- Здравейте, момчета! Измина доста време, откакто за последно зарадвахте почитателите си със съвместен проект. На какво се дължи тази пауза в общото ви творчество?
Павел: Не знам откъде да започна. Със сигурност знам, че няма изпълнител, който 10 години да има активна кариера. Няма как да оцелееш. При нас се случи непринудено заради пандемията. Първо тя ни даде пауза, която продължи повече от очакваното. Явно сме имали тази нужда вътрешно. Всеки си се зае с някакви лични мисии.
Венци: През 2023 г. правим 10 години от първия момент, в който сме се качили на сцена. Това е юбилей, момент, за който само сме си говорили. Много е важно да си вземеш почивка от самия себе си и позволиш на онова, което истински обичаш, да ти залипсва. Не му ли дадеш тази глътка въздух, то се превръща в рутина.
- Ще направите ли нещо неочаквано за юбилея?
Павел: Правим, еволюираме от клубна сцена към концертна дейност. Крачка, за която отдавна си говорим с Венци – още от промото на втория ни албум в края на 2019 г. Искаме да сме с банда и да правим концерти, лайфове вместо участия в нощни клубове. Те са супер, но когато си на 25 години и си част от тълпата, забавляваш се. В някакъв момент вече искахме и имахме нужда от повече. Не се случи веднага, но ето че на 31 март ще се качим на сцената на Sofia Live Club с банда от жестоки музиканти, всички от които – дами. До нас ще бъдат Рая Христова (клавиши), Ева Вергилова (китара) и Сара Чакърова (барабани).
- Как се запознахте с тях?
Венци: Интересно е, че с барабанистката ни Сара Чакърова животът ни срещна преди 5-6 години, когато случайно се запознахме с група от янкстери във Велинград, от която тя самата бе част. Всички те бяха обединени от любовта си към музиката – едни свиреха на виола и барабани, други на китара и пиано. При случайната ни среща с Павката успяхме някак органично да им предадем ноу-хау как се пишат песни и каква е структурата на едно поп парче. Никога не съм и предполагал, че един ден ще творим с някой от тях. Днес работим със Сара, която е прекрасна и безкрайно талантлива барабанистка – първа година студентка в музикалната академия в Грац, Австрия.
Павел: Наскоро бях на концерт, който ме разтърси емоционално с енергията си благодарение на китаристката, която сякаш омагьоса публиката с присъствие. Това беше моментът, в който знаех, че това трябва да се случва и по време на нашите живи концерти. Така се намерихме с Ева Вергилова. Появата на Рая Христова беше естествено продължение в концепцията ни. Лесната част премина, сформирахме бандата. Сега остава да създадем красиви концертни аранжименти и да подарим на публиката неповторимо преживяване.
- Разкажете за новата си песен, как я измислихте? Какво е посланието й?
Венци: Павел написа „Ако ти липсвам“ преди може би 2-3 месеца. Пусна ми инструментала на път за концерт в Благоевград. Нямах търпение да изляза на сцената, да срещна публиката ни, но и много бързо да се приберем обратно в София, за да завършим песента заедно. Случи се за два часа. Беше един естествен отговор от наша страна да насочим мислите си към хората, с които се срещаме всеки ден. Това са таксиметровият шофьор, дамата от магазина, хора, млади, възрастни, мъже, жени, които в продължение на две години, когато ни срещаха, казваха - „Момчета, моля ви, пуснете нещо. Имаме нужда от музиката ви“.
Павел: С Венци никога не сме спирали да творим и да създаваме песни заедно, дори и през тези две години. Просто го правихме за нас. Беше като терапия за душите ни. Начин да се справим с всичко, което се случваше в животите ни. Разликата беше, че нямахме потребност и желание да споделим музиката си с другите. Беше си само за нас. Когато се роди „Ако ти липсвам“, знаехме, че е време за екшън.
- Винаги ли сте на едно мнение за проектите си или понякога имате разминаване? Как стигате до консенсус?
Венци: Дуото Pavell & Venci Venc е тук вече 10 години именно благодарение на разминавания в мисленето ни. Винаги сме гледали картинката комплексно от много страни. Така се допълваме. В творческата химия между нас да си кажем „не“ винаги е било изключително важен фактор. Милион пъти се е случвало да отхвърлям текстовете на Павката, защото не са били достатъчно добри. Основна движеща сила в музиката ни е качеството - перфектната рима, силният припев и най-красивият бридж. Заедно се учихме на самокритичност и прецизност.
