Б ългарски деца, които тази година ще бъдат абитуриенти в английски училища в Лутън, продължават да учат майчиния език в БУ „Св. Климент Охридски”.
Има няколко деца, които се записват в първи клас дори когато са на 12-13 години и досега продължават да посещават с интерес съботните си уроци, сподели пред „Телеграф“ Христина Пилова, основател и директор на школото. Когато тя се мести в Англия, започва в българско училище и работата с децата там я запалва.
„Децата идват с желание, попиват всичко с интерес. Отношението и желанието им е коренно различно от това в България. То те запалва да искаш да правиш още и още“, сподели директорката.
Колеж
Тя решава да отвори група в Харлоу за свои близки и хора, които живеят наоколо. Пролетта на 2018-а обявява, че ще стартират наесен и дотогава се записват 30 деца. За техен дом търси сграда с добри условия вместо общински центрове или църкви. „Искахме да предложим най-доброто за децата, за да имат всички условия за нормално обучение“, обясни директорката. Тя се спира на помещения в един от частните колежи в Харлоу. Стартират с първи и втори клас и няколко деца в трети, които също били в самостоятелна паралелка. Следващата година вземат и още една стая, защото класовете се увеличават. Година по-късно отварят и филиал в Лутън.
Разрастване
„Имах чувството, че децата тук са още по-нахъсани да учат. Записаха се и по-големи ученици, които не вярвах, че ще се задържат. Те бяха големи за обучението, което получаваха. 12-13-годишни се записваха за първи клас“, разказа Пилова. Те възприемат бързо уроците по български и не се отказват от обучението си. „2-3 години по-късно тези ученици са абитуриенти в английските си училища, но продължават да ни посещават с огромен интерес“, сподели директорката. За родителите е важно да знаят най-основните неща.
В момента в училището са записани 60 деца до пети клас. 30-40% от тях са от смесени бракове. Тогава в семейството преобладава английският пред българския. „Тези деца идват или със сериозен акцент, или разбират, но почти не говорят български. В рамките на няколко месеца родителите им са много изненадани как започват да говорят смело и имат сериозен напредък, почват да пишат букви“, разказа директорката.
Пътуване
Миналата година са принудени да затворят училището в Харлоу, но част от децата продължават да пътуват до Лутън, защото искат да са с екипа на Пилова. Директорката предлага и възможност за изцяло онлайн обучение. Имали са 7-8 деца от различни класове, които изкарват учебната година така. „Те изкараха перфектно годината и накрая си получиха удостоверенията. Сега част от тях се прехвърлиха присъствено в Лутан и си продължават в следващия клас“, разказа Пилова. Имало такива, които са се молели да намерят начин да ги водят при Пилова и екипа й.
Първо уроци, после кръжоци
И малките, и големите чакат с нетърпение събота. „Родителите споделят, че всеки ден, когато тръгват на училище, децата им първо ги питат дали ще са на българското. Успели сме да заинтригуваме вниманието им, така че да не го чувстват като училище-мъчилище. Включили сме им игрови форми, занимания по интереси, 30 минути се заделят за обичаи и ритуали в България. Всеки се старае да има добро отношение към детето, да го поощрява. Те усещат любовта“, сподели Пилова. Учениците са разделени на две смени, защото са повече. В рамките на заниманията си децата първо изучават български език, а след това има време за кръжоци според интересите им. Почти всички ходят на народни танци. След тях са клубовете по родолюбие или арт. В клуба по родолюбие говорят за историческите и националните празници. „Децата са слушали за някои български традиции вкъщи, но е различно, когато се съберем. За първи март Баба Марта дойде при нас с народна носия, започна да връзва мартеници“, даде за пример директорката. В арткръжока изработват и материали, свързани с фолклора и традициите. Правили са дървото на живота с корените си в България. Пана с картата на България. Накрая пак четат от урока или приказки с по-малките.
Всяко тържество трогва родителите
Всеки по-голям празник се отбелязва и с тържество с родителите. Учителите се стараят да възпроизведат всичко, което е типично за България, за да могат децата да се докоснат до него. „За нас най-хубавото нещо от всички тези концерти е, че виждаме родителите как плачат от вълнение. В чужбина носталгията може би е по-силна и усещането за липсата на България се развива по различен начин. Когато мислиш как да изпипаш всеки един детайл и когато дойде моментът на тържеството, душата ти се изпълва. Как да не искаш да го правиш пак и пак. Когато видиш, че работата ти е оценена, се стремиш още повече“, сподели Пилова. Тя разказа, че на коледния концерт пресъздават Бъдни вечер – на сцената нареждат софрата с всички ястия, децата имат геги с кравайчета, зад тях има лампички, а когато родителите заемат местата си, започва да звучи „Тиха нощ, свят нощ“. Първият учебен ден също е тържествен момент. Тогава се правят всички ритуали като в българските училища. Те започват с трима знаменосци, има звънец, посрещане на първолаците, плискане на вода с менче. „С колегите отделяме специално внимание върху всичко, така че едно дете да запомни първия учебен ден и то да остане в съзнанието му“, разказа Пилова.
Стела Маринова
