бил щастливо хлапе.
„В пети клас дойде да говорим и си помислих, че е направил беля – връща се назад неговият брат и ментор Херман. - А той просто ми рече: „Искам да направя футбола мой живот“.
„Така че го направихме. От момента, в който реши, застанахме зад него“, добавя баткото, който работи в болничния сектор, майка му също, а бащата е охранител.
Едва 11-годишният Коне напуска дома, за да се готви в прочутата академия в Клерфонтен – ковачница на френските играчи вече 37 г. Петзвездният тренировъчен център се намира на 50 км от Париж в преобразени постройки от 17-и век. „Там майка ми харесваше средата. Храна, жилище“, откровен е Ману, който минава през ФК Париж и всички от семейството се редуват да го водят на тренировки. Тогава той пътува по 3 часа на ден с обществения транспорт, за да сбъдва мечтите си. „Сега ми е смешно, добре че тогава не го осъзнавах. Ставах в 6, взимах трамвая, после влака RER D, после линия 5 на метрото, после 9 и още един трамвай. Връщах се около 20:30, после пишех домашни. Същата стара история на следващия ден. Неотдавна попитах баща си: „Как ме оставяхте да правя това?“. Той ми отговори, че виждал как не искам друго“.
Когато е на 17 г. обаче, Коне се мести много по-далеч – на близо 700 км на юг, в Тулуза. „Чувствах се готов, а родителите ми разбираха, че футболът е моето нещо“.
В новия отбор почти веднага чупи пищяла си. „Аз съм това, което съм днес, заради пищяла. Лекарите ме предупреждаваха, че има риск да не мога да се върна в най-добрата си форма. Но ето ме: тази контузия ме направи по-силен. Съотборниците ми отиваха в националния отбор, а аз дори не можех да ходя, движех се в инвалидна количка. Най-трудното беше да видя семейството си тъжно; за тях беше по-трудно, отколкото за мен. Винаги съм имал силен характер, това ме спаси“, уверява Коне, който по времето на своите пътешествия като малък разполагал само с първия си телефон Алкател, картата за градския транспорт и находчивостта си.
Бил внимателен и след като сам се оправил в Париж, Клерфонтен и Тулуза, оцелял и в Германия, където от 2021 до 2024 г. ритал за Борусия Мьонхенгладбах. „Можете да ме сложите където си искате – ще се оправя“, твърди Ману – думи, които докарват студени тръпки на майка му. „Понякога тя се оплаква, че когато замина надалеч, не се обаждам. Сякаш на мен ми харесва. Просто заради футбола забравям всичко друго. Оставих братята и сестрите си на 10, но те все още са край мен. Винаги има някой, който бди над мен отдалеч. Дават ми свобода, но и ме напътстват. И имат вяра в мен. По пътя на хора като мен има малко самота сред смеха и усещане, че по-рано придобиваме житейски опит и в същото време пропускаме много неща. Бих искал да съм с близките си по-често. Да ям атиеке (традиционно ястие от Кот д'Ивоар, приготвяно от ферментирала маниока – б.р.), сготвено от мама. Но после ми прищраква: „Но аз съм луд! Този спорт ме прави щастлив“.
Относно силното представяне на Рома от началото на сезона, който първо оглавяваше класирането, а сега върви 4-ти, Коне споделя: „Чувствам се добре на върха. Затова работим. Целта ни е да завършим в челната четворка и да спечелим Лига Европа. Трябва да бъдем амбициозни“.
За треньора Гасперини е категоричен: „Никога не съм виждал някой да преживява по подобен начин мачовете. Все едно е на терена. И те кара да искаш да се бориш за него. Ако клуб като Интер се интересува от мен, това е положително. Обсъдих го с Гасперини и му признах, че не знам какво ще се случи. Но добавих: „Стига да нося тази фланелка, ще го направя на 100%“. Рома е единственият клуб, който ми повярва миналото лято, и е мой дълг да му отвърна със същото. Бившите ми съотборници Зомер и Тюрам ме посъветваха да направя най-добрия избор, но не зависеше от мен. Бях много щастлив в Рим, не е като да исках да си тръгна на всяка цена“.
През 2021-ва той остава на крачка и от Милан, когато отказва на Паоло Малдини. „Спортният директор Фредерик Масара ми се обади, ала за моето развитие правилното бе да отида в Борусия. След това тук, в Рома, отново открих Масара: кръгът така или иначе се затвори, нали?“.
Силата на Ману е в това, че никога не се страхува от противника, независимо дали е по-слаб или много силен. „Вижте, мачовете са най-радостната част от нашата работа. Тренираме цяла седмица заради тях. И защо да ги разваляме със стрес? Можем да се забавляваме, докато следваме съветите на треньора. Това не означава, че не трябва да сме взискателни. Обикновено не съм доволен от представянето си, макар че с времето станах постоянен: преди играех добре една седмица, а следващата не“.
А пропуснатите голове? „Те ще дойдат – убеден е Коне. - Знам, че мога да ги вкарам и да ставам по-добър. Но въпросът е, че с цялата работа, която ние, халфовете, трябва да вършим, понякога се уморяваме пред вратата и правим грешки“.
Не съжалява за детството си в покрайнините, въпреки че помни вълната от протести на емигрантите от Африка през 2005 г. „Никога не съм имал особени проблеми. Дори и с расизма. Родителите ми винаги са ме учили на уважение. Моето семейство е голямо, пълно с топлина. Прибера ли се, мама ме праща за мляко в Лидъл“, смее се Ману, който организира в родното си предградие „MK Къп“, турнир за млади хора от околните квартали. „Опитвам се да им предам малко щастие. Тези, които ме познаваха като бебе, ме виждат като същия човек, който винаги съм бил. Радостен, усмихнат, понякога досаден, искащ да разсмее другите. Освен това съм много уверен, всъщност съм истинско бижу“.
„От вкъщи, ако погледна навън, виждам Сен Дени. Когато бях дете, ходех на училище с влак, всяка сутрин гледах и мечтаех да играя на „Стад дьо Франс“. Това се случи през март 2024-та: дойдоха 30 души, същите хора, които мечтаеха с мен“, казва националът, който е и част от олимпийския отбор на игрите в родината му.
Все още негов модел за подражание е Пол Погба. „За нас, децата от предградията, Пол бе идол. От време на време все още седя там и гледам негови видеа. Когато бях млад, невинаги бях сред най-добрите. Но винаги бях там. Сега е същото. Не завиждам на никого. Все още не съм велик играч, ала си проправям път“.
Шлифова се с личен екип от шестима
Коне е превърнал в мания подготовката си. От две години работи с френската диетоложка Сесил Капдевил. „Тя е в контакт с моя готвач тук в Италия и се грижи да ям най-добрите ястия, за да поддържам форма, без мазнини или излишно тегло. Имам и личен треньор, който живее с мен. Също физиотерапевт, фитнес треньор и дори ментален треньор. Това е невидимата работа, също толкова важна, колкото и работата на терена. Там трябва още да подобря концентрацията и да развия уменията си“, обяснява Ману, чиито други страсти са рапът и модата.
„В Германия от време на време правех луди неща, но сега се успокоих – отчита играчът, който все пак си прави жълточервени плитки в чест на Рома. - Обичам да играя със стил“.
