К арлайл, Англия, 1832 г. – пазарният площад избухва в смях, когато фермерът Джоузеф Томпсън връзва жена си Мери Ан за врата и я качва на дъбов стол. Не, това не е шега – това е реалност от сърцето на Викторианска Англия!
„Господа, имам да ви предложа съпругата си“, обявява той с гордост. „Тя е моят кошмар, но може да дои крави и да пее!“, казва той.
С цената на 50 шилинга, Мери Ан е продадена на пенсионера Хенри Миърс… за 20 шилинга и едно куче. Двойката веднага напуска града – ръка за ръка… и каишка за врата, пише Шпигел.
Между XVI и XIX в., Англия масово търгува… със съпруги. Жените са извеждани като добитък по пазарите, с въже на шията, готови да бъдат „продадени“ срещу бира, магаре или просто – по любов.
- „Скръбна, но здрава“ – така гласи обява от 1796 г.
- „Силна, кротка и добра в оранта“ – пише друг.
- А някои получават оценка като в касапница: „с крив гръб и нос като картоф“.
Не развод, а наддаване
Развод? Забравете! Законът не го позволява, църквата го забранява, а разтрогване струва хиляди лири. Решението? Продажба на пазара – публичен спектакъл на човешко унижение.
Средната цена била около 5,72 лири. Това са днешни 300 евро.
Докато някои жени излизат от сделките усмихнати – защото най-често ги купува любовникът им – други са унижавани, обиждани и водени като животни. Протести избухват из страната, а френските и американските медии са в потрес.
Краят на една ужасяваща „традиция“
С приемането на Закона за брачните дела от 1857 г., продажбата става ненужна. Въпреки това последни случаи има дори в началото на XX в. – през 1913 г., жена е „продадена“ за една лира.
В една от най-прогресивните страни по онова време, жените са били третирани като стока – с каишка, цена и бележка за „пълна сервизна история“.
