- Г-н, Шишманов, на 13 май „Тоника СВ“ се завръщат на сцената след почти едногодишно отсъствие. Как се чувствате?
- Това не е така и слава Богу! До 13 май ни предстоят три концерта, като два минаха, а другият е на 11 май. Ще има време и да се видим, и да порепетираме, и за всичко важно. Пандемията свърши и хората започват да ни търсят, а на нас това ни е работата и трябва да откликваме.
- Какъв спектакъл готвите за своите почитатели в Joy Station?
- Почитателите ни могат да очакват големите хитове на групата, както и други, подбрани специално за концерта. Истински новото ще бъде това, което предлага самият клуб, който, ако не е най-добрият в София, е със сигурност един от трите най-добри. И като разположение на залата, и като сцена, озвучаване, осветление и визия. Помежду си говорихме, че ще се подготвим по-добре за следващия път. Тогава ще има нови неща. Естествено, че няма да ги кажа сега. Живот и здраве наесен ще направим там нов концерт и ще използваме вече максимално възможностите на сцената, защото Joy Station, да са живи и здрави, всички гореизброени неща ги предлагат без допълнително заплащане. Мястото е уникално. Аз изобщо нямах никакво намерение ние да се изявяваме там, защото знаех от години, че си е рок клуб и там свирят много български и международни рок групи. Бях там на концерт на група “Фактор” и много ми хареса. Идеята всъщност е на жена ми, която ми каза – защо не направите и вие един концерт тук. Аз й казах, че това място не е за нас, защото е рок клуб и си има друга публика. Тя ме пита дали имам нещо против да се обади и аз казах, че нямам. И така разбрахме, че вече правят и поп концерти там. И така се решихме. Трябваше именно „Тоника СВ“ да открие концертите от този жанр през ноември миналата година. Но участието ни пропадна. За пореден път наложиха ограничение от 50% за публиката в залите заради Ковид-19. След това го пренасрочихме за началото на тази година, тъкмо се разбрахме и пак сложиха същото ограничение. Сега рискът е огромен, защото ограниченията са вдигнати съвсем наскоро. Война е. Ако хората не дойдат – лично аз ще ги разбера. Но животът е по-силен от смъртта и войната. Той си иска и малко разпускане, контакт с нещо друго. Хората имат нужда да се видят извън всекидневието и извън всички приказки, които от сутрин до вечер ги набиват навсякъде.
- Вие самият смятате ли, че можем да се върнем към старото нормално? Оптимист ли сте за бъдещето?
- За кое старо нормално говорим? Ако е за цялото старо нормално – поне докато аз съм жив, не очаквам да има връщане към него. Но може пък да има и много по-хубаво. Ние няма как да знаем. Ние не сме Господ. Може в нашите малки човешки периметърчета да виждаме нещо. Оттам нататък не е и наша работа. Колкото до музиката – не очаквам нищо да се промени. Музиката си е музика. Хората си купуват билети, идват на концерти. Или пък безплатно някъде ни виждат и чуват. Какво да се промени при нас.
- Има ли нещо, което ваши почитатели са ви казвали през годините и няма да забравите никога?
- Ще ви разкажа едно от нещата, защото те са много. Имахме концерт във Велинград, който премина при огромен успех. Цялата зала скочи, пяха с нас... Беше прекрасно! От не много често срещаните моменти, когато публиката и хората на сцената ставаме едно. Велико усещане. По това време едни наши приятели имаха годишнина от сватбата, да са живи и здрави, и организираха тържество. Ние, заредени с тези положителни емоции, излизаме след концерта отвън. Там бяха останали малко хора на групички. Една жена на хубава възраст (смее се) от една от групичките дойде към мен и ми каза: „Да знаете, ние тази песен, в която пеете „Пресичам чужди площади и търся вас“, сме я слушали всяка вечер по няколко пъти“. И аз мълча и слушам. Оказа се, че жената живее в Израел от много години. И с тази песен, като си я пуснели, започвали разговорите на тема „носталгия“. Никога не съм бил емигрант и не знам какво е. Но на тях България няма как да не им е тема. Особено, когато се съберат заедно. Това беше много мило и трогателно.
