0

-Д-р Ватев, както човек, който от години живее с диагнозата множествена склероза, какво бихте казали на пациентите, които наскоро са се сблъскали с нея?

-Имам много неща да кажа. Посветил съм живота си на тази болест. Бих започнал с това: изключително важно в подхода при МС са отношенията между лекаря и пациента. Множествената склероза е изключително разнообразно заболяване и подходът трябва да е внимателен, индивидуален, коректен, честен. Никой не печели от негативни прогнози за скорошен фатален изход, каквито с ужас прочетох в български медии и то - изказани от колеги на ключови позиции в държавни институции. Да кажеш, че Множествената склероза убива за няколко години не е само лъжа (неистина), но и стрес! Стресът е вредно нещо за един пациент. Не е Медицина. Не е Наука. „Научният напредък дължи много на чувствата.“ е казал френския физик Луи дьо Бройл, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година. Физика, не неврология.

-Имате ли представа колко са хората у нас, които живеят с това заболяване?

-За България нямам точни данни, но в Европа изчисленият процент на разпространение на множествената склероза за последните три десетилетия е 83 на 100 000, и съотношение жени : мъже около 2:1. Нашето население е 6 520 000 души към 7 септември 2021 г. Това означава, че пациентите в България вероятно са около 5400. И две трети от тях са жени. Млади жени. Дъщери, но и майки.

-Имат ли достъп до съвременна терапия и има ли нови методи за лечението на заболяването?

В България е налична всяка терапия. Най-новата. Липсват някои лекарства, но само за лечение на симптомите. Например Сативекс. У нас има представителства на абсолютно всички фармацевтични компании. Провеждат се редовни проучвания. Това, което понякога липсва е хуманно отношение към пациентите. Дълбоко разбиране на нуждите им и индивидуален подход.  Например, наскоро ми писа съпругът на пациентка, на която е отказано лечение, защото й е поставена висока оценка - 5 по Курцке (СОИС), метод за окачествяване на настъпващата инвалидизация при множествена склероза. Тази оценка, пет, означава, че пациентът е “Подвижен без чужда помощ за 200 метра. Инвалидизацията понижава целодневна дейност.” Това  адекватен критерий ли е за отказ на лечение? Само половин пункт повече е 5.5: Подвижен за 100 метра, инвалидизацията не позволява целодневна дейност. Описано е във всички учебници. Не позволява целодневна дейност. Малка разлика ли е?

-На каква възраст най-често са засегнатите пациенти?

Множествената склероза е непредвидимо заболяване. Средната възраст на диагнозата в световен мащаб е 32 години и е относително постоянна във всички региони на света. Във всеки случай, началото, първия пристъп на всяка възраст, не се отразява на продължителността на живота на пациентите. Най-често първият пристъп се среща във възрастовата група между 20 и 40 години (в Италия около половината от хората с множествена склероза са на възраст под 50 години). Не е изключено заболяването да се прояви в по-млада или по-напреднала възраст. Има случаи, при които началото е рано, тоест преди 20-годишна възраст, при тези пациенти възпалението е по-интензивно, отколкото в късните случаи. Ранната множествена склероза се определя като педиатрична. От друга страна, късното начало на множествената склероза, тоест появата след 50 годишна възраст, не е толкова рядко, колкото хората си мислят. Много сме. 2 милиона и 800 000 души по света живеят с множествена склероза. Това означава, че на всеки 5 минути някой някъде по света е диагностициран с това заболяване.

-Какви са сигналите, че човек може да е отключил множествена склероза? Има ли наследствен фактор при тази болест?

Най-честите първоначални симптоми са: изтръпване, болка, парене и сърбеж в ръцете, краката, тялото или лицето и понякога намаляване на усещането за допир. Загуба на сила или сръчност в крака или в ръката. В моя случай започна с нарушения на зрението. Множествената склероза не е наследствена.Не се предава генетично между родители и деца, но епидемиологичните проучвания установяват по-висока честота в рамките на едно и също семейство. Според мен и много мои колеги причината е общото в начина на живот.

-Какво представлява синдрома на „неврогенното черво“?

