- Как отпразнувахте рождения си ден, г-н Иванов?
- В Турция, Бодрум, в града на Херодот - малко хора знаят, че той е оттам. Там е много красиво, бях с приятели. Позволих си малко повече време от обикновеното, но навърших 55 г. и реших да се поглезя. Използвах времето не само за почивка, а и да напиша сценария за следващия ми филм, който ще снимам догодина. Той е за езотериката в християнството.
- Покрай юбилея направихте ли си равносметка и каква е тя?
- За моите 55 г. в професионален план съм създал 61 документални филма. Отдавна спрях да броя тв програми, музикални клипове, реклами... Написах 8 книги! Нещото, което осмисля изядения хляб през тия 55 години, е, че през тази последната година успях да систематизирам да напиша в книга, която издадох, и да заснема филм, който БНТ 1 показа в навечерието на рождения ми ден. Цялата тази десетилетна опитност, която съм придобил, пътувайки по света и срещайки се с различни хора на духа - от Индия до Канада, от Африка до Северна Европа, съм превърнал в ръководство по себепознание.
Стилиян Иванов
Името, което съм избрал за това практическо учение, е "Асеман". Думата е персийска, означава „небето в нас“. Това подсказва, че нашето себепознание няма как да дойде отвън - ние научаваме кои сме, когато изследваме себе си, нашите вътрешни реакции - емоционални и мисловни - спрямо заобикалящия ни свят. Тази система вече има много свои последователи, главно българи, но има и чужденци. Това лято за втори път правих практически семинари по себепознание в Гърция, в подножието на планината Олимп, недалече от гроба, където е погребан Орфей.
- Специално ли избрахте това място?
- Да, защото според античните автори учителят Орфей е този, който донася на европейския континент това себепознание, наричайки го Баща на астрологията. За Орфей и орфизма няма как да имаме преки сведения, защото става дума за учение, възникнало преди 3500 г. Няма преки свидетели, а и е било тайно, но пък може да направим изводи как е изглеждало, според това как днес суфите го пресъздават - а именно вярата, че човешкият дух и душа са безсмъртни и се прераждат от живот в живот, за да се осъвършенстват. Отделно от това учителите в тези братства, по подобие на орфическите, избират учениците си, а не, както е световната учебна система - ученикът избира и кандидатства в училище. Друга прилика е убедеността на орфиците и на суфи братствата, че само чрез активен живот тук и сега може да познаем себе си, защото не се поощряват отшелничеството и бягството от обществото.
- Вие отдавна се интересувате от тези теми...
- Орфизмът съдържа в себе си шаманизъм. Много от нещата, които шаманите от Северна Америка извършват като ритуали и споделят философия за живота, са еднакви с ритуалите на шаманите от островните култури по света, от Африка, Азия и Южна Америка. Това означава, че те са универсални днес и след като те са еднакви за всички шамани по света, без те да се познават и да могат да си влияят, то това означава, че са пренесли едно хилядолетно знание и практика, каквито са били част от орфическите ритуали. Асеман системата само събира и построява като структура себепознанието на всеки от нас, чийто модел е зададен още преди 3500 г. от човек, който е роден на нашите земи и е носил символичното име Орфей. Нека допълним това, че години след смъртта на Орфей неговите последователи и ученици са продължавали да използват това име. Което означава, че думата „Орфей“ става име и на школа, на братство. Като доказателство за това откриваме в текстове от VІ век пр. Хр., които се приписват на Питагор. Самият Питагор се е подписвал с името Орфей. Питагорейството всъщност е първата по-близка до нас философска школа, която ни дава представа за орфизма като религиозна философия.
- Как стигнахте дотук?
- Филмът за Асеман беше предхождан от филма „Орфей и Златното руно“, който тази година имаше тв премиера. Темата за Орфей и орфизма ме е вълнувала винаги, но първия филм на тази тема създадох през 2007 г. Тогава DVD тиража на този филм стигна 100 000 екземпляра, като две трети бяха разпространени с ежедневник. Филмът предизвика невероятен интерес в чужбина и беше продаден в над 30 държави. Имахме световни премиери с публика в Истанбул-Турция, Мумбай-Индия, Москва-Русия, Берлин-Германия и Монреал-Канада. Изброявам градовете, в които съм присъствал лично, защото филмът е излъчван и в много други градове по света. Поради интереса, който аз самият не очаквах, защото мислех, че е мой личен, реших да направя продължение и създадох филма "Траките", след това "Музиката на Орфей" и сега "Орфей и Златното руно". Темата върви през годините като нишка в това, което правя.
- Какви са вашите лични открития, докато работите по тези теми?
- Основен извод, който си направих, както и по една друга тема, която все още работя - Спартак, роден в земите на днешния град Сандански, живеещите днес в България трябва да се обърнем към нашите истински корени в далечното минало, откъдето да черпим истинско самочувствие за това кои сме ние. А именно - че сме в основата на европейската цивилизация и да не се съгласяваме толкова лесно да бъдат подменяни истинските ни ценности. Ние сме народ, който е създал първата протописменност в човешката история - глинените плочки с надписи от Градешница и печатът от Караново. Ние сме тези, които за пръв път в човешката история започват да обработват злато - става дума за златото от Хотница, а не това от Варненско, което е 500 г. по-старо. Ние сме тези, които са наследници на културата на траките - най-ярките й представители са Орфей и Спартак. Опитът да ни бъде внушено, че нашето самочувствие трябва да идва от бродирани шевици и забрадки (представително облекло на жителите на Османската империя), или да идва от конски опашки и от това, че, видите ли, сме се размножавали върху конете си - това ли е гордостта ни? Казвайки това, изводът, който си направих - нашето самочувствие трябва да е върху нещо истинско и голямо и това е нашата хилядолетна история. И абсолютно не приемам смешния факт, че ние честваме някакви 1300 г. България, съотнесени например към 6500 г., ако се върнем на златото от Хотница.
