С евернокорейското правителство все по-често прилага смъртното наказание, включително за хора, заловени да гледат или споделят чуждестранни филми и телевизионни драми, показва нов голям доклад на ООН.

Диктатурата, която остава изолирана от света, принуждава хората си към още повече тежък труд и все по-драстично ограничава техните свободи, се казва още в доклада, предаде Би Би Си.

Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека е установила, че през последното десетилетие севернокорейската държава е затегнала контрола върху „всички аспекти от живота на гражданите“.

„Няма друга популация в днешния свят подложена на такива ограничения“, заключава докладът, добавяйки, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомогнато от технологичния напредък.

Върховният комисар по правата на човека, Волкер Тюрк, заяви, че ако ситуацията продължи, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдание, брутални репресии и страх, на които са жертви от толкова дълго време“.

Докладът, базиран на над 300 интервюта с избягали севернокорейци през последните 10 години, показва, че смъртното наказание се използва все по-често.

От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, които вече се наказват със смърт, е гледането или разпространението на чужди медийни съдържания като филми и сериали – мярка, с която Ким Чен-ун се опитва да ограничи достъпа на хората до информация.

Бегълци разказват, че от 2020 г. насам има повече екзекуции за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези екзекуции се извършват чрез разстрел пред публика, за да всяват страх и да възпират други от подобни действия.

Канг Гюри, избягала през 2023 г., казва пред BBC, че трима нейни приятели са били екзекутирани, след като били заловени с южнокорейски материали. Тя присъствала на процеса на един 23-годишен приятел, осъден на смърт.
„Съдиха го заедно с наркопрестъпници. Тези престъпления вече се третират еднакво“, казва тя, добавяйки, че от 2020 г. хората са станали по-уплашени.

Когато Ким Чен-ун дойде на власт през 2011 г., избягалите свидетелстват, че са се надявали животът им да се подобри, тъй като той обещал, че вече няма да „затягат коланите“ и че ще има достатъчно храна. Той обещал икономически растеж и защита чрез развитие на ядрения арсенал.

Но след като през 2019 г. Ким прекрати дипломатическите усилия със Запада и САЩ и се съсредоточи върху оръжията, жизненият стандарт и правата на човека са „влошени“.

Почти всички интервюирани твърдят, че нямат достатъчно храна, а трите хранения на ден са „лукс“. По време на пандемията от COVID-19 много хора гладували и загинали.

В същото време правителството засилило контрола върху неформалните пазари, което направило препитанието още по-трудно. То почти е блокирало възможностите за бягство, затегнало границите с Китай и наредило на войниците да стрелят по бежанците.

Докладът разкрива и увеличаване на използването на принудителен труд. Хора от бедни семейства са набирани в „шокови бригади“ за тежки задачи като строителство или миньорска дейност. Смъртните случаи са чести, но вместо да подобри условията, режимът ги представя като жертви в полза на Ким. Дори сираци и бездомни деца били използвани.

Докладът настоява случаят да бъде отнесен до Международния наказателен съд в Хага, но това изисква решение на Съвета за сигурност на ООН, където Китай и Русия от 2019 г. насам блокират опити за санкции срещу Пхенян.

ООН призовава Северна Корея да закрие политическите си лагери, да прекрати смъртното наказание и да обучава гражданите си по правата на човека. „Нашите данни показват ясно желание за промяна, особено сред младите севернокорейци“, каза Тюрк.