- В последните дни една от темите, която вълнува всички, е неразписаният протокол на нов директор на Народния театър. Как ще коментирате ситуацията?
- Нелепо и абсурдно е неразписването на протокола. Министерството на културата е събрало тази комисия, извикани са въпросните кандидати след предварително подадените им документи и накрая се получава една смехотворна ситуация. Някой видимо бил в нетрезво състояние. При неналичие на доказателства, то някой може да е видимо красив, видимо лош. За мен обективната истина е, че новият избор не е удобен на някой. Това е бойкотиране и отнемане на свободната воля на комисията, която демократично е избрана. Независимо кой е пръв и кой ще е директор. Народният театър е поставен в момента в изключително унизителна ситуация. Този театър ще го има и след нас, въпросът е да върви в правилния път.
- Какво според вас трябва да се промени в Народния?
- Най-важното е, че ние възпитаваме вкуса на зрителя към изкуството. Това е мисията на театъра - да възпитава. Без хората, благословени с талант да правят това нещо, това не може да се случи. На този етап всичко е на
принципа разделяй и владей. Махането на режисьори, които не са удобни на властимащите, не е добре за никого. Публиката това не я интересува, тя иска да гледа качествен театър, а добрият театър се прави от режисьори като Сашо Морфов, Явор Гърдев, Галин Стоев, Теди Москов и др, които в момента са далече от националния ни театър. Фактът, че тези хора са дефицит в афиша на Народния театър, е меко казано абсурдно.
- В момента сте в главна роля в сериала „Мен не ме мислете“, където играете адвоката Тома. Как получихте предложението и лесно ли се съгласихте?
- Обади ми се Гергана Кадийска, която е кастинг директор и работи за Междинна станция. Предложи ми специално тази роля. Тъй като аз досега не съм снимал в дълги сериали, не съм приемал, специално тя знае и затова ми каза „Моля те, обърни внимание“. Обърнах и много ми хареса. Пратих видео с материал, който те са ми пратили. След което направихме и пробни сцени с Руши, но ние с него вече бяхме работили по един друг филм преди 5 години. И самият повод, че щяхме отново да сме заедно, доста бутна нещата напред (смее се).
- Може ли да се каже, че беше още един плюс?
- Основен плюс беше. Истината е, че снимането на сериал до голяма степен е маратонна дисциплина. Подготовката е много по-различна от това да отидеш да снимаш един филм, който знаеш къде му е началото, къде му е краят и процесът е къс - месец, два, максимум до три месеца. Дългият сериал изисква една друга концентрация. А и не съм се съгласявал досега, защото не съм попадал на правилния за мен екип, с който искам да работя. Знам от театъра и от филмите, които съм снимал на нашите и на чужди географски ширини, че екипът е от основно значение.
- Различавате ли се като характер от вашия герой и по какво?
- Моят герой – Тома, се различава от моя характер според мен доста. Той е доста темпераментен, сприхав, амбициозен. Аз може би също съм малко сприхав (смее се), но определено съм на по-бавни обороти в живота, докато Томи много, много не мисли, а ги казва нещата директно едно към гьотере, както се казва (смее се). И да държиш това напрежение в героя, да е винаги така приповдигнато, на мен определено ми коства някакво съсредоточаване и нали различно е, когато това е месец и когато е 6 месеца. Изморително е и затова казвам, че е маратонна дисциплина.
- Казахте, че е изключително приятно да снимате с Руши, имате ли някоя забавна случка, която ще запомните?
- Постоянна забава тече, ние, както вече казах, се познаваме отдавна. 2015-а изкарахме цяло лято заедно, снимайки филм на режисьора Петър Попзлатев. Това беше едно от най-красивите и хубавите ми лета. След пауза тази комуникация продължава и сега. Толкова е допълващо присъствието един до друг и честно казано не искам да спира това нещо.
- Театралната сцена е голямата ви любов, къде може да ви гледаме сега?
- В постановките „Вуйчо Ваньо“, „NEОдачници“ и „Теремин“ в Народния театър. „Нашите жени“, едно представление на Атанас Атанасов в Театър 199, както и „Влюбена, сгодена и изчезнала“. В Младежкия - „Страхотни момчета“. За съжаление към днешна дата не се играят представленията на Сашо Морфов, те документално не са свалени, но практически са. Което не ок. Искрено се надявам скоро да може да възстановим „Хъшове“, защото това е представление, което беляза не малко творци и техния творчески път, както и не малко животи като зрители. Надявам се в някакъв момент скоро да се случи.
