К асисът цъфти от средата до края на април. При нормални условия цъфтежът продължава около 2 седмици. Разцъфтяването на пъпките започва от основата към върха на гроздчетата. Касисовите сортове са самоопрашващи се. Чуждото опрашване обаче увеличава количеството и едрината на плодчетата в гроздовете. Желателно е в насажденията да има по няколко сорта, съветват от napravisam.net.
Рехави
Касисът е ентомофилно опрашващо се растение, като основна роля при опрашването играят пчелите. Гроздчетата при едни сортове са по-рехави, а при други – по-сбити. Те узряват рано – 60–70 дни след цъфтежа.
Растенията са студоустойчиви. През фаза на дълбок покой понасят температури до –30 оС. Касисът предпочита райони с прохладно лято и по-висока относителна влажност на въздуха. Най-благоприятни условия намира в полупланинските и планинските райони. Той е светлолюбиво растение, но понася и частично засенчване, поради което в дворните градини може да се засажда между дърветата, когато те са млади. Най-подходящи са наносните достатъчно пропускливи песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, богати на хранителни вещества.
Резници
Касисът се размножава чрез резници, отводи и разделяне на храстите. Най-широко застъпеният начин на размножаване е чрез вкореняване на зрели резници. Те се получават от едногодишни издънки, които се изрязват от специални маточни насаждения след листопада. От една издънка се получават средно 2–3 резника. Дължината им е около 18–20 cm и са не по-тънки от 5–6 mm. Дебелите резници се вкореняват най-добре и затова могат да бъдат и по-къси. Най-добре е да се приготвят през есента, веднага след окапване на листата, понеже процентът на вкореняване е по-висок.
Косо
Отрезите на резниците се правят малко косо – горният е на 1–2 cm над пъпката, като отрезът се прави откъм срещуположната й страна, а долният – под пъпката. Частта непосредствено до нея е най-богата с меристемна тъкан и затова направената рана от отреза най-бързо се покрива с калус. Горният отрез може да се направи непосредствено над пъпката, но при суха пролет тя най-често изсъхва. Добитите навреме резници се засаждат още през есента в коренилище, а получените по-късно се навързват на снопчета от по 50 бр. и се заравят във влажен пясък, наредени във вертикално положение. Съхраняват се в хладно помещение или в трапове на сенчесто и отцедливо място. При нужда пясъкът се навлажнява, а над траповете се натрупва сняг. Съхранените резници се засаждат в коренилище в края на зимата или най-късно в края на март и началото на април.
Добиви
При добри грижи за насажденията от 1 дка се получават средно 4000–5000 броя резника от касиса, или по 15–20 резника от храст.
Мястото за вкореняване трябва да е със сравнително по-лека, най-добре наносна почва, защитено от силни ветрове и с осигурена възможност за напояване. Почвата се разработва добре и се наторява при основната й подготовка с 2–3 тона оборски тор и с 6–8 kg/дка фосфор.
Садило
Резниците се засаждат в почвата направо или чрез садилото, за да не остава въздушна празнина. Разстоянието за засаждане във вкоренилището е 60–70 cm между редовете и 15 cm в редовете. Над почвата се оставят по 2 пъпки. Резниците се засаждат вертикално (в по-леките почви), или под ъгъл 45о спрямо почвената повърхност. Отрезът над горната пъпка се обръща към почвата, за да не се изсушава от слънцето. При сухо време веднага след засаждането се напоява. При достатъчно влага в почвата и когато времето е хладно и влажно се извършва само окопаване, понеже почвената плътност при засаждането силно се уплътнява. Вкоренилището трябва редовно да се напоява, за да се получи повече стандартен посадъчен материал. През вегетацията се извършват 4–5 поливки, като към средата на септември напояването се преустановява.
През май подхранваме с азотни елементи
През първата половина на май се извършва подхранване с 8–10 kg/дка амониева селитра. Това подхранване може да се замени с шербет от добре угнил оборски тор или с торова течност. Почвата трябва да се поддържа в рохкаво състояние и чиста от плевели. При добри грижи резниците се вкореняват и дават достатъчно развити растения още до края на първия вегетационен период. През октомври те може да се изваждат и да се използват за насаждения от касис. Стандартният посадъчен материал трябва да има надземна част най-малко 25 cm и дебелина в основата, не по малко от 6 mm. Корените трябва да са многобройни с дължина над 10 cm.