-Човешкото черво със своите 300 м2 площ е най-важният фронт на имунната защита, съдържа около 80% от имунните клетки на организма, подложени на постоянна антигенна атака, тази на поглъщаните храни. Чревната имунна система има функцията да абсорбира хранителните субстанции без те да предизвикат вредни имунни реакции, различавайки онова, което е свойствено за нашия организъм и онова, което му е чуждо. Поради тази причина тя представлява специален филтър, който подбира съвместимите и несъвместимите субстанции. Ако чревната бактериална флора на пациенти с диагноза МС е небалансирана, някои бели кръвни клетки се размножават повече от нормалното. По-специално, този клас бели кръвни клетки, който участва в еволюцията на невродегативното заболяване. Това е научно доказано от изследователска група на болницата San Raffaele в Милано и публикувана в Science Advances, и представлява допълнителна стъпка напред в разбирането на болестта, която причинява дегенерация на мозъчните клетки. Неврогенни черва, некласифицирани другаде, представлява състояние на нарушена двигателна функция на червата. Нарушенията на двигателната функция на червата могат да бъдат в две посоки, а именно усилена и отслабена моторика. При усилена моторика червата се изпразват бързо, т.е. развива се фекална инконтиненция (проявяваща се с диария), а при забавена се развива констипация (запек). Пациенти със заболяване или нараняване на централната нервна система често страдат от неврогенна дисфункция на червата, като ранното предприемане на съответните мерки за повлияване на симптомите значително подобрява прогнозата и качеството на живот.

-Наскоро излезе едно изследване, което свързва развитието на множествената склероза с инфектирането с вируса на Епщайн-Бар. Ако тази връзка се докаже, може ли да се противодейства по някакъв начин на болестта?

-Проучване на американските изследователи наблюдавало 10 милиона млади възрастни във въоръжените сили. Сред тях 955 развиват множествена склероза. Рискът от заболяване е 32 пъти по-висок при хората, които са с вирусът на Епщайн-Бар (EBV). Има и други важни данни: Учените оценяват нивата на миелиновото увреждане чрез специален маркер, нивата се увеличават само когато антитела срещу EBV са открити. EBV инфекцията не означава развитие на множествена склероза. Счита се, че при повече от 90% от хората има данни за преживяна инфекция. Така че проблемът е имунният отговор, а не вирусът.

-Има ли наблюдения как се отразява на пациентите инфектирането с COVID-19? Могат ли да се ваксинират срещу коронавируса?

Това е въпросът през последните две години. Тук е отговорът: Анти-covid ваксинация при пациенти с множествена склероза е безопасна! При хора с множествена склероза няма по-голям риск от заразяване с COVID-19, но някои фактори, като възраст, пол, ниво на EDS и прием на кортикостероиди в рамките на един месец от появата на симптоми на инфекция COVID-19 може да влоши прогнозата. В случаите, изследвани в Италия и във Франция, е имало намаляване на риска от по-сериозни усложнения на инфекцията за тези, които са приели интерферон, а подобна тенденция е открита дори за тези, които са получили терифлуномид. Анти-COVID-19 ваксинацията трябва да се направи възможно най-скоро. Времето на прилагане на лечение на множествена склероза и на ваксината трябва да бъдат координирани, с цел да се направи анти-COVID-19 ваксинацията по-ефективна. И това е наша задача. На лекарите.

Това е той:

Роден през 1962 година

 Завършва обща  медицина в Медицинската академия в София, а по-късно и медицина в Римския Университет “Ла Сапиенца”.

Съвместно с Д-р Анна Ривити от Италианското Здравно Министерство изследват и описват езофагеален и чревен дизмотилитет при пациенти  с диагноза МС, наричат го “неврогенно черво при Множествена Склероза”.

От 2017 преподава Биология в Университета “e-campus” в Швейцария и Италия.

Има множество научни публикации в областта на неврологията, свързани с нови  методи за лечение на множествената склероза, както и две издадени художествени  книги по темата.

Доцент преподавател по “Спешна медицина” към Агенция  Омния Формационе.

23 години след поставянето на диагнозата Множествена склероза шофира, движи се без  помощни средства и живее качествен живот.