К аналите за внос на акцизни стоки, оръжие и наркотици, за които се говори, че са създадени от смятания за кръстника на контрабандата у нас Филип Найденов–Фатик, продължават да са живи и работят на пълни обороти.


ЗАХАРИ БЕЛЧЕВ

 Това признават митничари, които споделят, че по тези канали дори се осъществява трафик на хора, предимно бежанци от Сирия и Афганистан.

18 години след убийството на Фатик обаче освен контрабандните канали други следи няма – обвинения за покушението над него така и не са повдигнати. Оцелели свидетели също вече липсват – отишли са си от този свят през годините по един или друг начин. Единствено за Фатик напомнят двете му красиви дъщери – Адриана и Александра, които са особено активни в социалните мрежи. Съпругата му Адриана Тюркмен пък всяка година инкогнито ходи на Боянските гробища, за да почете паметта му. Фатик намира смъртта си на 19 август 2003 г., когато с над 30 куршума е разстрелян в сребристия си „Мерцедес S 600”. Луксозното возило с германска регистрация BB FN 888 спира на червен светофар на кръстовището с бул. „Гоце Делчев”, което е идеалният момент за килърите да изстрелят куршумите по мишената си и да офейкат секунди след това.
Маски
Колата е шофирана от Румен Желязков-Жабока, а Фатик се вози на задната седалка. Мерцедесът е разпознаваем. Освен че няма много такива коли в София по онова време, и номерът му не е случаен. BB идва от турската дума baba - баща, F е от Фатик, а N означава Найденов. В задръстването до тях спира „Фолксваген Поло”, с който пътуват двама мъже с маски на лицата. Внезапно изкачат от него и откриват стрелба с автомати „Калашников”. Правят мерцедеса на решето и офейкват с фолксвагена с мръсна газ. Въпреки че е ранен, шофьорът Жабока успява да откара в болница Фатик, но твърде късно – шефът му е мъртъв. Самият шофьор оцелява след животоспасяваща операция. Той е единственият непосредствен пряк свидетел на убийството. 2 години по-късно – на 15 април 2005 г., Жабока е намерен с куршум в главата в брезнишкото село Душинки. В ръката си държи пистолет „Парабел”, а до него е намерено предсмъртно писмо. Така истината за смъртта на Фатик е погребана заедно с шофьора му. Той е част от поредицата лица свързани с убийството, които по мистериозен начин си отиват от този свят.


