Р усия не може и не трябва да спечели тази война. Еманюел Макрон потвърждава абсолютната твърдост към Москва и се опитва да насърчи европейците да се подготвят за ескалация, за която е отговорен само руския президент Владимир Путин. “Трябва да сме готово”, категоричен е Макрон.
Френският държавен глава се връща към “не изключването” на войски в Украйна - хипотеза, която раздели Европа, но Макрон пръдължава да повтаря в качеството си на началник на въоръжените сили в единствената страна в ЕС с ядрено оръжие.
„Да искаш мир не означава да избереш поражение“, продължава Макрон със сериозен тон, повтаряйки, че „всички военни опции“ са на масата. „Ако Русия спечели, животът на французите ще се промени. Вече нямаше да имаме сигурност в Европа“, обяви той.
Макрон прие ролята на ястреб, след като дълго време поддържаше позицията “да не се унищожава Русия”.
„Контекстът се промени“, отбелязва френският лидер, който ще бъде в Берлин. Бързото свикване на среща във Ваймарски формат - Германия, Франция, Полша - беше спешна необходимост за полския премиер Доналд Туск . По време на неотдавнашната си среща във Вашингтон с американския президент Джо Байдън , авторитетен полски източник каза, че Туск е бил информиран за огромната тревога, която разтърсва американското разузнаване относно ситуацията в Украйна “и в целия руският президент Владимир Путин може да вземе през следващите месеци.
„Путин винаги търси момент, за да тества способността на западняците да реагират“, отбелязва европейски източник, който потвърждава сигнала. Моментът на слабост, идентифициран в Москва, би бил точно сега, във връзка с двойната предизборна кампания за изборите през юни в 27 страни от ЕС и надпреварата на Доналд Тръмп за Белия дом . Има много страхове, които циркулират в канцелариите на континента, от възможното използване на тактически оръжия от руснаците, за да завладеят Одеса, до възможни военни "инциденти" на навлизане в Приднестровието или балтийските страни.
„Не е изключено Путин дори да иска да тества желанието ни да приложим член 5“, доверява европейският източник, имайки предвид евентуална атака на територията на НАТО, която би предизвикала военната солидарност на страните от Алианса.
Що се отнася до опасността от действията на Путин, човекът, който трябва Макрон да убеди, отново ще бъде Олаф Шолц. В продължение на седмици канцлерът е подложен на натиск - дори в собственото си мнозинство - да предаде ракетите Taurus на Киев. А отношенията с Макрон сега са сведени до исторически минимуми и поради атаките, извършени между Берлин и Париж. По време на посещение в Прага ударите на Макрон срещу Шолц достигнаха своя връх: „Наближаваме момент, в който в Европа ще трябва да не бъдем страхливци“. Много тежка атака срещу канцлера, на която отговори министърът на отбраната Борис Писториус. Изявления като тези на Макрон "не помагат", посочи Писториус, който не участва в дистанционна среща на външните министри и министрите на отбраната на ЕС, свикана от Франция миналата седмица.
Към това се добавя и раздразнението в Елисейския дворец заради изявление отпреди две седмици, в което германският канцлер даде да се разбере, че френските и английските ракети, доставени на Украйна, ще бъдат управлявани от войници от Париж и Лондон, разкривайки прякото участие на страни в конфликта.
„Това, което британците и французите искат по отношение на контрола на целите“, насочени от техните ракети, каза Шолц, „Германия не може да направи“. „Това е сензационен гаф на германския канцлер“, довери източник от обкръжението на Макрон. В Париж досега никога не е имало потвърждение за изпращане на френски обучители или технически персонал на украинска територия.
Идеята за изпращане на войски в Украйна създаде нов разрив между Франция и неохотната Германия. Туск изглеждаше въздържан, докато неговият външен министър Радослав Сикорски не отвори предложението на Макрон: „Въпросът е, че Путин трябва да се страхува, а не ние от Путин“. Но от Варшава настояват, че Полша остава "много предпазлива" по отношение на хипотезата за сухопътна операция. Макрон обаче заяви, че Литва и Чехия следват Франция и че други страни размишляват по тази тема. Италия също се дистанцира. „Изключвам изпращането на италиански войски“, повтори външният министър Антонио Таяни.
Спешно, за да изпратят сигнал до Москва, тримата лидери в Берлин работят върху споразумение за размразяване на триста милиарда долара руски суверенни средства, депозирани в западни банки. САЩ настояват за споразумение на ниво Г-7, както съобщи и Байдън на срещата си с Джорджия Мелони. Изправени пред правни пречки и съпротива от страна на централните банки в ЕС, Шолц и Макрон обмислят споразумение относно лихвите, произведени от фондовете: между 3 и 4 милиарда годишно, които да бъдат разпределяни на Киев. „Това също би било важно послание към нашето обществено мнение – обяснява източник, близък до преговорите между Париж и Берлин – да покажем, че помощта за Украйна идва от руски пари, а не само от европейски данъкоплатци“.
