- Здравейте, г-н Тодоров. Като човек, който дълги години е бил кореспондент в Москва на БНТ и БНР, като експерт по Русия и сега като наблюдател на събитията как бихте коментирали това, което се случи там? Този преврат или поход е, как бихте го нарекли?
- Не съм сигурен дали това всъщност беше опит за преврат или опит за шантаж. Защото това, което поиска Пригожин от върховното командване, беше да определи симпатиите си към него в лицето на военния министър Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Тоест той каза това: Кой подведе президента (Путин)? - Военното командване. Кой несръчно се сражава в Украйна? - Военното командване. Тоест търсят се политически жертви и той посочи кои да бъдат. Друг е въпросът, че при една такава ситуация Путин не би си позволил да жертва военното командване. Той има добри отношения с Герасимов, а и приятелски отношения с Шойгу. Путин неколкократно е показвал, че е недоволен от Шойгу. Самият той не е военен от кариерата, той е цивилен инженер по професия. Това не означава, че Кремъл е готов да жертва толкова едри политически фигури по искане на личност, която има екстремно поведение и не се знае при какви обстоятелства накъде може да завие. Да напомним кой е Пригожин. Той е криминално лице, лежал е 9 години в затвора. Той е човек, създал една армия около себе си, в която има много криминални елементи и хора, които са подчинени единствено и само на него. И който поддържа дисциплината с жестоки наказания.
- В мрежата се разпространяваха много клипове с брутални саморазправи с нарушители на реда и противници на „Вагнер“...
- Точно така и към враговете. Включително обезглавяване, убиване с чук, рязане на гениталии. Всичко, което може да роди една затворническа психика. Но освен всичко друго Евгений Пригожин е предприемач. Той започва кариерата си като продавач на хот-дог и стига до един изключително популярен ресторант, в който Путин водеше своите гости. За това и беше наречен Готвача на Путин. Да припомним и един любопитен детайл, че бащата на Владимир Путин е бил готвач и е готвил на Ленин и Сталин.
- Тук можем ли да търсим някаква отправка в тази посока?
- Не мисля, че можем да говорим за някаква психологическа зависимост, по-скоро за едно дългогодишно приятелство. Докато е кмет на Петербург, Путин е общувал с този човек и не само с него. И да се поддържа една 50 000 армия, която в момента вече е 25 хилядна, хич не е лесна работа. Присъствието на „Вагнер“ и на самия Пригожин е забелязвано в поне 31 държави. Срещу военните услуги, а това са преврати, поддръжка на определени политически сили, той получава достъп до природни богатства, до незаконна търговия и въобще до печеливши дейности. Това е човек с чудовищен инстинкт към властта, парите и влиянието. Така че той прави не просто една заявка към Путин да се определи към него, но той прави и една заявка за бъдещето. Както знаем в Русия догодина предстоят президентски избори. И една такава бойна единица би имала огромно влияние не само на политическия фронт, но и чисто военно, още повече на фона на неясното бъдеще около войната в Украйна.
- Но защо Путин позволи да се стигне до там? Защо първо позволи конфронтацията между Пригожин и военното командване и впоследствие да се стигне до нахлуването на „Вагнер“ в Русия?
- Путин наследи оная политика на балансите и противотежестите, която беше характерна и за Борис Елцин. Той оставя силните фигури да се конфронтират и обезсилват и по този начин ги контролира. Но фигурата на Пригожин е от друг тип. Първо начинът му на мислене, начинът му на действие, фактът, че той има въоръжена сила зад гърба си. Имаме и други подобни случаи. Да си припомним генерал Александър Лебед, който командваше руските сили в Приднестровието. Неговата личност беше обградена с легендарна биография и митове. Просто Русия обича силните фигури и народни водачи и просто на Пригожин му се е присънила една такава роля на народен герой.
- Решил е да бъде като един съвременен Емелян Пугачов или Стенка Разин?
- Точно така, това са историческите примери. Ето, има ги предпоставките. Недоволство от армията и качествата, които показва, има недоволство от жертвите във войната, понижаването на стандарта и идва един герой и казва: Аз знам кои са виновните и вие ги знаете и затова идвам да ви спася.
