- Васко, бяхте част от коронацията на крал Чарлз III, как я видяхте отвътре?
- Оказах се забъркан в истинска приказка в реално време. Първоначално всичко започна като вълнение и еуфория – договор за конфиденциалност, прецизен график, създаване на съвсем нови произведения, програмни композиции за церемонията. Докато за всичко това просто се говореше, изведнъж се оказах във въздуха на Уестминстърското абатство, акомпанирайки на реално историческо събитие. Принц Чарлз всъщност мина буквално под нас, музикантите от оркестъра по коронацията, и след няколко часа се върна по същия път, но вече като крал Чарлз III. Събитието изискваше голяма концентрация и беше предизвикателство от техническа гледна точка. За мен освен като изпълнител беше от голям интерес да следя целия протокол, подготовката и реализацията на тази продукция. Както ние в България казваме – „по конец“, че е минало нещо, точно това успяха да направят и там.
- Кое от тази коронация остави най-силно впечатление у вас?
- Най-силно впечатление у мен остави цялостното усещане, което витаеше във въздуха. Имаше някаква магия, може би от енергията на толкова много посветени хора, които имат историческата задача да подготвят и реализират събитие, което ще бъде наблюдавано под лупа от целия свят. Ще запомня приятно заразното вълнение в погледите на всички музиканти, на гостите и дори на всички, заети със сигурността на участниците в церемонията.
- На церемонията имаше четирима диригенти, което никак не е традиционно за концерти, как се справихте с всичките тях?
- Четиримата диригенти всъщност бяха изправени пред предизвикателството да се координират. Ние разчитахме на безупречния сър Антонио Папано – главен диригент на Кралската опера в Лондон и на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим. Неговият професионализъм и огромен опит бяха от съществено значение. Страшно впечатляваща беше работата на органиста, защото цялата атмосфера в абатството се ръководеше от него, следейки движението на краля и отделните етапи от церемонията. Другото, което буквално ми взе сърцето, бяха децата от хора към абатството, разположени под нас. Тяхното пеене беше абсолютно съвършено, ангелско.
- Какво е да си концертмайстор на коронация на британски крал?
- На първо място работа. Следователно отговорност. След това и вълнение от музиката, която изпълняваш. И може би на последно място осъзнаването, че си саундтрак на историческо риалити.
На репетицията за коронацията със сър Антонио Папано главен диригент на Кралската опера в Лондон.
- Случвало ли ви се е крал Чарлз III и друг път да присъства на концерти, в които участвате?
- Да, да, много пъти, но като принц, не като крал. Той има откровено отношение към класическото изкуство – опера, балет, и много често посещава Кралската опера като зрител. През годините се е случвало да свиря на много и различни събития под патронажа на неговата баба, майка или него в различните дворци на кралското семейство. Не приемам това за някаква привилегия, а по-скоро за гласувано доверие. Все пак това не са някакви кралски прищявки, претенции или приятелски събирания, а винаги събития с каузи за различни кампании за набиране на средства. Това е част от техните ангажименти като кралско семейство и моите като цигулар и солист.
- Кралят свири на виолончело, говорили ли сте си с него за музика?
- Да, преди няколко години той дори продаде инструмента си на благотворителен търг и дари приходите за Операта. Говорили сме за музика, но съвсем честно, мисля, че като мъж предпочита разговори не само за музика и не толкова с мъже, колкото с оперни прими и примабалерини.
- А свирили ли сте и пред друг монарх?
- Ако изключим английското кралско семейство, мисля, че не.
- От 30 май започва турнето ви из България. Разкажете повече за него...
- Най-после наближи времето за тези концерти. Решихме ги още в края на миналата година, когато направихме концерти със същата програма и състав в няколко български града. Беше толкова уютно, толкова приятно турне, че импулсът да го удължим беше напълно естествен. Сега много хора ме питат защо пропускаме Пловдив, Стара Загора, Плевен или Бургас, но всъщност ние бяхме там през декември. За първи път на това турне пътуваме без технически екип. Сами с музикантите си правим всичко като звук и осветление – по-театрално, по-интимно, по-близо до хората в залата. Идеята е те да ни виждат и усещат близо и ние да виждаме тях. На много места има толкова много деца и си говоря с тях, питам ги какво им е харесало, какво не - след концерт се чувствам сякаш денят сега започва.
- На това акустично турне свирите заедно с музиканти от Испания и Аржентина, как се спряхте върху Карлос Йаве (китара), Хуан Ередия (перкусии) и Жилберто Перейра (бандонеон)?