- Разкажете сега защо Спартак?
- Темата ме занимава още от дете, защото аз съм роден в Сандански и си спомням, че 70-те беше издигнат паметник на Спартак на входа на града, който будеше недоумение. Още тогава, като съм бил на 5 г., научих, че японски учени провеждат разкопки и изследвания на района в града и около него и именно те правят достояние на целия научен свят факта, че Спартак е тракиец, от племето Меди, роден и живял в земите на днешния Сандански. Оттогава ми е интересна темата. Имал съм много пъти шанса да направя филм за него, но си давам сметка, че такава продукция трябва да има достоен бюджет, най-вече заради възстановките с актьори, които по принцип използвам в моите документални филми. Както и по-богатите анимации, от тези, които ползвам. Когато представям теми като Орфей и орфизма например, това са екзистенциални, индивидуални теми и те не търсят мащабност, защото са насочени вътре към нас. Докато темата за Спартак е много широка и голяма, изнесена извън личността. Поради тази причина документалният филм налага друга визия. Надявам се, че този план ще бъде реализиран.
- Кога го виждате?
- Благодарение на Таня Георгиева и съпругът й Пол, които живеят в Ница, Франция, които ме подкрепиха финансово, можах да направя редица проучвания за този филм. Оттук насетне бюджетът, който търся, касае изработката на сценария, заснемането и постпродукцията. Нито един от моите 61 документални филма не е финансиран от държавата или от някоя община. Те винаги са подпомагани от българи, а някои от тях - този, с който най-много се гордея, трилогията "Кучетата и хората" от 2001 г. и благодарение на който се прие Закон за защита на животните, изцяло е направен с мои лични средства.
- След толкова много филми да припомним на зрителите кой беше първият?
- Това е филмът за българската пророчица леля Ванга, на която лично аз дължа много, тъй като тя е спасявала живота ми още като дете. През 1996 г. с Невена Коканова - най-голямата българска актриса, с която бяхме приятели, посетихме леля Ванга за Нова година да й честитим празника с идеята да поискаме разрешение от нея да правим филм. Само че нито Невена, нито аз имахме куража за това. Но на излизане от стаята, когато й целувахме ръка, тя сложи ръка върху главата ми и каза: "Филмо ке стане". С Невена се спогледахме и разбрахме, че ще се случат нещата, но реално не се случиха, защото БНТ отказа да даде бюджет за този филм. Тогава за първи път намерих спонсор за това, което ще правя. Много е лесно да намериш спонсор за филм за Ванга, за други по-трудно намирам финансиране. Финансира го човек, на когото тя е помагала, но той постави условие да не разкриваме името му. После стана скандал откъде-накъде най-младият щатен режисьор ще снима този филм. Други режисьори ходиха при нея, бая се изредиха, но тя ги върна. Снимките почнаха през април, а последните бяха в деня, преди тя да влезе в болницата, където почина. Тя избираше кога да бъде снимана. Обаждаха се и казваха - леля Ванга каза да дойдете. И ние тръгвахме. Както Невена каза, каквито и трудности да минахме, филмът е факт така, както тя каза, че ще бъде. Превърна се в най-излъчвания филм в програмата на БНТ.
- Кой е най-новият ви проект?
- Поредицата „Изповед“. След първите два за челиста Анатоли Кръстев и Нешка Робева заснехме и за поетесата Надежда Захариева. Премиерата му ще бъде на 17 декември, когато Център по себепознание "Орфей", който е продуцент на поредицата, чества своя рожден ден.
На снимките на последния си филм за поетесата Надежда Захариева.
Аз и Милена Павлова създадохме този център преди 3 г. именно с цел да съхранява и развива духовното богатство на България чрез създаването на документални филми, издаването на книги, провеждането на семинари и лекции.
"Изповед в стихове" се казва филмът за Надежда. Заедно с дъщеря си Райна Дамянова двете рецитират стихове от нейното творчество като отговор на въпросите, касаещи живота и смъртта, детството и старостта, славата и позора, богатството и бедността и т.н.
Събитие в Център за себепознание Орфей.
В тази поредица Анатоли Кръстев даваше отговор на същите въпроси, но чрез музиката, която беше избрал да изпълни на чело от световни композитори. Нешка пък отговори със съчетания с лента, топка и обръч - изразните средства на тялото.
- Какво друго ви предстои?
- Следващият проект ще е в началото на новата година и ще е "Изповед с песен" - в него ще представим квартет „Славей“, които чрез български народни песни ще дадат отговори на тези вечни въпроси.
Това е той:
- Роден е на 29 август 1968 г. в Сандански
- Завършил е НАТФИЗ в класа на Хачо Бояджиев през 1994 г.
- Автор и режисьор на повече от 60 документални филма за пътя на човешката цивилизация
- Водещ е на семинари по “Астрология на себепознанието” у нас и в чужбина
Лео Богдановски
