И зхвърлили Богдана Карадочева от елитния хор „Бодра смяна“, но не за некадърно пеене, а защото заглушавала другите.
Стефан Димитров, който е учил заедно с бъдещата си жена, си спомня за ученическите години: „В нашия клас дойде човек от хор „Бодра смяна“, който се занимаваше с това да търси талантливи музикални деца. Там съм пял и аз, а нея не я приеха, защото...“ и Богдана продължава: „не можело третият глас да заглушава първия“. Стефан пояснява: „Тя наистина има много специфичен глас. А в „Бодра смяна“ бяха Виктор Пасков, Мишо Белчев, Орлин Горанов и много други. Това беше школа. Въпросът обаче е, че имаше идея да търсят такива деца по училищата“.
Точно това може би пък се оказва полезно за Богдана, която винаги има мисленето на солистка, а не на макар и превъзходна, но все пак хористка. Самата певица си спомня и за Васил Найденов: „По стечение на обстоятелствата в моя живот съм учила в различни училища, в отделенията с Васил учехме в едно училище. Познавам неговата учителка, той познава моята, живеехме един до друг, но тогава много не го помня, както и Стефан много не го помнех. Васил е страхотен. И в книгата си казвам, че когато пее, около Васил се събират ангели. Става нещо извънземно“.
Учила е в един клас първо със Стефан Димитров, после и с Васил Найденов.
Шан-з-Елизе
Самата Богдана Карадочева твърди, че най-дългата любов в живота й е Париж. В книгата си „Безнадежден случай“, която прави заедно със Стефан Димитров, тя споменава: „Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му – аромат на кафе, „Житан“, Сена, любов и вечност“.
Емил Димитров бил този, който я завел за пръв път там. Богдана си спомня: „Направихме знаменити концерти в театър „Л‘Еуропеен“ с оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев-Чичето, сестри Кушлеви, прекрасните Албена и Владко Парисови – танцуваща двойка от балета на Музикалния театър, и ние с Емил. Двайсет дни пълна зала и парижка публика! Всички вестници пишеха за нас: „Синатра на Изтока“, „Българската Едит Пиаф“... Абе голяма работа!“.
По това време Емил Димитров и съпругата му Мариета живеели в къщата на Далида в Монмартър, скоро и Богдана се преместила при тях и възкликва: Гледахме от балкона Далида в прекрасната й градина и тя ни махаше усмихната“.
При втория й престой в Париж наели елегантен апартамент. Богдана разказва: „Митко (б.р. - Щерев) и Емил композираха, аз пеех в страхотното новооткрито кабаре „Динарзад“, скитосвахме по улиците и кафенетата на Париж, ходехме на кино, театър и концерти и посрещахме много гости с българска кухня. Обичахме се, разбирахме се и беше толкова хубаво!
С Емил бяхме вечно на диета, но всяка сутрин в пет часа се срещахме пред хладилника, всеки дошъл тайно от другия“.
Богдана с въздишка отбелязва в книгата си: „Никога не съм могла да бъда дълго далече от България. Където и да се намирах, изведнъж ме стягаше шапката и си тръгвах. От разстояние идеализирах всичко българско, даже се бях хванала на бас, че „Витошка“ е широка колкото „Шан-з-Елизе“. Глупости. На третия ден вече се нервирах, че съм бързала да се прибера. Дразнех се ужасно от табутата и автоцензурата, която всеки от нас беше изградил в себе си. Не обичам патетиката и патриотарството, но обичам България, както обичам детето си – може да ме дразни, да ми къса нервите, да ме вбесява, ама и детето ми, и България са си мои“.
Орисия
Богдана Карадочева като че ли е орисана да бъде харесвана навсякъде по света, където стъпи, но да е звезда само в родината си. Тя си спомня няколко случая, когато е канена от чужбина и пред нея сякаш са се разтворили вратите на голямата световна сцена и все нещо се случва. Един път задържали Генко Генков, който измисля и е директор на „Златният Орфей“, друг път се появяват някакви бюрократични или направо партийни спънки. Карадочева разсъждава: „Не знам защо в моя живот се получава така. В България имам записани над 500 песни, имам 19 албума с прекрасни хитове, имам много почитатели и благодаря на Бог за това, но винаги когато трябва да стъпя на голямата световна сцена, все се разминавам с нея. Дали е от „рачешката“ ми орисия, от нумерологичната ми „четворка“ или от предначертаната пътека, но високите кули се оказват пясъчни. Не се сърдя на съдбата си, тя си е моя. Само Бог знае защо се случва така“.
Веднъж Стефан Димитров разказва как Богдана постоянно шофьорите на такси я возят без пари и така е било не само в миналото, но и в наши дни, когато комерсиалното уж е на преден план. Композиторът разказва: „Непрекъснато я возят без пари. Едно нещо обаче е много важно, което мога да твърдя за мен, а за нея много повече. Има известни хора, има и по-малко популярни. Обаче въпросът е дали те обичат хората. Стефан Данаилов, Парцалев, Тодор Колев - всички ги обичаха безрезервно. Но има други, пак много популярни, които обаче не са в сърцата на хората. Нямам обяснение за това“.
Гордее се с наследството си
Богдана Карадочева е много горда с наследството, което оставя в лицето на деца и внуци. Тя отсича: „Деца се гледат с любов. Умирам за моите внуци. И двамата са в Музикалното училище. Големият свири на ударни, а брат му - на виола. Дали ще станат музиканти, не знам, но знаят кой е Моцарт. А синът ми, Лъчезар Аврамов, направи много успешен филм - “Снимка с Юки”. Сега е готов и с втория си филм - “Жълт олеандър”. Не дава да ги гледам предварително. Но може да прави филми“.
Ще пее за изневярата
Богдана Карадочева се похвали, че дъщерята на Миряна Башева – Марина Алексиева, й е дала текст за песен на темата за изневярата.
„Много хубав текст за изневярата, че както си слушам джаз, ми идва на главата да изневерявам. И завършва „Ще изневерявам пак.“ От моите уста е смешно на моите години, но е готино. Вива ла музика и толкоз!“, пояснява певицата. Автор на музиката на тази песен е Стефан Димитров.
Богдана казва за Миряна Башева: „Гениална поетеса. Страхотна приятелка до последния й ден. Интелигентна, ерудирана. Когато режисьорката Маргарита Младенова постави спектакъла „Мислещите тръстики“, който се играе пред пълни салони в театър „Сфумато“, по стихове на Миряна и посветен на поезията й, когато виждаш събрани тези стихове, осъзнаваш, че е гениална. Велика! Музиката за спектакъла е на Стефан, който има милиони песни с нея, а аз само десет, но са незабравими хитове. Знаете ги, но най-емблематични са „Дано“, „Безнадежден случай“, „Извинете, че влизам неканена“, откъдето е това четиристишие: „Извинете, че влизам така без чукане като някакъв нощен нахал. На артиста, знаете, хич не му пука и за никой не му е жал.“.
Георги П. Димитров