Тегаво
Разследването на убийството върви тегаво още от самото начало. Часове след разстрела край Суходол е открита опожарената кола на убийците. Огънят не е успял да заличи напълно следите и разследващите откриват ДНК. Така са задържани шестима от страховитата костинбродска банда за мокри поръчки, за чийто водач е сочен Йосиф Йосифов–Йоско Костинбродския, и аверите му Асен Петров–Шаки, Данаил Георгиев–Джаки Ръчичката, брат му Стефан Георгиев, Ивайло Симеонов–Богьовеца и Борис Арсов–Борчо. Това е същата наказателна бригада, подсъдима и по-късно оправдана за първото отвличане срещу откуп на бизнесмена Стефко Колев през 2001 г. От прокуратурата намират ключов свидетел – Хрисим Хрисимов-Хрисимия, който дава показания седмица след убийството на Фатик, че именно това са наемниците, извършили покушението. Хрисимов разкрива, че е осигурил автомобила, от който е стреляно, както и че наел къща в Банкя, която е била щабквартира на килърите. Свидетелят твърди още, че знае и за други поръчкови убийства, отвличания и грабежи, извършени от Йоско и бандата му. Хрисимов даже посочва човека, разстрелял лично Фатик - Борис Арсов-Борчо. Въпреки показанията обаче съдът освобождава групата, което предизвиква гневната реакция на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, превърнала са в знакова: „Ние ги хващаме, те ги пускат.”
Подарък
Три месеца по-късно Борчо получава два куршума в главата като подарък за рождения си ден. Той е убит навръх празника за навършването на 25 г. Късно вечерта зарязва гостите си вкъщи след телефонно обаждане и отива със своя ”Фолксваген Голф” на среща близо до Боянската църква. Приятелите му твърдят, че са го повикали да му дадат подарък много близки хора, с които не бивало да ги виждат заедно. 10 месеца след него – на 31 август 2004 г., двама маскирани и въоръжени мъже нахлуват в букмейкърски пункт в столичния квартал „Княжево” и откриват стрелба. Убит на място е Асен Петров–Шаки. Загива и полицаят Кирил Живков, за когото се твърди, че бил на мястото съвсем случайно. По-късно същия ден в близкия квартал „Горна баня” е открито опожарено ауди, а вътре оръжията на килърите - 2 пистолета ”Хеклер и Кох” и един югославски ”Червена застава”. Последното оръжие по-късно дава насоки на разследващите към наемници хървати, водени от Роберт Матанич. Конкретно за двойното убийство е обвинен хърватинът Иван Може и неизвестен досега съучастник, но съдът оправдава Може. След като излиза от ареста, чужденецът отива в заведение в Сливница и се среща с Йоско и Богьовеца. Последно е видян да се качва с тях в джип „Мерцедес” и изчезва безследно. Йоско и хората му са оправдани по обвинението за отвличането на Може. Така и не се разбира защо е била срещата им.
Очистени
Последно хората на Йоско бяха арестувани през ноември 2013 г., когато показания пред съдия дава отново познатият защитен свидетел Хрисим Хрисимов. Другият защитен свидетел е Красимир Гочев–Шмид. Той разказва подробно как след убийството на Фатик автоматът „Калашников” е изхвърлен в канализационна шахта. Разкрива, че групата освен калашници използва и „Узи”. Преди нападения тренират и прострелват оръжията си в района на костинбродското село Градец. През март 2014 г обаче след дълго съдебно заседание Специализираният наказателен съд освобождава от ареста Йоско. Апелативните магистрати седмица по-късно постановиха задържане, но вече бе твърде късно – Йоско успява да избяга в Гърция и дълго време е издирван с червена бюлетина от Интерпол. Върнаха го у нас едва през януари 2021 г. в изпълнение на европейска заповед за арест от гръцка страна. Йоско и групата му официално нямат повдигнати обвинения за убийството на Фатик. Докато Йоско не е в България пък, на 20 май 2014 г. в Своге е убит Красимир Горчев–Шмид, а през декември 2014 г. пред заведението си в столичния квартал „Банишора” е разстрелян с 8 кушрума Хрисим Хрисимов.
Поръчители
За бизнеса на Фатик се носят легенди. Някои твърдят, че благодарение на вродения си търговски нюх е спечелил парите си. Повечето обаче свързват дейността му с тъмната страна - от участието му в добре организиран международен канал за крадени коли до износ на оръжия и пласмент на наркотици. Неговият подход е да работи добре с всички контрабандисти, независимо дали пренасят цигари, дрога, или друго нещо. В добри отношения е с Косьо Самоковеца, Иван Доктора и по-старите играчи като Тенчо Свинаря и Николай Паскала. До последния си ден Фатик не се безпокои за живота си и не вярва, че някой ще му посегне. Ползва се с огромно уважение сред членовете на подземния свят. Доказателство е случаят, при който неизвестни открадват автомобила на майка му, но след като разбират чий е, го изоставят на столичния бул. „Патриарх Евтимий” с бележка „Извинявай, Баба!”. Сред имената на поръчителите на убийството на Фатик се спрягаше изгоненият от България по времето на Иван Костов Денис Тюркмен. Той е женен за сестрата на Фатик Мелтем Михришах Тюркмен. Истинското му име е Дмитрий Юриевич Цхондия. Според запознати с изгонването му от страната е била изпълнена поръчка на Константин Димитров–Самоковеца. Целта била контрол над контрабандния канал през ГКПП „Капитан Андреево” към Близкия изток и кавказките републики на СССР. Друга версия сочи, че отстраняването на Фатик е било желано от убития по-късно контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Трета пък се свързва с името на черногореца Будимир Куйович, за когото се твърди, че е поел част от контрабандните канали след смъртта на Фатик. За разстрела дълго време бе заподозрян и Евгени Стефанов-Женята, един от наследниците на покойния наркобос Поли Пантев. Близо 3 месеца след убийството на Фатик Женята е застрелян в главата на стълбите пред фитнеса на „Ситняково”.

Дължи прякора на баща си

Човекът, който отваря. Това означава прякорът Фатик, който Филип Найденов е наследил от баща си - сириеца Исмет Тюркмен Шабан. Той е сочен за човека, развил сивия пазар в България за дрогата каптагон с благословията на върхушката от БКП. Предполага се, че е получил псевдонима си заради дейността, която е извършвал като агент на Държавна сигурност. Исмет Шабан е вербуван през 70-те години на миналия век и започва да се занимава с контрабандните канали за внос и износ на стоки, наркотици и оръжия. Говори се, че заради принадлежността си към ДС е уреден с къща в баровския столичен квартал „Бояна”. За кратко време бащата успява да изгради стабилни връзки и да спечели уважението на важни фигури от престъпния свят. След неговата смърт синът поема бизнеса му. Роденият като Фатик Исмет Шабан от уважение към бащата на Илия Павлов сменя името си през 1989 година на Филип Павлов Найденов. Самият Павел Найденов споделя, че преди повече от 30 години е осиновил Фатик.