В ъпреки че 90 % от столичани са заявили, че харесват фермерските пазари, се оказва, че те са трън в очите на общините. Това стана ясно по време на дискусия „Фермерските пазари-настояще и бъдеще“ в София вчера. Става дума за проект -изследване на Фондация Биоселена с шеф Стоилко Апостолов съвместно с пазари Хранкооп и различни общински структури в столицата. Припомняме, че двете организации стоят за двата най-устойчиви пазара за чисти фермерски храни, които издържаха през годините в София. Единият е на Римската стена и спорадично в Парка Заимов, а щандовете на другия са пред министерство на земеделието всяка сряда. На дискусията присъстваха и няколко производители на зеленчуци и птичи яйца и млечни продукти.
Неразбиране
Основното неразбиране към фермерските пазари от страна на общините, произтича от неразбиране на същността на труда на малките земеделци. Въпреки че точно на този тип изложения се продава по правило само чиста и произведена от самите стопани храни, общините гледат на тях като на търговци. Според изнесен анализ по време на срещата се оказа, че специално в София на пазара на Оборище наемите за мястото са много високи, също така и таксите за полицията са завишени. Това веднага пък рефлектира и върху цените на продуктите, които се предлагат от земеделците.
Синя зона
Проблемът с паркирането е една от огромните спънки за участниците и посетители. Николай Генов от Хранкооп София даде пример с Женския пазар. Той посочи, че това е най-известният пазар в столицата, с най-голяма посещаемост, включително и от по-бедни хора. В същото време там общината е поставила синя зона за паркиране, което безкрайно затруднява всички. Генов посочи, че тоалетните на такива места са под всякаква критика също.
Паркинги
От друга страна, въпреки желанието на организаторите да развият продажбата на фермерски храни най-често от общините им предлагат най - „убитите места“. Това означава терени, които са слабо посещавани и от които практически стопаните ще са на пълна загуба, докато ги разработят, изтъкна той. Генов разказа, че всички идеи за фермерски пазари пред паркингите на моловете, вътре в самите молове са доказано неподходящи за земеделците. Причината е, че клиентите на молове, като цяло не са клиентите на селска храна.
Развъдници на плъхове
Архитект Боян Коларов,бивш зам. кмет на Добрич пък хвърли истинска бомба, както обясни простичко и нагледно защо като цяло общините не обичат понятието фермерски пазари. Причината, е че когато такива места са постоянни, както е женския пазар в София, например, те са убити места от гледна точка на градоустройството. Така е, защото на тях има активност докъм 19 ч , след което от гледна точка на социалния живот там нищо не се случва. В същото време има храни, които при всички случаи са причина за развъдник на плъхове.
Превзети от търговци
Според Боян Коларов, в България имаме много малко истински фермерски пазари. Като цяло те са заети от търговци, които са се регистрирали като земеделски производители, но всъщност препродават с най-често внесени плодове и зеленчуци. Той даде пример със семейство в Добрич, в което баща, съпруга и син са регистрирани земеделци, но продават портокали и лимони, плодове, които не се отглеждат в България. Архитектът допълни, че навсякъде по света този тип пазари са подвижни, но са известни че се състоят в определен ден и часове на седмицата. Въпреки че Добрич е по-малък град от София, той изтъкна че там фермерският пазар се развива по- успешно, като щандовете се местят в Балчик и Каварна.
Светлана Трифоновска