- Минавали ли са ви през годините мисли за напускане на родината и търсене на щастието в чужбина?
- Просто тогава нямаше как. Ако не бяха родителите ни, двамата с жена ми много отдавна да сме забравили за България. Най-сериозно го казвам. Ние говорим английски прекрасно – аз като англичанин, жена ми като американка. Останахме заради родителите си и аз не съжалявам. Изпратихме ги достойно. Хората не си отидоха сами. То човек винаги си отива сам, но друго е до теб до последния момент да има близък човек. Да усещаш, че има някой, на когото му пука за теб. И е близо, а не на 10 000 км от тук. Важно е! Убедих се!
- Ако имахте възможност да промените нещо в живота си досега – бихте ли го направили и какво би било то?
- Не! Глупаво е. Животът ми е такъв, какъвто е. Харесвам си го. Естествено, че не винаги съм правел това, което ми е харесвало. Справих се! Стигнах д тук без голяма обида – нито от мен, нито към мен от някого друг. Имало е и такива неща. Но е простено и забравено, надявам се.
- Каква част от сърцето ви заема „Тоника СВ“?
-“Тоника СВ“ е важна част от живота ми, дума да не става! Мисля, че съм дал достатъчно. Колко съм получил е друг въпрос, предпочитам да запазя отговора за себе си. За мен най-важното, което ме държи в тази група, са очите на хората. Публиката, която виждам всеки път да чака от нас нещо, което в повечето случаи получава. Ако не го получава – не зависи от нас. Ние сме 40 г. на сцената и все още се стараем да даваме най-хубавото, на което сме способни. И хората го оценяват. Това се усеща. Нашите песни живеят 40 г. Представяте ли си? Не се изтъквам, а констатирам факт, който е налице. Хората харесват тези песни и ги искат. Като спрат да ги искат, ще видим.
- Ако ви върна назад във времето, вярвахте ли, че ще стигнете днес тук, където сте сега?
- Не, разбира се. Има едни много по-велики хора от нас, които се казват „Бийтълс“. Чакам с нетърпение един филм да дойде на голям екран - The Beatles: Get Back на Питър Джаксън. И те са казали, че когато са започвали да свирят, съдейки по всичко, което се е случвало тогава в тяхната велика държава, не са очаквали да бъдат на сцена повече от 6 м. Тогава не съм си мислел изобщо какво ще бъде след 40 г. Даже си мислех, защо хората, които са с 40 г. по-големи от мен, изобщо са живи. Сега ми е ясно (смее се).
- “Бийтълс“ преживяват едно духовно израстване в Индия. Имало ли е такъв преломен момент и за „Тоника СВ“?
- Тъй като познавам историята на „Бийтълс“, малко ще възразя. Те не са израснали духовно в Индия. Били са предостатъчно духовно извисени. Индия е била такова пътуване може би само за Джордж Харисън. Той остава с тези идеи до края на живота си. За другите е било развлечение, което не ги прави низки духовно. Напротив. Духовното израстване при тях се чува в музиката им. Ако човек следи внимателно музиката им, особено този филм, който разказва за последните дни от съществуването на групата, в които те правят нещо изумително. Ако знаете великия концерт на покрива на сградата, в която е бил офисът им в центъра на Лондон – повечето от тези песни 20 дни преди това не са съществували. Тези четири часа и половина показват как „Бийтълс“ създават най-великите си хитове буквално от нищо – от идеи, мотивчета, стихчета. И изведнъж след 22 дни имаме нещо, което целият свят слуша оттогава насам. И го знае наизуст. Напоследък се намериха музиканти, които казаха, че „Бийтълс“ не са никакви музиканти и че еди кой си не можел да свири... Няма да цитирам подробности, защото на мен ми е обидно. Човекът после се извини, но... При тях не става въпрос само за музиката, а и за много други неща. Целият свят започна да слуша тази музика, да си пуска дълги коси, да си скъсява полите.... Музиката за мен е най-висшето изкуство.
