- Честита номинация за Аскеер в категорията Моноспектакъл. Какво означава за теб тази номинация, очаквала ли си подобно признание?
- Чувствам се изключително радостна заради вниманието, което получих от ФОНДАЦИЯ „АСКЕЕР“. Още повече, че това са номинации на колегите актьори! Сам по себе си този факт говори за добре свършена работа и вълнуващ моноспектакъл за гледане.
- Кое беше предизвикателно в изграждането на образа на Виктория?
-Срещата ми с този текст е предизвикателство. Да изградя силен и плътен сценичен образ на ръба между документалните факти и фикцията, беше в полето на моето търсене като актриса. И досега, преди всяка среща с публиката, пред мен се простира дълъг път за вървене – и то стръмен, планински! Няма по-приятно чувство от достигането до върха на планината – и то левитирайки, а не пеш и с щеки. Когато се случва тази магия, си припомням защо има смисъл пътуването ни из дебрите на театъра.
- Много те харесахме на сцената в ролята на Виктория! Труден ли беше подготвителният репетиционен процес и за успеха на актьора на сцената до каква степен има заслуга режисьорът?
- Както обичам да казвам, имах късмета да работя с жив автор, който беше неотлъчно до мен в целия процес на създаване. Йордан Славейков е автор на текста и режисьор. Оценявам подкрепата му и доверието в мен. Заедно извървяхме дълъг път и смятам, че двамата израснахме и като хора, и професионално, за което съм благодарна.
- Какво е основното ти послание като актриса към публиката в тази пиеса? И какво е основното послание според теб на Виктория като жена за любовта?
- ВИКТОРИЯ говори за много сериозни теми, и то открито, през своя житейски опит. Теми, които ни засягат лично като индивиди и най-вече като общество. Смятам, че тази монодрама задава важни въпроси. Социални и не само. Мнозина от нас се сблъскват със същите проблеми и търсят отговори. Насилието в семейството – не само физическо, а и психическо. Отношенията между най-близките, но и между групи в обществото. Умението или по-скоро неумението да се приема различният. Сблъсъкът с абсурда на социалните норми. Търсенето на любовта, пък макар и от собствената майка…
,,Нямам никаква илюзия, че знам какво представлява любовта. Всеки който твърди, че знае, лъже. Мисля, че човек е способен само да регистрира началото и края ѝ“. Това казва Виктория. А Деница вярва, че между началото и края е пространството за дивен танец. Там, където може да се твори, лети и обича свободно. Пожелавам на всички здраве, щастливи мигове и предпоставки за свободно обичане.
Екатерина Томова
