М иналия юли, на стогодишна възраст, Хенри Кисинджър отиде в Пекин, за да бъде посрещнат с голяма помпозност от китайския президент Си Дзинпин. Отчасти, за да си припомни отминалите дни на големия успех на администрацията на Никсън във външната политика, отчасти, за да сигнализира на Вашингтон, че липсата на диалог тласка Народната република в обратната посока на тази от Студената война, тоест да прегърне Путин, да доведе до анулиране на разделянето на двата основни противника на Вашингтон, което роденият в Германия държавен секретар успя да предотврати.
Хенри Кисинджър с китайския президент Си Дзинпин.
Това е знак доколко Кисинджър, който почина в дома си в Кънектикът, е останал актуален до последния дъх на дългия си живот, каквато и да е присъдата на времето за него, пише в очерк за легендарния дипломат и носител на Нобелова награда за мир кореспондентът на вестник La Repubblica от Ню Йорк Паоло Мастролили.
Хайнц Алфред Кисинджър е роден на 27 май 1923 г. във Фюрт, Бавария, в еврейско семейство, избягало от нацизма през 1938 г. Той никога не губи силния си немски акцент, но това не му пречи да служи в разузнаването на американските въоръжени сили. Завършва Харвард, става професор по международни отношения и влиза в сърцето на американската мощ с президента Никсън. Дори след като напуска поста си на съветник по националната сигурност и държавен секретар заради скандала Уотъргейт, Кисинджър остана съветник на дванадесет лидери на Белия дом, от Кенеди до Байдън. Без да подминаваме Доналд Тръмп, който се срещна с него, за да спечели авторитет, но след това не успя да обясни на журналистите нито една нова идея, произтичаща от разговора.
„Той не е първият човек, на когото давам съвети, който не разбира какво искам да му кажа или не иска да го направи" – коментира Кисинджър с обичайния си сарказъм в опит Тръмп да възложи задачата да действа като задкулисен комуникационен канал с Пекин и да му помага да управлява противоречивите отношения с Москва.
Във видимо добро настроение Тръмп посреща Кисинджър в Белия дом.
Изброяването на историческите събития, в които Хенри е главният герой, би изисквало написването на книга за миналия век, белязана както от неговия реализъм, в някои случаи и от неговия цинизъм, така и други фактори, необходими за разрешаване на световните кризи.
На първо място, със сигурност трябва да се посочи войната във Виетнам, където мирните преговори с виетнамския политик Ле Дък Тхо в Париж му донесоха Нобелова награда. Въпреки това тогава Кисинджър подкрепя теорията на доминото, според която падането на бившия Френски Индокитай би повлякло със себе си американската мощ в Азия и отвъд нея. Така той нарежда да бъде бомбардирана Камбоджа, за да се избегне това, но едва след като е напълно убеден, че това няма да се окаже стратегическа катастрофа. Оттук и търсенето на „приличен интервал“ между мирното споразумение и падането на Сайгон, което би позволило на него и Вашингтон да спасят имиджа си. Всичко това в разгара на Уотъргейт, в който Кисинджър не е главно действащо лице, въпреки факта, че Никсън по същество го е направил свой истински заместник или Ришельо на Белия дом.
Хенри Кисинджър на подписването на мирния договор с Виетнам в Париж.
Междувременно той е изградил път за отварянето към Китай, с тайни пътувания, именно с цел да изолира Съветския съюз, който тогава е едновременно главният враг на САЩ и негова лична мания. Урок, който сега е загубен или е станал невъзможен от „капана на Тукидид“, който неизбежно щеше да тласне Си в прегръдката на своя васал Путин, с цел да започне епохалното предизвикателство на автокрациите срещу демокрациите.
Терорът на комунизма и глобалната борба за спирането му също го бяха тласнали да подкрепи преврата на генерал Пиночет в Чили, както потвърдиха наскоро разсекретените документи. Защото беше придобил сигурността, че Алиенде ще направи друга Куба.
С президента Никсън и актьора Джон Уейн в Белия дом през 1972 година.
Тогава се обсъжда склонността на Кисинджър да поставя реалполитиката пред зачитането на човешките права и ценностите на демокрацията, но самият той отговори със сарказъм, може би точно за да вбеси своите недоброжелатели: „Ние веднага правим незаконни неща. Антиконституционното тези, от друга страна, отнемат малко повече време."
