Г олемият актьор Димитър Рачков, който утре празнува 50-годишния си юбилей, е влязъл в киното като пълководец.
Това е първата му роля на големия екран като Лук'Антонио Купано в историческата военна драма „Занаятът на оръжията“ на италианския режисьор Ермано Олми. Лентата е копродукция между България, Германия, Франция и Италия. „Мисля, че беше 2000 година. Бяха ни избрали няколко артисти от България. Христо Живков беше в главната роля, а аз играех неговият най-пръв приятел и пълководец. Бях без никакъв опит в киното. Дадоха ми сценария, аз бях на репетиция в Народния театър и го оставих в гримьорната. Връщам се и гледам над 20 неприети обаждания от България. Звънели ми от екипа да ми кажат да не чета сценария, защото това било изрично желание на режисьора - сценарият да не се дава на артистите“, спомня си за дебюта актьорът. Снимали през зимата при зверски студ, а правели големи мащабни сцени с по 300 коне. „А ние бяхме с истински доспехи, не бутафорни, тежаха по около 15-20 килограма. Сутрин отивах, заставах разкрачен с опънати крака и ръце и три гардеробиерки започваха да ме обличат и така около час. Да отбележа, че ако случайно ти се доходи до тоалетната, това е невъзможно, защото ти трябват сигурно три часа, за да се разопаковаш“, връща още лентата назад Рачков.
Храм
Той е искал да стане актьор още от първи клас. „Другите деца искаха да станат космонавти, лекари и това винаги беше "Браво!", а аз като кажех, че искам да стана артист и малко беше "Нека, нека…". Но е хубаво да имаш цел отрано. Дали ще се осъществи или не, не е важно. Преследваш нещо“, казва любимецът. Синът му, който носи неговото име, също сам е проявил желание да се качи на сцената и на същата възраст е започнал да играе с майка си Христина Апостолова „Скакалци“ в Сатиричния театър. „Бях на премиерата, той имаше само три реплики и на поклона гледаше къде съм. Много ми стана хубаво. Но се притеснявах, все едно аз бях на сцената“, признава таткото. Той си спомня и като е бил в школата на Димитър Еленов, учителят му казал, че театърът е храм и той твърдо вярва в това. „Всички театри имат една такава специфична, еднаква миризма. Като минах през Сливенския театър, сцената беше празна, нищо не се играеше и ме лъхна една позната миризма, и ме обзе едно такова много приятно чувство. Аз винаги спазвам нещата, които съм учил от старите актьори – че не се свири в театър, че като изтървеш пиеса, трябва да седнеш върху нея, върху листата с текста… Сядал съм на абсурдни места“, споделя още комикът.
Благородният
Велко Кънев е актьорът, от когото е научил най-много. Той го е режисирал в „Благородният испанец“ и „Дядо Коледа е боклук“. „Репетиционният период и на двете ми е много важен. С голяма носталгия се връщам към този момент. Много го обичах Велко. Не минава време и се сещам за него, и си говорим с колегите. И няма как лоша дума да чуеш за него. Страхотен човек. За актьор няма какво да говоря. Аз и на Велко съм казвал "Крада от теб някакви неща, да знаеш". Гледал съм го и в театъра къде акцентира, какво прави. По-младите актьори малко ни удря адреналинът, не правиш акценти, шляпаш. А старата генерация и тези, които са работили с Леон Даниел, знаеш ли как добре разчитат текста“, казва Митко.
Вертер
Той казва, че си обича всяка роля, независимо дали е била сполучлива или не. „Защото всяка една от тях е била в определен период от живота ми, който съм прекарал с определени хора, с които съм си общувал. Големите роли са може би роли, към които съм изпитал повече симпатия – по-различната роля на Хорацио в „Хамлет“ или Вертер в "Страданията на младия Вертер" – там имаше и сериозни моменти, и много смешни. В нея много се борех с диалекта. Лили Абаджиева вика "Какъв е тоя Вертер с тая редукция..". А аз "мье", "тье" и едни монолози с една пишеща машина… И си викам – много ще се излагам. Та си поставих за цел да се справя с диалекта”, признава Митко. В този период той се наблюдавал и самоконтролирал като говори, дори станало подсъзнателно. “Имаше един много готин преподавател във ВИТИЗ – Стойчо Попов, той ни учеше. За съжаление почина. Ако бяхме продължили при него, щях да съм много добре. Той ни учеше на дишане, а ние, младите актьори, не сме научени да дишаме, на техниката на говорене. А това е много важно“, допълва актьорът.