- Според вас защо днес не се появяват такива големи банди като „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и т.н.?
- Времето е такова. Ако дойде време, ще се появят пак – може да са камерни състави, акапелни групи. Нищо не се знае. Има млади музиканти, подчертавам млади, там, където трябва, т.е. на запад от Виена, които се развиват и музикално, надявам се и духовно. Правят много сериозни неща. Не са абсолютно на 100 % оригинални, но са невероятни музиканти и групи. Огромни таланти. Откриват нови хоризонти в музиката, нови устройства за правене на музиката. Един от тях – Джейкъб Колиър, изобрети устройство за многогласно пеене. Той е постигнал нещо, което беше вече налично, но досегашните устройства размножаваха един глас. Много акъл и талант са отишли в новото изобретение. Човек, като пее, може да си добави няколко гласа с различни тембри. Те естествено са предварително семплирани дигитално. Това е изумително. Например аз мога да си пея с The Manhattan Transfer, ако той ми даде устройството си де (смее се).
- Но къде отиде бунтът в рокендрола?
- Рокендрола още тогава го опитомиха и т.нар. индустрия сложи ръка на музиката на свободните хора, направена от хора със свободен дух, който може да бъде намерен и при Лист, Шопен, гениалните пианисти... Наскоро слушах “Трансцедентални етюди” от Лист и човек, като ги слуша, има чувството, че свирят двама пианисти. При това много добри. Това е свръхчовешко. Така наречената звукозаписна индустрия отдавна подчини всички. Една велика група като „Аеросмит“ с голяма гордост обявиха, че за пръв път издават албум, на който те са продуценти и никой не им се меси нито какво ще свирят вътре, нито как ще подредят репертоара. Това звучи странно за рок група, нали? Там продуцентите отдавна владеят всичко.
- Кои бяха най-големите трудности пред „Тоника СВ“?
- Всички. Ние никога не бяхме пели в група. Една година къртовска работа. От сутрин до вечер и събота и неделя, минимум по 8 часа. Много сме работили.
- Как се справяте със загубата на Ваня Костова, която миналата година си отиде от този свят на 6 май?
- Трудно! Беше много тежък удар. Ваня беше сърцето на групата! Няма я и нищо не може да се направи. Всеки се справя по различен начин. Не си говорим за това, защото няма полза. Ваня си е Ваня, но я няма за съжаление. Блез Паскал е казал, че ние сме мислещи тръстики. Днес ни има, утре ни няма.
- Мислили сте за концерт в нейна памет?
- Все още не – рано е. Майка ми си отиде преди 6 г. Един приятел ми написа почти веднага песен по едно прекрасно стихотворение на Богомил Райнов. Аз я чух, но му казах, че все още нямам сърце, за да я изпълня. 3-4 години седя тази песен и сега съм се хванал да я реализирам. За Ваня е същото, поне от моя гледна точка. Няма да имам сърце да пея за нея все още. Ще имам. Време трябва да мине просто.
- Какво пожелавате на вас и на нашите читатели?
- Здраве! Точно сега имам повече от един повод да го пожелая!
Това е той:
- Роден е на 9 юни през 1956 г. в Плевен
- През 1973 г. завършва Троянската гимназия с отличен успех
- Следва математика в Пловдивския университет, а след това и в СУ
- Завършва английска филология в СУ през 1980 година
- През март 1980 г. става част от „Тоника СВ“ в състав: Ваня Костова (алт), Милица Божинова (сопран), Ралица Ангелова (алт), Драгомир Димитров (тенор).
- Женен.
Екатерина Томова
