А лекс Иванов е от онези актьори, които вярват, че сцената е не просто място за изява, а и мисия – да запалва любопитството на публиката, да възпитава и да оставя следа. Той е познат на зрителите от телевизионния екран, но театърът винаги е бил неговият дом.
Днес Алекс е един от стожерите на Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик и споделя пред нашия вестник за най-новите си роли, стъпките в киното и философията, която следва в живота си.
Премиера
В навечерието на Радичковите празници и по повод 170-годишнината от рождението на Константин Величков актьорът и колегите му подготвят специална премиера. „Това, което подготвяме заедно в театъра, е много интересно – спектакъл по пиеса на Константин Величков, която никога досега не е поставяна“, разказва Алекс Иванов.
„Сюжетът проследява въстание в Санто Доминго, но то е метафора за нашето Априлско въстание.“ Публиката ще види силен актьорски състав: „Освен мен в спектакъла участват Елена Замяркова в ролята на Луиза, Гроздан Даскалов, Алекс Велинов, Чавдар и още много колеги – обичайните заподозрени в представленията на нашия театър“, усмихва се той.
„Щастлив съм и за новите попълнения – Силвия Петкова е едно от тях, влиза с много енергия и огромен принос“, споделя актьорът. Самият Алекс е натоварен с ключовата роля – да изиграе Константин Величков. „Малко хора знаят за него повече от това, че името му носи метростанция в София или театърът ни в Пазарджик. А всъщност той е един апостол на културата.
За мен стои редом с личности като Левски и Ботев. Благодарение на него е създадена Художествената академия. Неговият проект среща подигравки и съпротива в парламента, но оцелява и днес академията продължава да работи. Това е неговата завещана светлина - категоричен е Иванов и допълва: - Не е просто роля.
Това е шанс да разкажем за човек, който е бил прогресивен за времето си – писател, художник, политик. Искам публиката да излезе от залата по-богата и вдъхновена.“ В София зрителите ще могат да я гледат на 30 октомври в театър „Българска армия“.
В постановката Без резерви
Без резерви
Драматично-кукленият театър в Пазарджик е сцена, на която Алекс е сред най-натоварените актьори. „Играя в почти всички представления от репертоара. В „Пияните“ на реж. Десислава Шпатова, в „Рейс“ – също нейна постановка, и в „Без резерви“ на Пресиан Козук“, казва той.
Особено обичан от зрителите е спектакълът „Без резерви“ – черна комедия по испанския драматург Жорди Галсеран. „Това е една изключително интересна пиеса, в която виждаме министър, който попада в абсурдни и смешни ситуации. Всеки зрител в залата разпознава познати детайли от политиката и реагира с усмивка. Но смехът е и горчив – това е силата на тази постановка“, разказва актьорът и споделя, че днес ще играят спектакъла в София в „Сълза и смях“ и поради големия интерес ще имат представления в столицата и през ноември и декември.
Много зрители свързват Алекс с ролите му в телевизионни сериали.
Той признава, че този период му липсва. „Със сигурност ми липсва този интензивен ритъм – репетиции, снимки, работа по цял ден. „Братя“ и „Откраднат живот“ бяха като един приятен спомен. Липсват ми колегите, с които бяхме рамо до рамо. Но гледам напред – към нови проекти“, лаконичен е той.
Един от тях вече е факт – пълнометражен филм.
„Завършихме снимките на „Топки“ – филм на режисьора Любомир Печев. Мога да кажа, че това е една от най-добрите български комедии, правени досега. Работих с невероятен екип – Александра Лашкова, Китодар Тодоров, Мариан Вълев. За мен беше огромно удоволствие“, казва още Алекс.
Макар да не разкрива детайли за своя персонаж, Иванов е категоричен, че всеки герой в лентата е важен.
Иванов е част и от филма Топки
„Не искам да изтъквам себе си. Всеки един персонаж е изключително добре написан и изигран. Снимах с почти всички колеги и бях впечатлен от професионализма им. С Мариан например можеш да научиш толкова много за актьорския занаят само от една сцена. Александра Лашкова, която играе главната роля, беше неотразима. Още щом заговори, ми стана ясно, че филмът ще се получи изключително“, допълва той.
На въпрос дали има роля, която никога не би изиграл, Алекс отговаря: „Ние сме актьори и трябва да можем да влезем във всяко положение. Досега не съм срещал роля, която да правя с неприязън. Дори и най-малките персонажи могат да бъдат най-ярки. В пиесите на Чехов именно кратките сцени често се помнят най-много. Затова казвам – няма малки роли, има малки актьори.“
Извън сцената Алекс Иванов остава позитивен човек.
Опитва да запази себе си като оптимист, а усмивката му отива
„Гледам да бъда оптимист, но не с наивно мислене. Отдавна съм свалил розовите очила и знам, че не всичко е цветя и рози. Но съм приключенски дух и мечтая. Това ми помага да вървя напред.“
В края на разговора актьорът отправя послание, което излиза извън рамките на театъра и киното: „Единственото, което искам да кажа на хората, е да се отнасят с любов един към друг. Любов към всичко и към всеки. Така ще възвърнем баланса помежду си. За мен любовта покрива всички грехове. Ако имаме отворени сърца и умеем да се обичаме – не в еротичния смисъл, а в най-чистия, човешки смисъл на думата – тогава ще бъдем истински хора“.
Елизабет Методиева