- Тогава как да наречем това събитие. Опит за преврат или както самият Пригожин го нарече „поход“? Вие как бихте го определили?
- Той го нарече Поход на справедливостта, защото негови тилови войски са били подложени на обстрел от руската армия при Бахмут по заповед на главното командване на армията. Вече се знае, че американското и въобще западното разузнаване е имало информация, че се готви нещо. Аз се съмнявам руското разузнаване да не е имало също някакви данни. Но или е подценило, или е подало тази информация към армията, която толкова го е дразнила. Но в края на краищата едно е ясно, действията му са били разчетени и той нахлува по магистралата Воронеж – Москва. По това време основните руски сили са ангажирани с войната. А в близост по тази магистрала няма големи военни гарнизони, които да го спрат. Освен това той разполага и с 1000 единици техника, от които 350 бронирана. За да му се противопоставят, трябва специално оборудвани части, които в момента не е имало. Освен това армията е била предупредена да не влиза в конфликт с него, а да бъде изчакан до преди Москва, като междувременно са се водили преговори. Намесата на Лукашенко също е доста странна.
- Това ми е всъщност един от въпросите. Каква е ролята на Лукашенко и защо точно той успя да се справи със ситуацията?
- Ами казва се, че те се познават от повече от 20 години. Не е ясно от къде, до този момент. Така или иначе президентът на Беларус, която е дружеска за Москва страна, да се намеси в такава ситуация в Русия, която е със силна президентска власт, е доста шокиращо и това показва, че властта няма собствен ресурс да влияе в такива екстремни ситуации и още повече върху екстремна личност като Пригожин. Човек, близък до Путин и във времето използван за мръсни операции и в Крим, да си спомним за прословутите „зелени човечета“. Но да напомним и какво се случи в Сирия, когато главното командване предаде части на „Вагнер“, които нападнаха сили, поддържани от САЩ, и тогава американците попитаха: Това руски сили ли са? Щабът на руската армия замълча и частите бяха размазани.
- В такъв случай този поход или опит за пуч, както и да го наречем това мистично събитие, отслаби ли властта на Путин, показа ли слабостите на системата?
- Всъщност стратегическото последствие е, че дотук всяко неодобрение срещу властта, включително от страна на медиите, беше наказано сурово. Спомнете си какви закони бяха приети срещу медиите, срещу колегите. Дори един от руските политолози Владимир Кара-Мурза получи пет години затвор за това, че си позволи да говори пред американския Конгрес. И изведнъж не кой и да е застава срещу властта. Но Пригожин нито веднъж не използва името на президента. Имаше намеци за Щастливия дядо и един странен епитет Тати, докато криминалитетът и в самата армия „Вагнер“ наричат Пригожин Бати. Това е терминология, в която може да бъде разпознат Путин. Но той не го спомена директно, което беше явна покана за изясняване на отношенията. И покрай намесата на Лукашенко унижението във властта и обкръжението в Кремъл и дори в самия Путин, както и страхът бяха силни. Можем да предполагаме, че на фона на предстоящите избори догодина, Путин ще се опита да ревизира обкръжението си и военното ръководство и акцията на Пригожин да идва навреме.
- Има ли вероятност акцията на Пригожин да е предварително уговорена и режисирана за пред обществото, каквито предположения се появиха?
- Режисирана, но с кого, с каква цел, с какви последствия? Това са въпроси, на които трябва да се отговаря.
- Всъщност кого би обслужил такъв сценарий, ако следваме логиката на римското право?
- Много сложно е да се отговори за държава с висока степен на непредсказуемост. Имало е и такива политически и военни интриги. Да припомним случая с Горбачов, когато той се оттегля. Аз съм записал тогава почти всички участници в пуча. И тогава той казва: „Правете каквото искате, но без мен, аз не искам да знам!“. По същия начин и Елцин, когато в кризата с Хазбулатов седеше вцепенен и мълчеше в продължение на три-четири дена. По същия начин и сега Кремъл излъчи едно интервю с Путин, записано преди кризата. Явно е, че няма достатъчна увереност как да се реагира. Това показа липсата на реакция на властта и за момента, и в перспектива. В такива моменти армията също действа предпазливо.
