Л юбимата на няколко поколения песен „По първи петли“ не е била писана за Васил Найденов, а за вокална група „Тоника“. Това разкри нейният автор Михаил Белчев, който ще получи голямата награда на БГ радио за цялостно творчество - БГ вдъхновител на името на Ана-Мария Тонкова. Ето и цялата история на шлагера: „Веднъж се бяхме събрали при Стефан Димитров. Той каза: „Написал съм една темичка. Имам идея. Да направим конкурс за текст.“ Беше късно вечерта. Бяхме много, имаше и други пишещи. Той свиреше мелодията на пианото и ние налагахме думите в момента. Накрая беше избран моят текст. Песента бе изпята от "Тоника" и "Кукери" и прозвуча феноменално. "Тоника" обаче ги наказаха и някой друг трябваше да я представи на "Орфея". Късметът бе на страната на Васил Найденов. Той пя прекрасно и взехме втора награда. Така се роди големият хит "По първи петли".
Преди няколко години БГ радио направи класация „100-те най-велики български текста“ и с най-много стихове за песни се оказа именно Михаил Белчев. Той е дал заглавия и на множество албуми на наши известни изпълнители: „Готови ли сте за любов“ на Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова, „Майчице“ на Георги Христов, „Пътят“ на Ваня Костова, „Хиромантия“ на Милица Божинова, „След десет години“ на ФСБ, и много други. Емблемата на Формация студио Балкантон звучи на балове и тържества, а поводът за създаването й е трагичен. „Всеки си го свързва с каквото иска - с абитуриентски вечери, със срещи на випуски, по всякакви поводи. Всеки си го тълкува, както иска. А всъщност това е песен, посветена на гибелта на моя най-близък приятел Владко Заимов, който загина в самолетна катастрофа“, разказа пред „Телеграф“ поетът. Преди време италианските продуценти на оригинала поискаха да спрат БГ версията 34 г. По-късно, ако не получат правата на нашия текст. „Това са мои авторски стихове, не е превод на италианския текст. Имам адвокати, ще се разправяме в съда, ако трябва“, заяви тогава Белчев.
В класацията за най-хубави текстове обаче почти липсват имена от новото поколение музиканти. „Може би, като мине време, ще се окажат и те в тази класация, има време и за тях. Радвам се, че моите песни живеят и дано така да продължи. Поетът, който пише стихове за песни, трябва да има легенда, да има биография, така че не мога да присъединя тези много млади хора към тази кохорта - те още нямат биография. Също така ми се струва, че някои от тях доста малко четат, защото някои думи са съшити с бели конци и явно не стават за тази работа. Важно е да се отдадеш на този занаят, защото песента е живот, думите са живот и всичко пулсира - кръв има във всяка дума и трябва да се подхожда много внимателно. Българският език е прекрасен и не бива да го подценяваме. Аз се чудя на тези “Шекспировци” у нас, които пишат на английски - чудя се на самочувствието им? Не искам обаче да ги обиждам. Харесват ми песните и текстовете на Миро и Графа, на умните момчета в музиката“, коментира Мишо Белчев.
Харесал Не остарявай, любов от изпълнението на Аня Пенчева
Големият поет нарича себе си "измисляч на думички" и държи текстове му да звучат като "изпята поезия". С думите си иска да пренася послания. Няколко са песните, които определя като емблематични. Те са известни и досега и хората не спират да ги пеят. Харесал много песен "Не остарявай любов", след като я чул на касетофон. Нейно изпълнение от Аня Пенчева пък го вдъхновило да поиска и той да изпее тази песен. „Реших, че е направена за мен. Записвах я и стана хит за едно денонощие", спомня си грандиозния успех той. Друг негов хит е по стихове на поетесата Миряна Башева – "Булевардът". "Харесах това нейно стихотворение много и написах музичка за китарата. Без да очаквам, тази тробадурска песен стана вече на близо 40 години", споделя музикантът.
