М алко хора в страната знаят за турлаците и техния странен диалект. Запазил се векове сред хората, които живеят от двете страни на западната граница, в северозападната част на България и райони на Република Сърбия.
ГАЛЯ ПЕТРОВА
С не леката задача да разкаже с думи, песни, къси разкази и притчи за турлаците и техния странен говор се е наел Любомир Веселинов от Белоградчик. В съхраняване на автентичното местно наречие той е посветил своя живот. И вече зад гърба си има три книги. Автор е на „Популярен автентичен турлашки речник”, претърпял две издания, и на сборник разкази за бита и характера на турлаците, написани на местния турлашки диалект.
Трибали
Турлаците се смятат за наследници на тракийското племе трибали, живяло някога по тези земи. Турлаците са етнографска група, може би 20 - 25 хиляди души, които населяват Северозападна България - селата в Белоградчишко, Берковско и Чипровско. Днес странният диалект може да се чуе в селата от района на Белоградчишко – Пролазница, Стакевци, Репляна, Крачимир, Чупрене, Вещица, Салаш. И оттатък границата чак до Княжевац и Ниш в Сръбско. Турлаците въобще не признават два звука - „х” и „ф”, казват муа, мель (хмел), артия (хартия), бъла (бълха). Както и кова (кофа), кивла (кифла) и дори Стеван (Стефан). Наричат ги още белодрешковци. Хората с белите дрехи, бели като снега по Балкана и босилека в момината градина. Те живеят в дивно място, там, където планината докосва небето, там, където започва безкраят... За турлаците се казва: „за ньи казуу, че су свити, како свинаковиа и лъсно се не преклепуйу. Они са навальау сал када пийу воду од изворат” (За тях казват, че са вити като габър и лесно не се съгласяват. Те се навеждат само когато пият вода от извор.)
„Тези разказчета бях ги нахвърлял отпреди няколко години, но сега реших, че е добре да представя и един такъв сборник от избрани турлашки разкази, които всъщност са едно обобщение на характера, чистота, мъдростта и неподправената душевност на турлака. Героите в разказите ми много често са реални личности от турлашко. Така е и с Георги Николов, който през 20-те години на миналия век дава на Хондурас първия пшеничен хляб. В сборника са включени 17 разказа, от тях само един е на книжовен български език. Това е разказът за връх Ждребче, който се намира срещу село Крачимир, точно на границата със Сърбия. Дадох името на този връх и на сборника, за да разберат хората, че този връх не разделя българите и сърбите, а напротив той ни сближава, защото отсам границата населението е турлашко, от другата страна също са турлаци и ние успешно си сътрудничим...”, споделя авторът зевзек.
Произход
Любомир Веселинов се определя сам като стопроцентов турлак балканджия. И както обича да казва на местния диалект - „Турлакът е муж, како горун, голем, стройан и убавъц. Оште како мининко дете кад йе, на ньег йутрам му прае попару, на тегай у ньу сипну и малко од винце” (Турлакът е мъж като дъб, голям ,строен и хубав. Още като малко дете, когато на него сутринта му правят попара, тогава в нея сипват и малко винце). Роден е в балканското село Крачимир, Белогардчишко, през 1952 г. точно на 14 февруари – Трифон Зарезан. През 1984 г. се дипломира в Института по култура в Санктпетербургския университет по хуманитарни науки в Русия. Работил е като експерт по туризъм в Белоградчик и над 15 години е „Връзки с обществеността” на Община Белоградчик. Учредител на неправителствената организация Турлашко дружество „Ждребче” и негов председател от 2007 г., заклет русофил. Днес вече пенсионер, има син и дъщеря и един внук.
