- Ерсин, на 16 септември ни очаква едно щастливо голямо събитие - група JEREMY? излиза на сцената на Арена София (Колодрума) в Борисовата градина. Как върви подготовката за концерта?
- От години мечтаем за този концерт! Когато си в рокендрол група, винаги искаш да вървиш по стъпките на любимите си банди. Първо с песните си, после с визия, видеоклипове, записи, артуърк за албуми, участия във фестивали, малки концерти и най-накрая идва моментът за специалното голямо шоу. Вълнуваме се много и дори го има онова сладко притеснение и напрежение, което ти помага да си в най-добрата си форма. Специално за този концерт ще представим голяма част от предстоящия трети албум на групата, като, разбира се, ще изсвирим и всички песни, които нашата публика очаква да чуе на това шоу. Решихме за това събитие да поканим още един музикант да се присъедини към групата ни, като съвсем скоро ще обявим кой е той. Ще бъде истинско рокендрол шоу и ще бъде най-доброто, което сме правили досега, обещавам!
- Какво шоу готвите за своите почитатели, с които два пъти се разминавате да се срещнете в зала 1 на НДК?
- Когато представяхме JEREMY? II, направихме миниформа на мечтаното шоу в залата на Военния клуб в София. Беше много красиво и максимално се доближи до това, което си представяме. Решихме следващата стъпка да бъде голям концерт в Зала 1 на НДК, но поради ред обстоятелства това събитие не се реализира. Сега вече имаме възможност да разгърнем потенциала си благодарение на нашите партньори от Fest Team и „Строежа“. Една група винаги ще се опитва да дава максимум от себе си във всеки концерт, поне ние така решихме преди години, когато започвахме: „Раздаваме се на 100% независимо дали публиката е един човек или са петдесет хиляди“. Най-трудно обаче е да намериш партньори, с които да се стиковате и да гледате в една и съща посока, както всъщност е във всяка връзка дори. Ето че този момент за нас най-накрая настъпи и имаме възможност да разгърнем потенциала си. Това, което искаме да покажем, е, че българска група може да представя музиката си на голяма сцена, с изградено шоу, подкрепено технически на най-високо ниво, както сме свикнали да виждаме любимите си групи на големи световни фестивали или когато гостуват в родината ни. Винаги сме си представяли, че изпълняваме музиката си на такава сцена. Може да прозвучи нескромно, но дори когато записваме някои от песните, си казваме: „Това парче трябва да се свири на стадион“.
- Ще има ли гост музиканти с вас на сцената?
- Да! Ще имаме специални гости, но все още не мога да издам кои са те. Ще кажа само, че решихме нашите гости да са артисти, с които всеки член на бандата има обща история.
- В анонса към събитието пише, че музиката от България днес може да накара феновете да се чувстват част от света. Вие как се чувствате и какво ви вдъхновява да правите музика на световно ниво, каквато всъщност е музиката на JEREMY?
- Приемам този въпрос като комплимент. Благодаря!
Мисля, че благодарение на това, че живеем в ерата на технологиите и комуникациите, в България вече имаме възможност мигновено да получим всяка необходима информация. Това ни дава неограничени възможности да се развиваме, не на локално, а на световно ниво. През 2014 г. издадохме сингъла си Fake Fruits, тогава явно се беше оформил огромен глад за качествено художествено съдържание в страната, а ние имахме нужда да покажем най-доброто от себе си. И както вече казах, най-важно е да намериш партньор. Ние намерихме нашия екип в лицето на Гергана Нойкова и Мартин Михайлов, както и режисьора, с когото и до днес снимаме всички наши видеоклипове - Жоро Манов. Благодарение на общия ни хъс успяхме да стигнем до по-широка аудитория.
Колкото и нескромно да звучи вярвам, че излизането на тази песен даде нужния тласък на ъндърграунд музикалната сцена в България и вече виждаме много групи да показват продукция на най-високо ниво. Ето например група ALI са покъртително добри на всяко ниво. Вдъхновението идва от интимността на артиста, а всичко изброено по-рано помага тази интимност, представена пред публика, да се превърне в изкуство.
- Изпълнявате песните си на английски език. Защо го предпочитате?
- Защото английският е майчиният език на рокендрола. Богат е на гласни звуци, които помагат на вокалната линия в една песен. Разбира се, има изключения, в които световни групи пеят на език, различен от английски, но те се броят на пръстите на едната ми ръка.
- Имате все пак парче и на български - „Не си сам“, в което участие взима легендарният щурец Кирил Маричков. Какво научихте от съвместната си работа?