Отело
Рачков е популярен в амплоато на комик, но много иска да играе и драматични роли. „Нашите режисьори като че ли не искат да експериментират. Те, като ти сложат някакъв етикет, печат – комедиен или драматичен, и това е. А и в театъра има два или три месеца за репетиция и не могат да вземат мен или някой друг и да чакат – ще излезе ли нещо от него или не… Лили Абаджиева едно време в „Отело“ ми даде Яго. Захари Бахаров дойде след премиерата, това ми се е запечатало и ми стана много приятно като комплимент, и ми каза "Ти излезе в началото и по лицата на хората се появиха усмивки, а в момента, в който заговори, видях как усмивките им спихнаха". Това съм запомнил, не друго. Мисля, че го мога това с драматичните роли. Има режисьори, които са ми казвали, че го нося и това другото, драматичното“, коментира любимецът. След време той замества Захари Бахаров в „Спанак с картофи“. „Беше много притеснено и напрегнато, чувствах се като на прощъпалник в театъра. Обаче с Владо Карамазов и с Юли Вергов имаме обща биография и ми беше адски приятно. Знаеш ли каква приятна умора изпитах след това? И като видях пълната зала на „Сатирата“, първите 2-3 минути имах страх, а после ми стана много готино. Знаех, че не съм на 100 процента в час с пиесата, защото влязох да замествам с три репетиции, което си е шок за един актьор, обаче пак ми беше много хубаво“, обяснява Рачков.
Женитба
Малко хора знаят, че още в началото на актьорската си кариера е мислел да приключи с нея. „1995 година завърших и отидох в казарма, което беше много тъпо. И после останах в Сливенския театър. А тогава беше най-голямата инфлация и беднотия. Сменяха се цените през три минути буквално. А ние репетирахме "Женитба" на Гогол, готина пиеса, и в театъра нещо се забавлявахме. Но имахме почивка от два до пет и в момента, в който излизахме от театъра, аз адски се потисках. Там беше някакъв оазис, а навън – нещо страшно – хората без пари. И тогава си зададох въпрос "Ако работя тази професия, с какво ще се изхранвам?“. Тъкмо бяха тръгнали първите българи за Гърция. И щях да ходя в Гърция. Дали сезонно или завинаги, не се замислях и си казвах "Ако не мога да се изхранвам тук с това, там поне ще оцелея". Имаше едни времена – ние петнайсет души на сцената, в публиката – десет... Сега обаче положението с театрите е много по-добро. От много време е по-добре“, казва още Димитър.
Събира 8 звезди в Лудата стая
“С Рачков всичко е възможно“ е най-новото забавно шоу в ефира на NOVA в съботната вечер през този сезон. Любимият водещ ще вкарва по 8 от най-големите български звезди в изключително смешни предизвикателства. “Целта на това предаване е да се съберете събота вечер и да се забавлявате, както ние се забавляваме в студиото. Правим това шоу с много любов, с цялата си енергия и с огромно желание и се надявам да се получи и зрителите да се смеят много“, сподели в студиото на „Събуди се“ самият Рачков. На гости в новото му студио, в различни конфигурации те ще изпробват „Голямото клатене“, „Палавата бисквитка“, „Таратанци“, „Ко каза, ко?!“, а накрая всички заедно ще влязат в Лудата стая. „Това е едно от малкото предавания, в които гостите не знаят какво ги очаква. Те не репетират“, разкри продуцентът Джуди Халваджиян. Осемте звезди ще разберат какви игри им е подготвил Рачков и какво ги очаква чак когато стъпят на сцената. Елементът на изненада ще направи всяка част от предаването още по-смешна и забавна.
Дубльор на Малин Кръстев
В „Господари на ефира“ Димитър Рачков влиза като дубльор на Малин Кръстев. „Когато Малинко имаше някакъв ангажимент и трябваше някой да го смени в “Господарите”, Зуека и той са хората, които са ме предложили да вляза като водещ в предаването. Иначе със Зуека се знаем още от НАТФИЗ, даже се засякохме една година – аз бях в първи курс, а той – четвърти. Никога не сме имали проблем. Нямало е отношения като между батко и по-малкото братче. Или той не е толкова пораснал, или аз съм надраснал възрастта си и по-бързо остарял. Никога не съм усещал възрастова граница в начина на мислене или в поведението му. Дори и визуално годините не му личат. Затова често казвам, че се е балсамирал. Майтапя се, че е Тутанкамон. Бихте ли му дали 54 години? Не можете“, казва Рачков. Предполага, че колегата му младее заради това, че е запазил много детски неща у себе си. „Най-вече първичните реакции. Той винаги се изненадва на всичко като дете. Запазил е своя наивитет, морална и духовна чистота. Казвам го неслучайно. Зуека е човек, на когото можеш да разчиташ и си сигурен, че няма да те предаде“, добавя още Митко.
Лео Богдановски