Павел: Правенето ни на музика заедно е едно постоянно търсене на истината. Като единственото, което може да оцелее и да ни удовлетвори, е именно това – самата истина. Най-искрените, силно въздействащи думи, които трябва да дойдат от нас и да са преживени от нас. Което означава, че ни трябва и време да ги преживеем тези неща. Да натрупаме житейски опит, за да имаме правото да кажем нещата, които казваме. Тогава музиката става, тя може да оцелее 10 години. Можем да се върнем към „Изгрева и залеза“ със Сантра и да си кажем – уау, тази песен оцеля. Трябва много търпимост. Ако Венци не намери истината в моите думи, значи тя не е там. Аз търся универсалната истина. Двамата сме имали много пъти в реакциите си – „Т‘ва не е яко брат! И няма нужда от обяснения.“
- Със сигурност имате много забавни случки преди участие или по време на снимки, сещате ли се за някоя, която може да разкажете?
Павел: Ние сме толкова незабавни хора. Чувството ни за хумор е толкова ощетено, оперирано, отрязано.
Венци: Само ние си го разбираме. През годините е еволюирало до такава степен, че да може да е толкова сегментирано, само двамата да може да си се смеем на смешките.
Павел: Не е дори английско. Нали английското чувство за хумор е едно специфично и тънко, и само англичаните си се смеят. Нашето е дори по-лошо от тяхното.
Венци: Смешно, не знам дали е, но интересно да. Преди години имаше почитателка, която падна на колене и предложи брак на Павката. Беше епичен момент. Бях много изненадан преди 5-6 години във Варна, в един клуб, който вече не съществува. Тогава бях уцелен със сутиен.
Павел: В Бургас, на участие. Изведнъж някой хвърли ластик за коса. И когато видяха, че ние реагираме нормално и дори му отвръщаме с внимание, казах – благодаря, много мило. И публиката реши, че трябва да се включи също. Стигнаха до сутиени, имаше и каска на едно момче на сцената. За щастие не уцели момичетата от балета. Имаше много странни неща, които попаднаха на сцената. Пълно е със забавни случки. Сещам се за още една, Венци го нямаше. С Михаела Маринова снимахме на брега на морето с Люси Иларионов. Сцената изискваше да й поливаме косата. Аз бях напълнил една бутилка от минерална вода с морска и след като я полях, оставих шишето до техниката. В един момент виждам как Люси пие, пие, пие и вече е до половината на шишето, хвърля го, повръща от водата, малко ни крещи. Беше много смешно, момент, който като го разказваш губи тази стойност, но беше забавно.
Венци: Много интересно изказване имаше Павел. Някой го беше попитал как запазва младостта си. И той каза – „Когато се будиш всеки ден без план, тази липса на познатост в деня ти помага.“
Павел: Най-важното е да нямаш аларма сутрин. Ако нямаш аларма, си спестяваш поне едни 10 години живот. Това е лайф хак, който обаче е лукс и много малко хора могат да си позволят. Притиснати сме от бита и той иска да сме тук и сега, в този час и трябва да си там, на работа, на среща и т.н. В момента, в който си изключиш алармата и си кажеш - майната му, тогава започва животът.
- Венци, как се промени животът ви, след като станахте баща за втори път?
Венци: Променяш се, но по един неусетен начин. Вярвам, че само хората, които ме познават много добре, могат да кажат, че съм се променил. Това, което аз усещам в себе си, със сигурност е свързано с една сладка отговорност. Знаеш, че вече ти не си най-важното нещо на този свят. Това се случи още когато се появи Агуая. Когато се появи Ноа, беше допълнително заковаване на тази категоричност. И осъзнаваш, че има и по-важни неща от егото ти, които заслужават вниманието ти и всяка една свободна стотна, която може да си откраднеш за тях.
- Пеете ли им детски песнички и всъщност има ли такива, които са само за тях?