- Кирил Маричков ни е голям приятел и вдъхновител. Той е един от пионерите на рокендрола в България. Благодарение на хора като него сега ние и всички други групи имаме възможност да създаваме собствена музика. Историята на общата ни песен „Не си сам“ е много интересна. След като вече започвахме да работим по нея, решихме, че е много подходяща за дует именно с Кирил. Решихме да му звъннем и да го попитаме дали би се съгласил да я запишем в дует. Аз съм изключително респектиран от него и ми отне около един час, въртейки се в кръг, да събера смелост да му звънна. Отсреща се чува глас: „Алооооо“. Аз се представям и му казвам каква ни е идеята, а той: „Вие нали знаете, че аз не пея песни на английски?“, а аз отговарям: „Няма страшно, тази е на български“. Поканихме го в студиото и използвах трик. Преди да му пусна песента, реших, че е по-добре първо да прочете текста, защото именно това ни накара да си представим, че пеем песента заедно. След като прочете текста, вече беше лесно. Съгласи се веднага! Кирил Маричков е нестихващ извор на рокендрол история за последните 60 години. Винаги слушаме като малки деца, зяпнали в почуда, как е възможно този човек да е наш приятел, който ни разказва толкова вълнуващи случки.
- Говорили ли сте да запишете още едно? Или пък с някой друг рокаджия от България?
- Много искам, да. Вероятно ще имаме още песни заедно. Истината е, че обмисляме албум само на български, като всяка песен ще е дует с вече утвърдени имена в българската музика, които пеят само на български. Вярваме, че така по-лесно нашата публика ще приеме формата, в която ние пеем на език, различен от английски. А в добавка ще споделя с вас, че аз в момента записвам първата си соло песен, която е именно на български език. Благословен съм да пиша по около стотина песни на година и само много малък процент от тях успяват да попаднат в репертоара на групата ни. Затова мисля, че би било интересно хората да чуят повече от музиката, която пиша.
- Кои са изпълнителите, които са ви вдъхновявали през годините и които продължават да ви вдъхновяват и днес?
- Ооооо, това може да отнеме цял ден! Ще изброя няколко съвсем хаотично, за да има отговор... Queen, Led Zeppelin, Howlin` Wolf, Beatles, U2, 30 Seconds To Mars, Foo Fighters, Pearl Jam, Biffy Clyro, Amy Winehouse, Kings Of Leon… Всеки от нас е слушал и свирил много и различна музика. Това помага работата ни по аранжиментите на песните ни да върви леко, защото можем да използваме безброй изразни средства. Ние не желаем да откриваме „топлата вода“, а само да я използваме.
- В разгара на лятото сме – какво прави група JEREMY? през август?
- В свободните дни гледаме да си починем, всеки по любимия си начин. Таш обича да е на каравана с приятелката си. Краси е къмпингар и прекарва цялото лято на морето със семейството си и обича да кара кайтсърф. Росен е спортната натура в групата ни. Остават ни още няколко концерта до края на август в страната, след което се концентрираме изцяло върху „Големия концерт“ на 16 септември в Арена София.
- А какво обича да прави Ерсин през лятото?
- Аз обичам да съм на Северното Черноморие, от където съм родом. Всяко лято премествам студиото, за да мога да работя по нова музика. Обикалям с приятелката ми по най-красивите места и се наслаждавам на спокойствието тук. Така се ражда вдъхновението, което се превръща в песни.
- Какво е нещото, което ви свързва с Ташо Колев, Росен Ватев и Красимир Тодоров вече толкова години и ви помага да продължавате напред и да бъдете все по-добри в това, което правите?
- Приятелството, разбира се! С Таш сме заедно повече от 30 години, заедно създадохме групата и още преди дори да можем да свирим си мечтаехме да правим музика, с която да покорим всички сцени. Имам предвид, че буквално точно това визуализирахме. Доста от тези мечти се превърнаха в реалност.
- Приятелството пречи или помага на работата?
- Не, не може да е пречка, когато създаваме музиката си. Когато познаваш някого толкова дълго, не е нужно да говориш много. Разбирате се само с поглед. Дори не е нужно да познаваш универсалния език на музиката. Ползвате свой собствен език. Езика на приятелството.
- С момчетата сте споделяли една сцена с групи като Queen и Arctic Monkeys. Какво е усещането да свириш и да подгряваш публиката преди появата им?