- Казват, че емоцията на театралната сцена е много по-голяма, защото нямате право на дубъл. В това ли се крие магията на театъра?
- Наистина е неповторимо и да, това е магията. Това е както, когато скачаш в басейн, първия допир с водата. След това после и 20 пъти да скочиш, не е същото, първият допир е особено чувство, тръпка на тялото. Чувства се сега, не мислиш как си го направил, дали ще се хареса или не, ти просто си там и го живееш. В крайна сметка ние затова сме учили, това сме мечтали. Сашо Морфов ми е разказвал, когато той е взимал някакво участие в спектакъл и много се е притеснявал. Минала една голяма българска актриса и им казала: „ Притеснявате ли се?“ и те: „Да“. Тогава тя казала: „Е защо, нали това искате, за това учите, за това се борите, изживейте го бе, деца“. Той ми го е разказал, мен изключително много ме е вдъхновило и ме е отървало от скрупулите как играя, какво играя просто съм там, за да го изживея.
- Вашите синове вече тръгнаха по вашия път, този съвет ли им давате?
- Те направо ме отвяха (смее се). Аз не им давам никакъв съвет. Да, успешен актьор съм, за което благодаря на Бог, на съдбата и на хората, които са били до мен и ме бутат напред - Стефан Данаилов и Сашо Морфов. Те са белязали моя живот и живота на брат ми. Никога не съм имал самочувствието за актьор и не смея да давам и съвети, защото аз попаднах случайно в тази среда и не мога да й се нарадвам, че я консумирам. Така че не мога да дам на децата някакъв съвет, защото не мисля, че я разбирам толкова много тази работа (смее се).
- При тях в пълна сила важи поговорката, че крушата под слива не пада. Вие всичките сте артистично семейство.
- Брат ми много е вдаден в изкуството, това е животът му. Децата израснаха в театъра. Те харесват чичо си и в голяма степен му подражават. Може би това е една от причините да натежат везните да им е интересна тази професия. А пък аз просто се възхищавам на много от колегите, постановки, филми. Много се радвам, че съм част от това нещо и може би децата точно това виждат. И ако виждат, че аз съм щастлив, и те искат да ме зарадват и да са част от този процес.
- С брат ви Дарин сте близнаци, по какво обаче се различавате?
- Аз не знам къде са приликите с брат ми (смее се). По външен вид ние даже за братя не можем да минем, та камо ли за близнаци (смее се). А за характерите, ако единият е черно, другият е бяло. За такава разлика става въпрос. Той е изключително романтичен, а аз практичен. Много е отдаден в чувствата и емоциите и му личат, а аз по-прикрит го карам. Да, наистина може би той е по- чувствителен и по-дълбок от мен. При мен нещата са, че грам не премълчавам, а той може да брой до 10.
- Той в момента е един от участниците в „Като две капки вода“, гледате ли ги, каква оценка бихте му дали?
- Даренцето си се справя брилянтно в шоуто. След последното му изпълнение като Димо... Сега дори, като ти говоря и се разстройвам за Димето. Много се радвам, че брат ми направи така, че да се докоснем отново до него и творчеството му. Това бе човек, който ние познавахме и смятам, че всеки успя да се върне в негов си спомен с Димо. Абе, да се върнеш там, където ти е било приятно, мисля, че е много хубаво. Дарко има психика, талант и сърце за тази работа. Талантът е даден от Бог не за лично ползване, а за хората, така че трябва да го дава на хората. В случая има възможност, дава го.
- Вие самият бихте ли се пробвали в риалити формат?
- В никакъв случай (смее се). Аз нямам тези качества (смее се). Аз едва се навих да участвам в сериал, та какво остава за риалити формат. Това ще бъде пълен абсурд (смее се). За мен театралната сцена и качественото кино, това е моето призвание.
- Живеем в трудно време, ще има ли подем изкуството?
- Световната практика показва, че след тежки перипетии, войни в исторически план, след това интересът към култура, обогатяване на мисленето, на чувствителността е в най-силен подем от всичко останало. Дори е по-силно от подема в икономически план. Така че много се надявам тези времена да отминат. Смятам, че само хубави неща ни чакат оттук насетне.
Това е той:
Роден е на 30 август 1980 г.
Завършил е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
От 2002 г. е в трупата на Народен театър “Иван Вазов“
Брат близнак на актьора Дарин Ангелов
Има двама синове - Диман и Ален
Елизабет Методиева
