С кици, чертежи и документи за дома на Софийския държавен цирк, които са открити зазидани в стена 40 г. след изгарянето на уникалната сграда в центъра на София, ще бъдат показани в изложба.
Поводът е кръглата годишнина, която се навършва през идния месец, обяви тв водещият Драго Драганов. Откриването е на 12 септември в Музея за история на София (бившата Минерална баня срещу Халите).
Цялата документация е напълно запазена след 40 г.
„Върху създаването й работих със сплотен колектив на музея, ръководен от доц. д-р Валентина Върбанова. Безценни артефакти от семейния си архив предостави Константин Ачков - наследник на арх. Ерослав Станков - създател на проекта на култовата сграда“, каза Драго. На 29 септември в Регионалната библиотека в Стара Загора ще подредят 50 плаката от колекция и фонда на виртуалния му музей www.bgcircus.com. Художник на плаката е Елена Зайка - авторка на постерите за фестивала в Монте Карло и Парижкия цирк, която живее във френската столица.
Арх. Ер. Станков и арх. К. Станкова-Мутафова (първите вляво) на строителната площадка.
Подарък
Едни от най-любопитните експонати в софийската изложба са именно документите за построяването на сградата на цирка. „Племенникът на архитекта, също като него живял и работил във Виена, се прибрал в България и по време на пандемията решил да направи ремонт на сградата, в която е живял и работил. Една стена под стълбите обаче давала на кухо и се оказало, че в нея е зазидана цялата документация с всички чертежи, скици и планове. Константин Ачков ми се обади и веднага отидох на място, направо бях поразен – 40 г. не са мръднали. Освен че ги предостави за изложбата, той е готов да ги подари на държавата, ако реши да направи нова сграда на българския цирк“, разказа пред „Телеграф“ Драго Драганов. Най-важните събития в близо 130-годишната история на цирковото изкуство у нас той е събрал в луксозна книжка, която се разпространява безплатно и предостави за читателите на вестника части от нея.
Корицата на книгата и плакат за изложбата.
Летяща чиния
През 1962 г. в София започва изграждането на нов държавен цирк. Проектът за свръхмодерна сграда, която да се издигне на бул. „Христо Ботев“ срещу министерството на земеделието е на архитект Ерослав Станков, неговата сестра архитект Костадинка Станкова – Мутафова и техните братя Любомир и Владимир Станкови. Изпълнението е възложено на Димитровския стройрайон при „Софстрой“. Ерослав Станков завършва архитектура в Грац (Австрия) и се жени за австрийка. Родолюбието му го връща в родината, изпълнен със ентусиазъм и смели идеи. Творческият му почерк определено е авангарден и повлиян от европейската съвременна архитектура. Освен на Софийския цирк, той е автор и на акустичния подвижен покрив на летния театър (вече разрушен) в курорта Слънчев бряг, където дълги години се провежда фестивалът „Златният Орфей“. Автор е и на авангарден проект за кафене, което да прилича на летяща чиния, край езерото Ариана в Борисовата градина. След поредица от творчески сблъсъци и професионални конфликти с приближени до тогавашната власт негови колеги арх. Станков заминава за Австрия, където живее семейството му.
Арена
Ето как изглежда и какво представлява проектираната от него емблематична сграда в София от втората половина на ХХ в.:
През главния вход посетителите влизат в просторен касов вестибюл, където се намират информационното гише и стаите на администрацията. Три остъклени врати го отвеждат във фоайето, което огражда цялата зрителна зала. Там са разположени гардеробите, поместени изцяло под амфитеатъра на залата, 4 бюфета и санитарни помещения. От двете страни на входа за посетителите има симетрично разположени 4 стълби. Залата с арената има кръгла форма с диаметър 37 метра. Над нея се издига купол с радиус 18,5 метра.
Формата на амфитеатъра обаче наподобява конска подкова. Манежът, с диаметър 13 метра е вдаден към местата за зрители а зад него има сцена с дълбочина 8 метра. В страничните „джобове“ на сцената, на три етажа до които се стига по вътрешни стълби са разположени гримьорните, а зад гърба и в дъното на сградата се намират помещенията за дресираните животни. Трибуната е разделена на 7 сектора. Влизането на публиката става през три люка, разположени на нивото на партера и през галерия зад последните редове, до която се стига по стълбите от фоайето. Местата над всеки люк са оформени като ложи, но така наречената правителствена ложа заема последните два реда от централния сектор.
На височина 4 метра от последния ред на трибуните, около основата на купола обикаля непрекъснат пръстен със скрити в него осветителни тела. Манежът и сценичният отвор са богато и ефектно осветявани от серия следящи и неподвижни, автоматично превключващи прожектори и рефлектори. За подсилване на звуковите ефекти в залата е прокарана електро-акустична мрежа. Разположените на различни места скрити 150 високоговорители създават добра стереофоничност. Циркът събира 2000 зрители.
Драго с един от намерените и реставрирани циркови афиши.
Изобретение
Конструкцията на купола на съоръжението е изградена от сглобяеми метални елементи, тръби и фазерни плоскости. Проектът позволява сградата да бъде демонтирана и сглобена отново. При строителството на цирка скелетът на грамадния безподпорен купол, състоящ се от 24 дъги е монтиран само за 40 минути и разтворен като чадър с помощта на висока мачта и две лебедки. Специалният способ за издигането му, разработен от арх. Ерослав Станков е признат за забележително изобретение и официално патентован.