В тези дни, когато Близкият изток е в пламъци, работата с Голда Меир за спиране на войната Йом Кипур и „дипломацията на совалката“, която постави основите за превръщането на този конфликт във възможност за изграждане на мир между Израел и Египет също излизат на дневен ред. Това е модел, който самият Байдън по някакъв начин би искал да имитира днес в Газа.
По време на войната в Ирак с обичайния си сарказъм и при изключени камери, той предупреждава: „Когато кажа това нещо, винаги се забърквам в неприятности, но въпреки това ще го направя. Ще кажа че намесата е грешна, не защото Саддам не заслужава да бъде свален, а защото не служи на интересите на Съединените щати."
С френския президент Никола Саркози и неговата съпруга топ модела Карла Бруни.
По време на неотдавнашна среща в кулоарите на Тристранната комисия във Вашингтон Кисинджър заяви: "Путин не е Хитлер. Преговорите с него, при точно определени условия, са в интерес на всички. Вярвам, че има известно недоразумение по отношение на Русия. Путин не възнамерява да започне завоевателна политика. Неговата цел е да възстанови достойнството на своята страна, от Санкт Петербург до Владивосток, както винаги е било. Това отговаря на древен национализъм, но също и на история, различна от нашата. Да се разглежда Москва като потенциален член на НАТО е погрешно. И да се рисува Путин като глобалния суперзлодей е грешка в перспективата и същността."
Преди нахлуването на Русия в Украйна бившият държавен секретар също е на мнение, че заплахата от страна на Кремъл е преувеличена.
„Във военно отношение Русия не е в състояние да ни победи. Тя има по-малка икономика от тези на всички Европейските страни от Г-7, взети поотделно, и нейната тежест не е сравнима с тази на нашето стратегическо съперничество с Китай. Но дори и Западът да беше в състояние да предизвика разпадането на Русия, това не трябва да бъде нашата цел, защото би създало ситуация на нестабилност, която не е от полза за никого”.
Кисинджър и принцеса Даяна.
Според Кисинджър дипломатическото посредничество за предотвратяване на конфликта трябва да бъде обвързано с някои много специфични условия. „Украйна трябва да остане независима, но без да се присъединява към НАТО, докато съдбата на Крим може да бъде част от преговорите.“ Що се отнася до Сирия, където Путин по-скоро подкрепи Асад, отколкото борбата с Ислямска държава, Кисиндър е категоричен, че е необходимо „ясно да се установи, че Русия няма право да бъде в Близкия изток“ - друг голям успех, който той постигна, докато беше държавен секретар.
С Китай обаче той предлага диалогът да остане отворен, също и за възпиране на Северна Корея: „Аз съм против едностранна американска военна намеса срещу ядрените съоръжения на Пхенян. Вместо това решението е в преките преговори между Вашингтон и Пекин, за постигнем цялостно споразумение за сигурността на целия регион”, категоричен бе Кисинджър. С други думи, не можем да обсъждаме ядрените оръжия на Северна Корея, без да споменем съществуващите в Юга и американското военно присъствие.
Подразбиращото се внушение беше, че САЩ биха могли да се откажат от някои позиции в Далечния изток, ако Народната република се ангажира не само с неутрализиране на ядрената програма на Пхенян, но и с даване гаранции за сигурност на други съюзници като Токио, Сеул и всички страни, участващи в Спорът за островите в Южнокитайско море.
Той също така препоръча на Тръмп търпение: „Не придавайте твърде голяма тежест на екстемпоралните декларации, а се съсредоточете върху същността, защото пълният провал на един американски президент също не е удобен за вас.“
Хенри Кисинджър и Маргарет Тачър в Лондон през 1975 година.
Някои от позициите на Доналд бяха поставени под въпрос от двете исторически колони на отношенията между САЩ и Европа - НАТО и ЕС, но според Кисинджър това би могло да се трансформира и в отправна точка за подобряване на отношенията. „Бях против Брекзит, но сега, когато се случи, мисля това може да се превърне във възможност за повторно обсъждане на бъдещето на Съюза, което не може да има само бюрократично измерение. Като НАТО, който остава съществен, но също така е правилно да преразгледа своите инструменти и цели с течение на времето", заявява Кисинджър.
Кисинджър заедно с телевизионната звезда Опра Уинфри