Любо, както всички в Белоградчик го наричат, поднася на читателите със своя художествен талант едно обобщение на характера, чистотата, мъдростта и неподправената душевност на турлака. Той ни преразказва весели истории и исторически случки, припомня ни в своя речник позабравени думи, народни мъдрости и популярни изрази, носещи емоцията на турлашкия автентичен говор. От всички истории в речника и сборника блика живот, осезаемост и нескрита авторска обич към предмета на описание и героите. В своите 17 къси разказа Веселинов ни пренася в света на турлашката невеста, която е „най-жежката” в приказния и фантастичен свят на караконджулите, на селския събор и веселие, несретите на живота, на нескритата гордост, че където и да са по света, турлаците оставят трайни следи на мъдреци, откриватели и родолюбци. Четейки разказите, в съзнанието на читателя остават колоритните образи на Конето, старицата, която „ако и да пукне”, ще изиграе любимото си хоро, или нашенецът, който, макар да не знае как да си служи с новия телефон, поне ще се хвали с него. Един свят на красота, първичност и емоционална извисеност, където авторът ни пренася, за да ни има и да останем българи, пише в предговора към сборника Емил Дичев.
Родолюбие
Новата книга „Популярен автентичен турлашки речник” буди нашия позаспал родолюбив дух. Спасява от забрава един уникален диалект, с който непринудено са общували прадедите ни и се говори все още от останалите живи наследници в обезлюдяващите се села. Турлашкият диалект е нещо като екология, плодотворна околна среда за съхраняване, нови кълнове и богат урожай в духовните хамбари на Северозапада. С речника на Любомир Веселинов ще се разсее една масова заблуда, че турлашкото наречие е механичен сбор на говорни успоредици със сърбохърватски, руски, украински и други езици от общия праезиков корен. Читателят ще открие ,че това е самороден, автентичен български диалект, формиран във вековете със свой очарователен аромат, който може да бъде съотнесен към „чудесата на Северозапада”, е написал в предговора към речника акд. проф. Веселин Борисов.
Посрещат с “бел муж”, дебела баница и ракия
Високо в Балкана, покрай западната ни граница със Сърбия е разположено турлашкото село Стакевци. То е скътано в тясна китна долина близо до прохода Писана бука. Там посрещат роднините и гостите с местните турлашки специалитети бел муж, дебела баница и ракия. И поздравяват с: „Торлаци смо, юнаци смо!” Само който не е опитал от белия муж, най-вкусното турлашко мезе за ракия, той не се е влюбил във вкуса на прясното овче сирене, приготвено по стара рецепта, предавана от поколение на поколение. Млади жени и стари баби с много любов приготвят този специалитет – въртят дълго на тих огън мекото сирене, докато му изкарат маслото и то се превърне в крехко мезе за бяла ракия, разказва ни Любомир Веселинов.
Народни мъдрости и популярни изрази
„У Репляну пию лимону како пловке из леген.” Което ще рече - „В Репляна пият лимонада, както питици от леген.”
В Стакевци казват: „Синоч тека пищеше жълти кюнци, че ме пролазише жмърци.” Тоест - „Снощи така хубаво свири духовата музика, че ме побиха тръпки.”
Девизът на всички турлаци, завещан от село Стакевци, е: „Густо вариво, комаво вино и лансье невесте! Турлците най-много обичат гъсто ядене, отлежало вино (комина) и миналогодишни булки (защото са научени на всичко).
„Кво гледаш како бибе из джеб?” - Защо гледаш несигурно?
„Абе, йа едно надве-натри.” – Абе, аз хапнах набързо, на две на три.
„Абе, што ме льулаш, кад ми са не спи?” – Защо ме убеждаваш в нещо, което със сигурност няма да се случи.
„Де, не йеч трице!”– Недей много да знаеш.
„Едва га оте, да га не млате.” – Едва го отървах да не го бият.
„Жена и мачка дом, а муж и куче по пут.” - Жена и котка трябва да стоят у дома, а мъж и куче да са на пътя (извън дома).
„Има теквей жене, сал прс да им покажеш, оне готве да га заапу и да га прееду.”– Има такива жени, само пръст да им покажеш, те са готови да го захапят и да го прегризат.
„От тоа ич ме не стра, съг че га турим поди колено!” – От този хич не ме е страх, сега ще го преборя (победя).
„Парата проврта и там ,където бургийата нече.” - Парата пробива и там, където бургията не може; с пари можеш да постигнеш всичко.
„Ни смо сплуза, цел смо карлагон.” - Няма страшно, много сме и сме заедно...”
