В екове наред космическите тела са кръщавани на митологични субекти от древността. Това продължава и в наши дни. А НАСА има навика да ни радва всеки ден с прерасни снимки, които пуска на сайта си. И така разказва не само древните митове и легенди, но и обяснява новите.
Трапецът на Орион
През 1617 г. Галилео Галилей открива Трапеца на Орион, като при това забелязва само три от звездите, но предполага, че има и четвърта, която е видяна за пръв път през 1673 г. Събрани в регион с радиус около 1,5 светлинни години, тези 4 звезди доминират в ядрото на плътния звезден куп мъглявина Орион. Звездите се движат с много висока скорост, което може да бъде обяснено най-лесно с черна дупка и ако това е така, то тя е една от най-близките до нас, на около 1500 светлинни години.
Хубавата Елена
Сатурн 12, или Елена, е кокетен малък спътник на гигантската газова планета с пръстените. Елена е открита през 1980 г. от френски учени. Тя е тип троянска луна, защото обикаля в точката на Лагранж. Точката на Лагранж е гравитационно стабилна позиция близо до две масивни тела – гиганта Сатурн и голямата луна Диона. Неравномерно оформената (около 36 на 32 на 30 километра) Елена обикаля заедно с братската ледена луна Полидевк и с Диона имат почти еднакви орбити.
Гневът на боговете
Тези облаци в древността са ги възприемали като гняв на боговете, но и в наши дни учените не могат да кажат много за тях. Миналата година са ги признали за нов вид, наричат ги асперитас по латинската дума за грапавост. Това изображение се смята за едно от най-добрите на асперитас, защото слънчевата светлина така свети, че се виждат точни детайли. Направено е над Ханмър Спрингс в Кентърбъри, Южния остров на Нова Зеландия.
Зелената зора
Планината Киркюфел в Западна Исландия е потопена в зловеща зелена светлина, която всъщност е мощна магнитна буря, сипеща се върху Земята точно на зазоряване. Снимката е направена с 360-градусова експозиция. През Северното сияние се виждат звездите на Голямата мечка, точно над върха на Киркюфел. Долу вдясно е компактният звезден куп Плеяди, а наистина гигантската планета Юпитер също блести в нощното небе.
Нападение
Това космическо нападение всъщност идва от метеоритния поток Персеиди, а снимката се е получила от наслагването на над 500 кадъра, направени за два часа и половина. Червените точки са светещите лампи на вятърните турбини до Мьонхоф, Бургенланд, Австрия. Вдясно се виждат Юпитер и Венера. Персеидите са метеорити от кометата Суифт-Тътъл.
Спирала
Спиралната галактика NGC 1309 е много полезна за астрономите, защото по нея изчисляват разширяването на Вселената. По-малка е от Млечния път и е на разстояние 100 милиона светлинни години. Намира се на брега на съзвездието (река) Еридан. NGC 1309 се простира на около 60 хиляди светлинни години, което я прави около две трети от размера на нашата, по-голяма галактика Млечен път.
Сливане
Хиксън 44 е група галактики на около 100 милиона светлинни години от нашата и се намира в съзвездие Лъв. Двете спирални галактики в центъра са NGC 3190 и S-образната NGC 3187. Заедно с ярката елиптична NGC 3193 (горе и вляво), те са известни още като Arp 316. Спиралната в долния десен ъгъл е NGC 3185, четвъртият член на групата на Хиксън 44. На канадския астроном Пол Хиксън са кръстени подобни групи галактики. В центъра галактиките след милиарди години ще се слеят в една, а след още време и четвъртата ще се присъедини към тях.
Тиксо на Луната
На Луната скалите са подложени на постоянна бомбардировка с микрометеорити и е създаден слой от прахообразна почва, известна като реголит. Точно реголитът през декември 1972 г. поврежда ровъра на „Аполо 17“, но астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Сърнън с подръчни материали го поправят. На снимката се виждат колелото и калникът на покрития с прах роувър заедно с гениалното приложение на резервни карти, скоби и сива лента от „тиксо“.
Пернати
Нашата галактика Млечен път е от големите в познатата ни вселена, но в южното съзвездие Паун има наистина гигантска – Кондор. Тя е с диаметър над 500 хиляди светлинни години и е повече от пет пъти по-голяма от нашата. NGC 6872 (долу вляво) е най-голямата известна спирална галактика. Тя поглъща близката по-малка галактика IC 4970, видима тук под ядрото й. Вдясно от Кондор се вижда доминиращата гигантска елиптична галактика NGC 6876.
100 000
В съзвездие Лира се намира тази цветна пръстеновидна мъглявина M57. Тя е на 2000 светлинни години разстояние и е газовата обвивка на една от умиращите подобни на нашето Слънце звезди в Млечния път. Вляво като бледа сянка на призрак е спиралната галактика IC 1296. Тя е доста далеч – на разстояние от около 200 милиона светлинни години. Това е около 100 хиляди пъти по-далеч от нас от M57. IC 1296 е около 100 хиляди пъти по-голяма от M57, макар на снимката да изглеждат равни.
Георги П. Димитров