Дъгите на купола са свързани помежду си през 1,20 метра с паралелни кръгове, образувани от оразмерени тръбни съединени с болтови връзки. За цялата метална мрежа на купола и общата конструкция на цирка са изработени 1500 метални детайли и 2000 фазерни плоскости. Плоскостите върху металната конструкция са напоени с водонепроницаема смола и покрити от двете страни с огнеупорна боя. За топлинната, звукова и противопожарна изолация кухото пространство между външните и вътрешни фазерни плоскости е напълнено със стъклена вата. За максимално добра акустика на залата, вътрешната повърхност на целия купол е облепена с шахматно разположени касетирани плоскости, които поглъщат отразения звук. Фасадите на сградата са изградени от стъкло и алуминиева дограма, внесена специално за целта от Франция.
Залепването на алуминиевите листове към фазера е извършено с пластичен маджун. При фасадното боядисване са използвани огнеупорни бои. Сградата има кубатура от 18 000 кубически метра. Вътрешното пространство е рационално разработено и функционално отговаря на най-модерните циркови сгради по света. Цялата конструкция тежи 200 тона. А общата стойност на обекта от проектантската маса до последния пирон възлиза на тогавашни 2 милиона и 800 000 лева. За сведение, по онова време, един американски долар се разменя за 2 лева, което определя цената на сградата на 1 милион и 400 000 долара.
Сделка
Малко известен факт е, че първоначалният проект за Софийски държавен цирк е предвиждал бъдещото му разширение в източна посока (към гърба на Съдебната палата). Зад сцената на основната сграда е трябвало да бъде издигната менажерия със зоопарк, тренировъчна зала и манеж за представления на открито с трибуни. За съжаление проблеми с отчуждаването на съществуващите сгради е осуетило цялостната реализация на проекта. През 1963 г. на територията на тогавашна Република Югославия се случва невиждано земетресение. Град Скопие, епицентър на земния трус, е разрушен почти до основи. Братските социалистически страни помагат при възстановяването на града.
България предлага уникалния проект на фамилията Станкови за циркова сграда, който бързо е реализиран и превърнат в „Универсална зала“ за концерти, конгреси, спортни и други събития. Дълги години се твърди, че проектът е подарен, но документи доказват, че той е продаден от българската на сръбската държава. Факт е обаче, че архитектите не получават и стотинка от сделката. „Универсалната зала“ съществува и днес, но от няколко години е затворена поради наложителни ремонти. Държавата Северна Македония има намерение да превърне старата сграда в модерен комплекс за културни прояви.
Много версии за огъня
На 25 септември 1983 г., неделя, около 12.00 часа на обяд, сградата на цирка е обхваната от пламъци. По това време в нея се намира само малка група пенсионирани артисти, седнали на чашка в служебното кафене. Твърди се, че неизгасена цигара, изхвърлена в пластмасово кошче, разположено в близост до газови бутилки става причина за огъня. Доказано е, че компанията се опитва да гаси възникналия пожар, преди да алармира пожарната, но случилото се по-късно е ужасяващо и фатално. За броени минути пламъците обхващат помещението. Първата извикана пожарна кола пристига на място 20 минути след подаване на сигнала, но сградата вече гори мощно и водата в цистерната не достига. Една по една пристигат дежурните в неделя на обед пожарни коли от няколкото софийски пожарни служби.
Налягането на водата в близките противопожарни кранове се оказва слабо. Един по един стъклените прозорци, опасващи цялата сграда, се пръскат на парчета. Отвсякъде нахлува кислород и пред очите на огнеборците металната конструкция започва да се топи и куполът рухва. Сградата изгаря до основи само за половин час. По случая веднага е образувано следствие. Има множество наказани, хиляди левове обезщетения са изплатени на пострадалите, но виновни и официална причина за възникване на огъня не са оповестени.
Така случилото се в буквалния смисъл потъва в пепел. В цирковите среди завинаги остава убеждението, че изгарянето е предизвикано умишлено. Най-популярната версия сред артистите е, че циркът пречи да бъде завършен цялостно проектът за първия български небостъргач – издигнатата през 1978 г. по уникална строителна технология сграда на Българските професионални съюзи (днес КНСБ). Проектът на зданието включвал не едно, а две високи тела и едно по-ниско, в което да е разположена голяма конгресна и концертна зала, но остава нереализиран дори след пожара.
Хотел на мястото на шапитото
След изгарянето на Софийския държавен цирк в столицата зачестяват гастролите на пътуващите държавни циркови шапита. През януари 1987 г. едно от тях – цирк „Глобус“, е издигнато на мястото на изгорелия цирк и под неговия купол с грандиозни спектакли е отбелязана 90-годишнината от създаването на българското цирково изкуство. Поради големия успех на представленията шапитото остава на „Солни пазар“ няколко месеца. През следващата година то е заменено от цирк „София“, който се превръща в полустационар и остава на емблематичното за столичани място за среща с цирковото изкуство до средата на 90-те години, когато е демонтирано, а теренът продаден. Днес върху него се изгражда луксозен многоетажен хотел.
Лео Богдановски