Венци: Интересното е, че дъщеря ми прослуша музика благодарение на Three 6 Mafia, Master P., Lil Wayne. Песни, с които аз като тийнейджър съм се определял и са събудили вниманието ми към този сегмент. При Ноа е още по-странно. Майка му го повика, като изтананика песен на Еминем, който е любимият артист на колегата. Та, тя изтананика My name is What? My name is Chika-chika Slim Shady и се появиха първите моменти на смях от Ноа. И сега всяка вечер при къпане присъства този припев. Определено това е първата му любима песен. Може би ДНК-то има памет.
- Виждате ли някакви артистични заложби в дъщеря си или все още е рано да се прецени?
Венци: Много пее. Всъщност майка й беше мой личен асистент, прекрасна млада дама, с която работех по онова време. Докато беше бременна, майка й продължаваше да бъде с нас по концерти и турнета. След като Агуая се роди, успявахме да я успокоим единствено и само с песента ни „Единствената“. Моментът, в който запявах или пусках това парче, Агуая просто спираше да плаче. Удивително, нали?! Сега забелязвам супермного танци, песнички, които са й любими. Има желание да идва в студиото, но не издържа на процеса на еднотипното слушане на един и същ бийт в рамките на няколко часа. Но ни е най-големият фен.
Павел: Тя беше на 2 годинки, когато я качихме за първи път на сцената. И беше толкова сладка, едвам ходеща, но скача в някакъв ритъм. Взе си момента за себе си. Ние бяхме на сцената с Агуая, а не тя с нас.
Венци: Смешното беше, че не обръщаше никакво внимание на нас двамата, докато пеем. Тогава публиката гледаше към нея, а тя насочваше пръст към тях като DJ.
- Павка, взривихте мрежите със сватбената фотосесия, мислите ли за истинска сватба?
Венци: То сватбата в Инстаграм си е официална сватба вече. Шегувам се, разбира се.
Павел: Не мислим за сватба, мислим за остаряване заедно. Според мен това е много по-важно. Тази традиция не я чувствам като такава, която ще ни даде нещо специално. Гражданският брак например при наличието на деца улеснява много неща, свързани със законодателството. Но като изключим този плюс, останалото е просто обичай. Мисля да съм личен пример, че любовта не зависи от брака. Тя зависи от всекидневния ти избор и от това дали се чувстваш добре в отношенията ти с ближния. Според мен търсенето на личното щастие е ултимативният материал, който трябва да гоним. Ако ти не си щастлива, как ще направиш партньора си такъв.
Венци: Тук може да вържем и песента „Ако ти липсвам“, която е олицетворение на точно едно послание – истинското щастие никога не идва от външни фактори, идва от вътре, от теб и само ти можеш да разбереш, че това, което ти липсва, може да бъде намерено само от теб самия.
- Какво бихте посъветвали младите артисти?
Венци: Едно-единствено нещо – бачкайте, бачкайте, бачкайте. Доказано е, че 10 хил. часа правят човек по-добър в това, с което се занимава и обича.
Павел: Бих ги посъветвал да си зададат въпроса колко часа от деня си отделят за реализацията на целта си. Ако целта им е да са изпълнители - колко часа пишат текстове, колко часа са при вокален педагог? Защото само талант не стига, трябва да си и продуктивен, пробивен, общителен и в тези неща също можеш да инвестираш време. Ако отделяш по 4 часа на ден - имаш някакви малки бегли шансове да ти се случи. Ако отделяш 8 часа - напредваш. Но ако от събуждането ти до заспиването ти всяка мисъл ти е свързана с тази цел, значи си обречен на успех и нищо не може да те спре.
- Какво ще си пожелаете за новата 2023 г.?
Венци: Пожелавам си турне в България, минимум в 10 града. Още два града в Европа. И 7 дати в САЩ, за да може да докоснем публиката си и там.
Павел: Аз си пожелавам да гръмне тапата. Последните две години бутилката беше раздрусвана, налягането вътре е много голямо и сега в момента й трябва много малко, за да гръмне.
Това са те:
- Павел Николов е роден на 10 декември 1988 г.
- Венцислав Чанов е роден на 2 юни 1988 г.
- Pavell & Venci Venc‘ са сред най-креативните, продуктивни и обичани хип-хоп артисти
- Дуото, част от музикалното семейство на Virginia Records, има зад гърба си над 50 сингъла
Лидия Драгомирова