- Сбъдната мечта. Буквално! Като дете слушах Queen на един много стар грамофон. Имах няколко плочи, които бяха на рипийт нонстоп. Когато ни поканиха да открием за няколко дати на европейското им турне, не вярвах, че наистина се случва. Човек мечтае през целия си живот за малки и големи неща. Но, когато те започнат да стават реалност, е трудно да ги възприемеш на момента. Така беше и с нас. Чак година след това осъзнахме какво ни се случи. За щастие имаме огромен архив от това турне, което скоро ще пуснем като кратък документален филм. Миналата година също получихме една от най-големите възможности - да открием за Arctic Monkeys концерта им в Бургас. Може би най-яркият момент в кариерата ни на сцена. Публиката беше удивителна! Прие ни така, сякаш ние сме хедлайнер на концерта. Благодарим на организаторите за поканата. Ще се повторя, но най-важно е някой да повярва в теб, да ти даде възможност да разкриеш потенциала си.
- Успяхте ли да прекарате време с тях? Да си кажете нещо? Да научите?
- На турнето с Queen не вярвахме, че ще се докоснем до някой от бандата. Все пак говорим за една от най-великите рокендрол групи в света. На концерта в Полша се надявах поне да гледам шоуто им от сцената, но минути преди старта охраната изолира достъпа на всеки, който не е част от техния екип. Казах си „Ясно, поне ще ги гледаме пред сцената“. На втория концерт в Румъния отидохме за саундчек сутринта. Бяхме се събрали до сцената, когато Браян Мей се появи от някъде. Личната му охрана ни направи знак да се отдръпнем и да не доближаваме, но Браян му направи забележка и дойде директно при нас. Запозна се с всеки един от бандата и си говорихме сякаш се познаваме от години. Обсъждахме чисто музикантски неща. Колко е трудно да се свири, когато е горещо и влажно времето, къде публиката реагира по-добре. Направи ни комплимент колко добри сме били на предния концерт, пожела ни успех довечера и си тръгна, а ние стояхме невярващи какво точно се случи току-що. Всичко се повтори и на концерта в България. Когато срещнеш такива хора в живота си и те се държат съвсем човешки и дори по-смирено от останалите, разбираш защо са толкова големи хора! На концерта с Arctic Monkeys пък бяхме толкова надъхани да се представим добре, че забравихме да вземем с нас дискове с музиката ни. Алекс Търнър и компания пожелаха да слушат наша музика, преди да се качат на сцената, но дискове НЯМА... сега се смея на случката, но тогава не можех да повярвам как може да пропуснем такава възможност. Случват се и такива неща. Например след последния ни концерт с Queen тур мениджърът им дойде при нас и ни попита: „Момчета, искате ли да дойдете с нас и в Италия за следващата дата“, а ние, без да осъзнаем ситуацията, отговорихме „О, не. Утре имаме друг концерт“.
- През тези всички 12 години - имало ли е моменти, в които да си кажете, че искате да се откажете? И какво би могло да провокира такива мисли?
- Трудно ми е да обясня, че това, което правим, не е бизнес. То е посвещение на нещо, което е много по-голямо от теб. Изисква много жертви, не само в началото, а през цялото това „пътуване“. Разбира се, че има моменти, в които е много трудно и си мислиш да се откажеш, но магията е толкова силна, че минута, час, ден след това си казваш: „Това е моят път! Избрал съм го и ще вървя по него да самия край“!
- Преди няколко години българската музика загуби един от най-талантливите си музиканти – Димо Стоянов. Вие сте един от вокалистите, които към днешна дата се изявяват на сцената заедно с P.I.F. и изпълняват песните на Димо. С какви чувства поехте това предизвикателство?
- Димо е един от най-важните хора в живота ми. Преди години той беше първият човек, който ни подаде ръка. Записахме първите си песни в неговото студио. С времето станахме приятели, започнахме да споделяме една сцена. Той беше един от най-талантливите хора, които съм срещал. Загубата му ме разтърси толкова силно, че още ми е трудно да се възстановя. Момчетата от бандата ме поканиха за няколко концерта, но ето почти три години по-късно съм част от „Приказката ПИФ“, а мисията ни е песните на Димо да не спират да се изпълняват на живо, на сцена. Феновете имат нужда от това, а Димо е човекът, който заслужава и ще бъде запомнен като най-ярката звезда на българската музика!
- За какво мечтаете?
- Да съм добър човек. Да правя музика с приятели. Да съм щастлив заедно с хората до мен.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да са здрави! Да се влюбят поне веднъж това лято. Да преследват мечтите и щастието си.
Това е той:
-Роден е на 12 февруари 1982 г. във Варна
-Отраснал в Каварна, където заедно със своя приятел Ташо Колев през 2010 г. създават инди-рок бандата Jeremy?
-Завършва специалност „Изобразително изкуство“ в Софийския университет „Климент Охридски“
-Първите му срещи с музиката са с класиката, по-късно идва и рокендролът
- Jeremy? бяха съпорт банда на легендарните Queen на три концерта от европейското им турне през 2016 година