- Винаги репертоарът определя с кои музиканти ще работя, но ако има линия, по която да съм разглезен, то това е, че аз непрекъснато работя с хора, които обичам и с които сме приятели, независимо дали концертът е класически или по-поп. С Жилберто имаме над 30 години съвместна работа, т.е. музика, смях и приключения. Хуанито го открих и го откраднах от „Чамбао“ – той е роден в Малага, във вените му тече ритъмът на Испания, вече почти не мога да свиря, без да е наблизо широката му усмивка. Карлос е негово откритие и препоръка, роден е в града на Пако де Лусия и това е неговият герой. Аз също обожавам Пако де Лусия и Карлос е истинско съкровище за този репертоар, не само с умението си да свири на китара, а с целия си темперамент и артистизъм. Щастлив съм да споделям сцената с тези момчета, да пътуваме като катун от град на град и да споделяме цялото това приключение заедно.
- Защо решихте турнето да стартира точно от Враца?
- Исках да отидем до колкото можем повече градове, в които никога не съм свирил. Не беше лесно да направим логистиката, така че да направим логична последователност на концертите и да имаме пълна заетост от 14 дни 14 концерта.
- Турнето ви е през пролетта, кой е любимият ви сезон и защо?
- Май пролетта наистина… Обичам зимата, но когато съм на ски. Обичам есента, но ако съм в Япония. Обичам лятото, но когато мога да съм на море. А пролетта май най-много обичам да съм на турне. Цветовете, мирисът на люляк, усмивките на хората, че нещо хубаво предстои. Разлистващите се зелени дървета, яркожълтите полета с рапица, снегът по високата част на планините и наситено синьото небе – това е истински балсам не само за очите, но за цялата душа, когато си на път и особено от концерт на концерт и от енергия в енергия.
- Наскоро публикувахте снимка с пълнени чушки и споделихте, че са сред любимите ви ястия. А какво още харесвате от българската кухня?
- Май съм чревоугодник – обичам вкусната храна, голяма слабост имам към българската кухня – баничка с айрян, кюфтета, лютеница, люти чушки, пълнени чушки, таратор… Това е вкусът на детството ми и колкото повече време минава, толкова по-голям апетит имам към него.
Една от мечтите ми е да имам ресторант на брега на морето. Понякога си представям, че ще остарея така, заобиколен от приятели и с любима храна. Мога да призная, че във Фейсбук пълнените чушки са с много по-голяма популярност от всяка новина, свързана с музика. Има надежда за ресторанта значи.
Васко Василев хвали пълнените чушки (СНИМКА)
- Вие самият готвите ли понякога?
- Научих се да готвя покрай пандемията. Справям се прилично, далеч не толкова добре колкото професионалистите, но няма да умра от глад. Все още най-голям специалитет са ми варените яйца.
- Мнозина казват, че разпускат с музика, а вие самият как го правите?
- Рядко изпитвам нужда от почивка. Наистина обичам това, което правя и имам нужда да мисля за музика почти непрекъснато. Обичам да вървя пеш, да пътувам, но и тогава мисля за музика всъщност. Търся нови гледни точки, нови предизвикателства.
- Какво изпълнено от друг обичате да слушате?
- Любопитен съм към всякаква музика, стига да е хубава. Нямам предразсъдъци за жанрове и стилове, нито за артисти. Готов съм да дам шанс и ухо на всеки. Последното, което слушам, е новият албум на Сам Смит, харесвам „Манескин“, както и Стормзи, а от българските артисти следя Керана и обсъждаме съвместен проект.
- Има ли музикант, с когото много ви се иска да свирите или вие да свирите, а той/тя да пее?
- Керана със сигурност – вече го направихме веднъж преди 2 години. Сам Смит, Бионсе, Адел... Стинг, разбира се. Има много вдъхновяващи артисти, с които бих свирил.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 14 октомври 1970 г. в София
- От 5-годишен свири пред публика, на 7 вече е солист в зала „България“ под диригентството на Дина Шнайдерман, на 9 записва със Софийската филхармония първата си дългосвиреща плоча. На 10 получава правителствена стипендия и е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория за даровити деца, след което завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив
- Печели множество международни конкурси в Париж, Лондон, „Паганини“ в Италия и др.
- През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон
- Свирил е на концерти в над 40 страни, преподавател е в Лондон и Валенсия, цигулката му е „Амати“, на повече от три века
- Свирил е със световни звезди като Лили Иванова, Майкъл Джексън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и др.
- От 30 май тръгва на турне из страната, напълно продадени са концертите във Враца, Видин, Габрово, Варна, Силистра и Казанлък, на привършване са в Севлиево и Кърджали, все още има билети в Монтана, Разград, Свиленград, Хасково и София
Георги П. Димитров
