Д ълбока мистерия вече 77 години забулва смъртта на българския въздушен ас Петър Бочев.
Иван Първанов
Той е роден през 1920 г. в горнооряховското село Крушето и е обявен за най-резултатния пилот в историята на българската бойна авиация. Докато е на обучение в Германия през 30-те години, самият авиоконструктор Вилхелм Месершмид е толкова впечатлен от уменията му, че сваля от ръката собствения си скъп часовник и му го подарява за спомен. По време на Втората световна война за проявената смелост срещу американските бомбардировачи лично цар Борис III връчва на младия летец ордена „За храброст”. Това е първото отличие, което новият български владетел връчва, след като поема короната от абдикиралия си баща цар Фердинанд. Немското съюзно командване пък награждава българския военен летец с „Железен кръст II клас с лента”.
Взрив
След една от въздушните битки Петър Бочев е принуден да кацне аварийно и с горящ самолет в нива край Брезник. Там е намерен от местни селяни. Настанен е в болница в гипсово корито, но оживява и отново се връща да служи на царя и отечеството. На 5 октомври 1944 г. Бочев излита с 3/6 изтребителен орляк под командването на капитан Кръстю Атанасов с цел разузнаване на движението на моторизирана германска колона и на артилерийските позиции по пътя Крива паланка – Куманово. Според официалната информация, записана в българските военни архиви, самолетът на Бочев е улучен. Той успява да го приземи, но на земята последвал взрив, който убива пилота, а тялото му изгаря в летателното средство. Героят посмъртно е произведен в чин поручик.
Версия
Бившият пилот Рашо Радков от Горна Оряховица обаче оспорва официалната версия за смърт на Петър Бочев. Вече пенсионираният Радков сензационно твърди, че след като самолетът на аса е свален на земята, той успява да се измъкне от него и така да се спаси. „Когато бащата на Петър - бай Ангел, тръгнал да търси самолета на сина си, открива в отломките от самолета само запалената му униформена куртка. Но в кабината няма изгорели човешки останки. Местен сръбски овчар го вижда и му казва: „Избега твоето момче, брате.” След като избягва, Бочев отива в Германия. Там Гьоринг му подарява лекомоторен самолет „Дрозд”, за да разпръсква с него позиви и да изпълнява свързочни задачи. Хвърлял е позиви над летище Върба, над Страцин и над Стражин. Аз лично съм чел един от тях. а него пишеше: „Братя българи, не атакувайте (точно определена) позиция - не давайте излишни жертви, нашите бивши съюзници германците ще се изтеглят сами на (датата). Освен това той всяка вечер се обаждал по виенското радио „Данау” и казвал горе-долу същото: „Аз съм поручик Петър Ангелов Бочев летец от 6-и орляк на Н. В. Царя. Не давайте излишни жертви, германците не желаят да воюват с вас, те се изтеглят на тази дата. Не служете на тази война, жертвите са излишни, германците се прибират да бранят собствената родина. Не ставайте жертва на насилственото вкарване във война с бившите ни съюзници германците.” Всичко това са ми го разказвали комшиите, които са го слушали лично по радиото. За комунистите у нас тогава обаче бягството на Петър Бочев в Германия не беше удобно. И затова те го обявиха за мъртъв. Ченгетата от ДС дебнеха родителите му и им взеха радиото, за да не могат да слушат сина си. Какво се е случило след това с нашия пилот и аз сам не зная. Има слухове, че е успял да достигне чак до Аржентина и там се е установил да живее”, разказва днес пенсионираният летец от Горна Оряховица Рашо Радков.
Паметник
На мястото, където е извършено истинското или мнимото погребение на Петър Бочев, в двора на църквата „Св. Иван Рилски” в кв. Калтинец, е бил издигнат паметник от черен мрамор. Според Радков обаче нито един от роднините на пилота не е повярвал, че той е погребан там и не са ходили на гроба му. При разговор на Радков със сестрата на Бочев – Маргарита, тя му казала, че по времето на комунизма цялото тяхно семейство са били наплашени от служителите на Държавна сигурност. Било им е забранено да споменават името на брат й под страх от изпращането им в концлагер. На 12 април 2018 г., Деня на авиацията и космонавтиката, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Горна Оряховица възстанови паметника на пилота.
Днес в центъра на Горна Оряховица има поставена нова паметна плоча на летеца Петър Бочев. На нея също е записано, че той загива през 1944 г. във въздушен бой в района на Куманово. Според бившия пилот Рашо Радков обаче съдържанието на паметната плоча трябва да се поправи, тъй като не отговаря на истината. Всъщност още през 2008 г. той споделя идеята да се постави паметна плоча на пилота Петър Бочев, но на родната му къща на ул. „Съединение”.
Наш пилот потапя съветска подводница край Шабла
Втората паметна плоча, която Радков иска да бъде поставена, е на един друг горнооряховски пилот, но по-малко известен, Иван Зидаров. Той потопява със самолета си съветската подводница „М-58”, изпратена, за да патрулира в Черно море, в района на Шабла. За стореното Зидаров също получава немски „Железен кръст” и български царски орден „За храброст”. След 9 септември 1944 г. пилотът участва във войната срещу немците. След завръщането си от фронта, за да спаси живота си и да не бъде изпратен в Белене, той упорито отрича да е потапял някога съветска подводница. Получения немски орден съпругата му предвидливо изхвърля в тоалетната. Кариерата на Иван Зидаров продължава и при новия режим у нас. Завършва Военното училище в София и е назначен за инструктор в Долна Митрополия. Скоро обаче е уволнен, а ДС започва разследване срещу него за „тъмното му фашистко минало”. Почти до смъртта си бившият въздушен герой на царската авиация не може да си намери работа заради подозренията на органите на ДС. Накрая се разболява тежко от парализа на краката и две години е неподвижен.