- Но нека да погледнем към българската реакция. Тя беше почти идентична на всички нива. Как я коментирате?
- Искам да обърна внимание на нещо друго. Спори се дали ни трябват оръжия, не ни ли трябват. Какво да дадем, какво да не дадем. Такъв конфликт активира горещите точки, от които могат да изтекат оръжия и паравоенни групировки. Те биха могли със съвсем лични цели да атакуват инфраструктура. За това е важно, въпреки че сме под чадъра на НАТО, ние да имаме и собствени сили за отбрана. И при това с модернизирана армия и средства за защита. Ние не можем да се обезоръжаваме. Ние сме съвсем близо до бойните действия.
- Но много от държавите, които предоставиха оръжие, после получиха заместващо такова от западните съюзници.
- Тук спорът не е дали да доставим оръжия или не. Едната логика е, че ако доставяме оръжие, подтикваме войната, другото обаче е, че ако не доставяме, даваме предимство на агресора. Какво да правим ние в тази ситуация? Ние трябва да следваме логиката на националния интерес. Ако обаче имаме в складовете полуработеща техника, която е за ремонт, това е смешно. Но с доставката на боеприпаси още от началото на войната, скрито, явно или като търговски сделки, България е помагала на Украйна, която е и жертвата в тази война. Но трябва да помислим и за нашата отбрана.
- Но на мен по-скоро въпросът ми е, правилна ли беше реакцията ни на опита за пуч на Пригожин, както и да го наричаме? Защото ми направи впечатление, че нашата реакция, общо взето, припокриваше световната и нарече това „вътрешен проблем“ за Русия.
- Това не може да бъде вътрешен проблем на Русия. Ако се разпадне една такава държава, разбирате ли колко такива военни единици като „Вагнер“ могат да се появят. Още повече там е пълно с всякакви оръжия, включително и ядрено оръжие. Така че когато се говори за победа над Русия, как се представя тази победа. По-скоро това е свързано с оттеглянето от Донецка и Луганска област, но с гаранции за бъдещето на тези области. С Крим е по-сложен въпросът, защото там се намира руският черноморски флот и страхът, че ако се оттегли, там би могло да се появи база на НАТО. Възможни или не, това са руски страхове.
- Да се върнем обаче на Пригожин. Какво е неговото бъдеще?
- Ами някои предполагат, че набързо ще го ликвидират. Човек, който разполага с такава информация и с такива ресурси да издържа такава армия, има връзки, и то в различни държави, надали може да бъде толкова лесно достигнат и унищожен. Още повече че спорът му с военните има и икономически основи, контрабанди, операции и т. н. Той дори казва, че войната в Украйна не е продиктувана от страх от НАТО, ами от чисто икономически интереси. Да не забравяме, че тя е една богата държава на ресурси и по времето на СССР там е основното военно производство.
- И накрая, какво е бъдещето на Путин оттук натам?
- Ако говорим съвсем откровено, и физическият, и политическият ресурс на руския президент вече не са големи. Според мен Западът пропусна да го разпознае, когато по време на референдума, когато създаде стръмната пирамида на властта, искаше една гаранция за бъдещето си с доживотен сенаторски имунитет, той искаше да се оттегли като някакъв председател на Държавния съвет с идеята за политическо обединение с Беларус и да слага на преден план премиери, които да горят като свещ при такива кризи, а той да стои в сянка. Тодор Живков имаше подобни планове. Ние като част от Запада прекалено много зациклихме на личността на Путин, а той го разпозна като заплаха. И това заинатяване се превърна в драма с глобален характер. Ако на фона на войната той се оттегли, това би имало разрушителен характер за държавата и обкръжението му и той в момента не би го направил.
Това е той:
Валери Тодоров е журналист, генерален директор на Българското национално радио (2007 – 2010, 2010 – 2013), заместник-директор на Националната опера и балет (2014 – 2015)
Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1981 година
Дълги години е работил в национални медии
Бил е кореспондент на БНР и на БНТ в Москва
Носител на много престижни професионални награди, автор на документални филми и книги
Иван Петрински
