Я понец претърпя една от най-ужасяващите смърти, регистрирани някога, в случай, който демонстрира катастрофалните последици от ядрена авария.
Хисаши Оучи, на 35 години, преживя невъобразими страдания в продължение на 83 дни, след като беше изложен на рекордно количество радиация на работното си място.
Смъртта му била придружена от пълно отлепяне на кожата, отпадане на клепачите и отделяне на три литра диария на ден, докато тъканите на тялото му постепенно умирали.
Мъките му започнали в съдбовния ден на инцидента в завода за преработка на уран в Токаймура, на 110 километра североизточно от Токио.
Той бил част от екип от трима души, които подготвяли уран за използване като ядрено гориво на 30 септември 1999 г., пише Daily Mail.
Оучи, заедно с колегата си Масато Шинохара и супервайзора Ютака Йококава, добавили 16 кг уран в процесора – далеч над безопасния лимит от 2,4 кг.
Тримата си спомнят, че видели внезапна синя светкавица, преди радиационните аларми да започнат да пищят, и веднага се почувствали зле.
Оучи, който стоял над контейнера с уран, бил изложен на 17 000 милисиверта (mSv) радиация – най-високото ниво, регистрирано при човек.
За сравнение, годишният безопасен лимит за работещите в среда с радиация е 20 mSv, а 5 000 mSv се смята за смъртоносна доза.
Шинохара погълнал 10 000 mSv, а Йококава, който бил на известно разстояние, получил около 3 000 mSv. Те били незабавно откарани в болница.
Въпреки че в началото изглеждал сравнително здрав, Оучи започнал да се влошава с всеки изминал ден, тъй като тялото му вече не можело да заменя умиращите клетки.
Една от първите външни промени била загубата на големи участъци от кожата му по време на медицинските процедури.
Скоро започнал да изпитва затруднено дишане поради натрупване на течност в белите дробове, което наложило поставянето му на вентилатор.
Клетките в червата му, които помагат за усвояването на храна и медикаменти, също започнали да умират.
Това довело до силни стомашно-чревни болки и отделяне на три литра диария всеки ден.
Увреждането на червата предизвикало и вътрешни кръвоизливи, което наложило лекарите да му правят до 10 кръвопреливания дневно, за да го поддържат жив.
Загубата на кожа се влошавала и в крайна сметка довела до изтичане на големи количества телесни течности през откритите рани.
Медиците опитали различни лечения, включително присаждане на кожа и трансплантация на стволови клетки, но без успех.
Дори силните болкоуспокояващи не могли да му осигурят значително облекчение.
Една от най-ужасните промени настъпила, когато клепачите му паднали, причинявайки силна сухота и болка в очите.
Според местни доклади от онова време, той започнал да „плаче кръв“ и умолявал лекарите да спрат лечението.
Сърцето му спряло на 59-ия ден от престоя в болницата, но било реанимирано три пъти по настояване на семейството му.
Мъките приключили едва на 21 декември, след 83 дни в болницата, когато той починал от многократна органна недостатъчност.
Няколко месеца по-късно, през април 2000 г., Шинохара също починал от органна недостатъчност на 40-годишна възраст.
Йококава също бил хоспитализиран, но бил изписан след три месеца с лека радиационна болест.
Инцидентът довел до въвеждането на нови законодателни мерки в Япония, целящи затягане на изискванията за безопасност в ядрената индустрия.
