Е дна от най-известните и противоречиви фигури на 20-и век навърши сто години на 27 май 2023 г. Хенри Кисинджър няма проблем да бъде личност на два века, две хилядолетия и няколко различни варианта на световния ред – той е все така жизнен, с остър ум и духна всичките сто свещички на тортата за празника си.
Макар да няма много физически сили, той се явява, когато е необходимо, по видеоконферентна връзка, както стана и през тази година на форума в Давос. Президентите и държавните секретари на САЩ, независимо дали са републиканци или демократи, не престават да търсят съветите му. Евреин от Бавария, емигрант в САЩ, Кисинджър се радва на изключително дълголетие, в което умът не отпада.
Той остава в историята с успеха си в невъзможното – сближава Вашингтон с Москва, а след това и с Пекин, в разгара на Студената война. Особено ценни са постиженията му за размразяване на отношенията на американците с комунистически Китай, което дава началото на търговската експанзия на Пекин на Запад и създава веригата от сложни икономическо-политически отношения между двете суперсили. Нещо толкова невъзможно днес, когато те са на дъното на отношенията си.
В навечерието на стогодишнината му бившият държавен секретар показа, че умът е като бръснач пред трима журналисти от „Икономист“, които са имали щастието да разговарят с него няколко часа.
Прогнози
Кисинджър не е песимист, въпреки днешната нажежена до крайност световна сцена. Той смята, че кризата в Украйна може би наближава повратна точка. „Сега, след като Китай влезе в преговорите, мисля, че ще има развръзка преди края на годината, с преговорни процеси и дори реални преговори“, смята политическият гуру. Той защитава идеята, че ако Украйна е в НАТО, ще бъде контролирана по-добре от съюзниците, което ще е по-добре и за Запада, и за Русия. „Ако имах възможност да разговарям с Путин, бих му казал, че и той ще е по-спокоен с Украйна в НАТО“, коментира Кисинджър. За да се възстанови траен мир в Европа, Русия не трябва да бъде напълно победена и нормални отношения с нея в бъдеще са възможни, прогнозира Хенри Кисинджър.
За лошите отношения с Китай той обвинява Тръмп и Байдън: „Сега администрацията на Байдън следва външна политика на Тръмп спрямо Китай с либерална реторика.” Прогнозата му за изборите в САЩ? „Не мисля, че Байдън може да ни вдъхнови и се надявам, че републиканците могат да намерят някой по-добър вариант“.
Глобалната му гледна точка е оптимистична и както винаги, се опира на практичността: „Мисля, че е възможно да се създаде световен ред въз основа на правила, към които Европа, Китай и Индия биха могли да се присъединят, а това вече е значителна част от човечеството. Така че, ако погледнем практическата страна, може да има добър изход – или поне може да свърши без катастрофа и да вървим напред“.
Баща ми
По повод юбилея статия във „Вашингтон пост“ публикува и синът му, Дейвид Кисинджър. В нея той обяснява дълголетието на уникалния си баща. „Дори пандемията не го забави. От 2020 г. той е завършил две книги и е започнал работа по трета. Започна поредица от чествания на стогодишнината му, които ще го отведат от Ню Йорк до Лондон и накрая до родния му град Фюрт, Германия...
Дълголетието на баща ми е особено чудотворно, като се има предвид “здравословният” режим с диета, богата на братвурст и виенски шницел, кариерата на безмилостно стресиращо вземане на решения и любовта към спорта само като зрител. Как тогава да се обясни неговата трайна психическа и физическа жизненост? Той има неутолимо любопитство, което го поддържа динамично ангажиран със света. Другата тайна е чувството му за мисия. Дори докато напрежението от Студената война продължаваше, съветският посланик в САЩ Анатолий Добринин беше чест гост в къщата ни. Двамата от време на време играеха партии на шах между преговорите по въпроси, засягащи цялата планета. Баща ми нямаше илюзии относно репресивния характер на съветския режим, но тези редовни разговори помогнаха за деескалация на напрежението във време, когато изглеждаше, че ядрените суперсили са в курс на сблъсък. Само ако имаше такъв редовен диалог между водещите играчи в днешното глобално напрежение.
Като оставим шаха настрана, дипломацията никога не е била игра за баща ми. Той го практикуваше с отдаденост и упоритост“, завършва Дейвид Кисинджър.
Михайлина Димитрова
