Д а дълбаеш барелеф върху изсъхнало дърво по време на пандемия, и то не къде да е, а в двора на болница, малцина биха го направили. За Даниел Бодичев от Добрич обаче това не е проблем.

Ива Димитрова


В продължение на няколко дни върху изсъхнала, на повече от 80 години акация се появява една от емблемите на лекарите – жезъла на Асклепий, с 2 увити около него змии. От другата страна майсторът дърворезбар е издълбал малък трон. „Не те ли е страх от пандемията, работиш точно в двора на болницата, а около тебе щъкат непрекъснато хора”, питам Даниел. „Няма гаранция. Дали тук ще пипна вирус, или ей там, като завия, не се знае. Важното е да го надживеем тоя вирус”, отговаря ми той и се съсредоточава върху последното действие по творбата си – лакирането, което твърди, че е много важно. Докато разговаряме в двора на болницата в Добрич, минават хора с маски и без маски, позабавят ход и любопитно оглеждат и фигурата върху дървото, и дърворезбаря. По едно време спира една жена на средна възраст, цялата в черно.
Почит
„Искам да Ви поздравя за това, което правите. Аз съм работила в дърводелска фирма и зная какво е усещането към дървото. Това е красотата на живота. Преди няколко дни се срещнах със смъртта – а това тук е живот”, казва дамата и пита: „Какво мога да направя за Вас?” „Нищо. Всичко си имам. Да сме здрави”, отговаря Даниел. „Спомням си, преди няколко години работех едно от дърветата в парка. Идва една възрастна жена, някъде над 70-те. Момче, чух по радиото, че тука правиш разни красоти, ама не ти дават никакви пари. Решила съм да ти дам 5 лева. А, бабо, не, не искам, отказвам аз. А тя: ще ти дам 5 лева за лакове. Знам, че са малко, но съм решила. Само ме чакай да ида отсреща да разваля. Тя се казваше Ганка или Гинка, не се сещам, но изписах буквичката й Г в дървото. Обичам от сивото да правя красиво. За мен това е смисълът – когато се даде нов живот. На едно от моите дървета бях направил прабългарски воин. Отгоре имаше естествена кухина и там засадиха вечнозелен храст – ето, това е нов живот”, разказва Даниел Бодичев.
Творчество
Кой е Даниел Бодичев? Всички в Добрич го знаят с уникалните 15 барелефа върху дървета в Градския парк. За съжаление сега са останали само две-три. „Едни природата си ги взе, другите ги отрязаха. Пречели им на концепцията на парка”, не без горчивина казва творецът. Знаят го и в Тервел – над 100-годишни секвои все още „живеят” с творенията на Даниел; в училище „Антим I” в Балчик – с прабългарски воин и отгоре – част от азбуката; в Оброчище пък дава нов живот на няколко стари бора.


Каменоделство
И ако всички в Добрич знаят кой е авторът на уникалните дърворезби върху дърветата в парка, то в Балчик познават Даниел Бодичев и като човек, който дълбае върху камъните по крайбрежната алея Дамбата. „Морските хора знаят Дамбата – това е една алея между морето и брега по цялата дължина на Балчик. За да се запази брегът, по него са нахвърляни камъни. За мен те са величествени и точно върху тях дялам. С чука и длетото правя барелефи. Ножовката сам съм си направил – това е едно от удоволствията, които съм изпитал”, обяснява Даниел. Върху камък на Дамбата той дълбае фигурата Женско разпятие, с което се гордее. Това е една жена, разпъната на кръст от двама мъже. Друга фигура е двама на кръст – мъж и жена, протегнали ръце един към друг. Обичат се и въпреки кръста са решени да вървят със съдбата си.” „Всичко е на база натрупан опит, на гледане. Непрекъснато ми се въртят фигури в главата”, казва Даниел.
Мечта
От две-три години творецът има мисия, засега невъзможна. Той мечтае с величествените камъни по Дамбата да прослави България, като ги превърне в галерия под открито небе на самото море. „Никъде няма такова нещо. На Дамбата има страхотни камъни. Издържат на студ и пек, не ги ядат дървояди, стоят си кротко и чакат някой да се развихри върху тях. Освен това гледката е невероятна: от едната страна е морето, от другата страна е алеята, отзад е Балчик, а панорамата е уникална. Мечтая си да се организира пленер с участието на студенти и професионалисти. Във Велико Търново и в Националната художествена академия има катедри „Скулптура”. Не е сложно – достатъчно е някой да поеме храната и спането на децата за десетина дни. Аз нямам нито средства, нито възможност. Нито пък искам пари. Искам да стане нещо неповторимо. Представи си само: камък след камък, фигура след фигура. Разхождат се туристи по Дамбата, разглеждат, дивят се. После разказват на познати в страната си. За подобна галерия няма да им се иска входна такса. Безплатна реклама за България”, описва идеята си Даниел. Засега идеята за камъните удря на камък. Говорил е с властническите фактори в града и региона, има одобрението им на думи, но засега дела липсват. „Аз обаче съм упорит и няма да се откажа”, пали се творецът.

Спец е по риба и месо

Любопитното е, че по образование Даниел Бодичев няма нищо общо с красотите, които майстори. Завършил е Университета по хранителни технологии в Пловдив и има диплома за инженер-технолог по месото и рибата. На 55 години е, семеен, има дъщеря, зет и внучка, която обожава. Не обича думата самоук. „Занаят не се учи, занаят се краде. Аз съм любител дърворезбар и любител каменоделец”, казва за себе си Даниел. Започнал с хобито си още от 10-годишна възраст. Върху морски камъчета пробивал с ножче и изписвал буквички, които подарявал на съученичките си. Твърди, че дървото е по-трудно за работа от камъка. Камъка можеш да дялаш от всяка посока, докато на дървото цепиш косъма му по дължина, не трябва да ходиш срещу жилите му.