Е мануела Шкодрева първо бе в Париж за празниците, а тези дни е в Чамкория, за да отпразнува рождения си ден, научи „Телеграф“ от самата актриса.
Казва, че тази година Париж й се е сторил по-различно. „Париж по празниците винаги е празен, което на мен много ми харесва. Но тази година имаше нечувано топло време. Беше по-скоро пролет, странен климат!, възкликва звездата на Народния театър.
Сега за рождения си ден е в Боровец, бившата Чамкория. Казва, че от дете обожава планината и по-специално Боровец. „В планината обичам въздуха, боровете и снега“. Харесва й да бъде по-далеч от шума на големия град. Не кара ски, падала е лошо като дете и не смее да опита отново. „Татко беше голям скиор, много запален! Но като дете паднах няколко пъти лошо и не посмях после да се върна на ските“, възкликва актрисата.
Море
Затова пък отлично се справя с водните ски и до ден днешен обича да ги кара по морето. Споделя, че баща й бил страстен планинар, но майка й – прочутата комедийна актриса Таня Вучкова, си е падала по морето. Имала щастливо детство. Ваканциите ги прекарвала първо по морето, после и на планината. Много обикаляла из Рила. А по морето всяка година ходела на Мичурин, днешния Царево. Но най-много време прекарвала в село Лозенец, което сега е модерен курорт.
Емануела Шкодрева казва, че си е спортен тип. Тренирала волейбол в „Славия“, където е една от легендарните силни школи навремето. „Бях високо момиче и ме избраха. Но после ме вълнуваха други неща и станах актриса. За мен волейболът бе малък епизод, не мисля, че за него имах някакъв специален талант. Китките ми бяха слаби и нямах особена перспектива“, признава си звездата от сцената.
Твърди, че имала пълната свобода да избира професията си. Но може би е и вродено покрай майка й и цялата артистична обстановка в дома.
Смята: „Ако не бях станала актриса, щях да бъда добър адвокат. Определено това ме влече. И до ден днешен обичам да заставам зад каузи. Но не съм играла досега адвокат. Търся да играя силни жени с интересни съдби – предизвикателство да има“.
50 страници
Наскоро се наложи поради болест да смени в Народния театър Милена Атанасова в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“, постановка на Бойко Илиев. Казва, че за три седмици научила текста, 50 страници. Обяснява: „За мен беше предизвикателство за кратко време да вляза във вече изграден спектакъл. Едно е да започнеш отначало, на чисто. Но това ме научи, че човешките възможности са много големи, крием неподозирани сили, стига да има вяра, амбиция, любов към това, което се прави, и всеотдайност“. В тази комедия на Том Томас години се срещат актьори, които преди години са играли в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд.
Емануела продължава с усмивка: „Аз съм троен Козирог - всичко ми е подредено по конец, предвиждам нещата до милиметър и си ги изработвам – в това отношение съм много скучна. Рядко разчитам на случайност и импровизация. Понякога съм досадна, защото обичам всичко да ми е подредено“.
Актрисата отбелязва, че много зрители я питат кога пак ще играе със Стоян Алексиев в „Някъде в този живот“ по пиесата на Израел Хоровиц и постановка на Гаро Ашикян.
„Със Стоян Алексиев много интересно работехме, беше дълъг процес, само двамата. Стоян прави хубава, тежка, сериозна роля. Аз съм обикновена жена, която отива да си отмъсти на човек, когото смята за виновен за съдбата на нейното семейство. Той се оказва неин баща. Много стойностна, хубава, разтърсваща пиеса – с комични моменти, драматични, с разтърсващи. Пиеса за това как животът среща двама души. В Европа пиесата се казва „Някъде в този живот“, а американското й заглавие е „Да си паркираш колата в Харвард“. Стоян е професор в Харвард, изключителен ерудит, специфичен характер. Срещата с такива образи е наистина обогатяваща. Моята героиня е обикновена жена, която отива уж да се грижи за професора, но с идеята за отмъщение. И то накрая не се състоява, тя разбира, че този професор е голямата любов на майка й и че очевидното не е истината за нещата в живота. Накрая те завършват много драматично“.
Барок
Емануела Шкодрева много е горда с „Фигурите на барока“, който направиха преди Нова година заедно с пианистката и преподавател Маргарита Илиева и живеещата в Париж оперна прима Вера Николова. Много дълго готвели този концерт спектакъл и накрая резултатът бил чудесен, реализиран в Софийската градска художествена галерия. Режисурата е на Юрий Дачев. „В Европа много се прави подобно нещо – концерт с текстове. В спектакъла има произведения, които за пръв път се изпълняват у нас. Не мога да кажа, че имам точно роля. Това е един концептуален спектакъл, научаваш нови неща, откриваш нови хоризонти. Самите репетиции и разговори с Маргарита Илиева и Вера Николова за мен бяха нещо уникално. Те се невероятни капацитети в своята област, това са хора енциклопедии, от които научих толкова много за един друг свят“, въодушевено разказва актрисата.
В спектакъла се представят големите фигури на жените в европейския барок. „Като започваме с кралица Кристина Шведска, която абдикира от трона, бяга на кон, създава първия оперен театър в Рим в старата сграда на затвора. Когато папата забранява женско участие в театрални и оперни спектакли, тя се противопоставя и в собствения си дворец в Рим организира сцена и прави спектакли. За нея папа Александър VII казва: „Кралица без кралство, християнка без вяра и жена без срам“. А това е голяма похвала“. Следват първата жена композитор на опера – Елизабет Жаке дьо ла Гер във Франция, после примадоната Франческа Куцони в Англия, за която Хендел пише специални арии. Последната е Ана Магдалена Бах – жената на гения, сама тя невероятен музикант.
Любими
Емануела Шкодрева казва, че не може да определи коя роля й е любима, то е като с децата. „Ето, ще играем „Виновният“, роля, за която имам награда и в тази вечер тя ще ми е любимата, а на следващата вечер ще е друга. Има много вярно в това, което казват за ролите и децата – как да кажеш, че някое повече обичаш, като си обичаш всичките. Всяка роля ми дава някакво усещане за истинност и ти във всяко следващо представление работиш отново и отново. То е подсъзнателно, като еволюцията е – днес да сме по-добри от вчера. Всяка следваща роля ми дава ново и ново богатство, което придава друг смисъл и на предишните роли“, разсъждава звездата.
Хоровиц я гледа в София
Емануела Шкодрева е късметлийка, когато самият Израел Хоровиц идва на крака да види какво правят актьорите в Народния театър с неговите пиеси.
Първата пиеса, която поставят, е въпросната „Някъде в този живот“ със Стоян Алексиев. След това правят и „Моята скъпа лейди“, в която Шкодрева си партнира с Мария Стефанова и Михаил Билалов. „Удоволствие е да се работи с тях. Направихме спектакъл, който Хоровиц хареса много и дойде да ни гледа в Париж на 22 септември 2019 г., малко преди да започне пандемията. Хоровиц дойде със съпругата си да ни гледат. Сподели ни, че много е щастлив да слуша текстовете си на различните езици, на които са поставяни. Той е фигура, която дори да мълчи, казва много. Има една особена доброта, излъчване, безкрайно озарение за това, че играем неговия текст“.
