Г енната терапия е обещаващ подход при лечението на редки болести. За бъдещето й пред „Здравен Телеграф“ разказва вирусологът проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя би била най-ефективна при заболявания, които се дължат на мутации в един единствен ген – това са т.нар. моногенните наследствени заболявания. Причината за заболяването (конкретният генетичен дефект) трябва да ни е добре известна. Някои заболявания, каквито са раковите, се свързват с промени в повече гени. Така, дори да коригираме дейността на един ген, грешките в останалите гени може да саботират усилията ни.
Едно рядко заболяване засяга малък брой хора, но като цяло те са проблем на милиони жители на планетата. Повечето редки наследствени заболявания произтичат от специфична генна мутация, която вече е известна. Пример за това са т.нар. лизозомни болести на натрупването – група от над 50 различни генетични нарушения. При всяко едно от тях организмът не може да синтезира определен ензим – молекула, необходима за разграждането на даден продукт в лизозомите (един от органелите в клетката). В резултат този продукт се натрупва и буквално ги задръства, а последиците за нормалното развитие и здравето са сериозни. Централната нервна система обикновено е силно засегната, болестта често се проявява в най-ранна детска възраст и може да доведе до тежка инвалидизация и смърт. Ако с помощта на генна терапия успеем да възстановим дори 5–10% от нормалните нива на ензима в организма, това би било достатъчно, за да спре прогресията на заболяването. В края на 2021 г. FDА, Националният институт по здравеопазване в САЩ, 10 фармацевтични компании и пет организации с нестопанска цел си стиснаха ръцете, създавайки консорциум, чиято цел е да ускори разработването на генна терапия за 30-те милиона американци, които страдат от някакво рядко заболяване. В момента такава е одобрена само за 2 от общо около 7000 редки заболявания.
От 1996 г. до 2017 г. са регистрирани 2597 клинични проучвания в 38 държави, за мишена служат повече от 100 гена. Над 60% от тях са при ракови заболявания, а най-често използваният вектор са вируси, предимно аденовируси. С помощта на генна терапия се стремим да заглушим гени, които допринасят за развитието и поддържането на заболяването или обратно – да внесем здрав ген, чиято задача е да потиска туморите. И два интересни сценария за илюстрация - раковите клетки успешно се крият от имунната ни система - чрез генна терапия опитваме да изведем тези клетки на светло и да помогнем на защитните ни механизми да ги открият и унищожат. Генната терапия може да осигури “производство” на терапевтична субстанция – колкото и невероятно да звучи, това също може да се случи. Достатъчно е да дадем възможност на раковите клетки да образуват биологично активна молекула (ензим), която да превръща безобидно вещество в убийствен за клетките агент. Въведено в организма, то ще премине напълно безопасно през останалите тъкани и органи, но в раковите клетки ще се превърне в мощно оръжие. Неслучайно този вид терапия е наречена „самоубийствена“.
Първата генната терапия – за терапия на форма на рак на кожата, е одобрена в Китай през 2003 г. През 2012 е одобрено първото лекарство от този тип в Европа – то е за лечение на изключително рядко наследствено заболяване, което може да причини тежък панкреатит. В САЩ това се случва през 2017 г. Оттогава процесът не спира да набира скорост. Разполагаме с най-малко девет подхода за генна терапия за някои ракови и наследствени заболявания. Така, след близо половин век упорита работа, идеята за генна терапия се превърна в реалност. През септември 2021 г. Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) даде зелена светлина на клинично проучване, чиято цел е с помощта на технологията за генно редактиране (т.нар. CRISPR/CAS) да помогне за излекуването на хора, които са хронично инфектирани с ХИВ. Още е много рано за заключения, но това във всички случаи е смела стъпка напред.
Лекарство за милион долара е първото одобрено в Европа
Генната терапия е доста скъпа. Първото одобрено в Европа лекарство от този тип става известно като „лекарството за милион долара“. От 2018 г. то вече не се произвежда, с него са лекувани общо 31 души. Науката е готова да предложи решения. Въпросът е до колко ние сме готови да ги приемем. Защото човешкият живот е безценен, отбелязва проф. Александрова.
Предизвикателствата пред учените никак не са малко, отбелязва проф. Александрова. Те са свързани с контрола върху поведението на гена, който ще бъде въведен в човешкия организъм, с гарантирането на безопасност. Човешките гени са големи и им е твърде тясно във вирусните вектори – изходът е създаване на техни «миниверсии» или разрязването им на две части, които да бъдат внесени в клетката с два различни вектора. Освен това хората може да придобият (а в някои случаи вече имат) имунитет къв вирусния вектор (особено ако е аденовирус). Доста често резултатите при лабораторни животни не се припокриват с тези от клиничните проучвания при хора. Необходимо е да се спазват етични и правни норми.
Основни играчи при нея са вирусите
Генната терапия е един различен лечебен подход, който, казано образно и накратко, има за цел да възстанови нарушено равновесие в човешкия организъм. В природата и в тялото ни има нужда от баланс. Проблемите настъпват, когато той бъде нарушен и някакъв продукт се произвежда в повече (тогава трябва да заглушим съответния ген, който го кодира), липсва (необходимо е да въведем гена, който го произвежда) или е сгрешен (трябва да поправим грешката, т.е. да осигурим правилния ген). Генната терапия може да ни даде ключ към решаването на много проблеми.
През 1978 г. Нобеловият лауреат Дейвид Балтимор в своя лекция описва същността, принципите и целите на генната терапия, завършвайки словото си с вдъхновяващите думи, че когато тя стане реалност „това ще бъде триумф на медицината“. Първите стъпки в прилагането й при хора са направени през 1989 г. и 1990 г. Основен играч в генната терапия е т.нар. вектор – това е системата, която ще заведе интересуващия ни ген на нужното място (в съответните клетки), за да може той да си свърши работата. Най-често за тази цел се използват вируси. Преди вирусът да влезе в ролята на вектор обаче, от него трябва да бъдат отстранени собствени гени, които са необходими за размножаването и за болестотворността му. Специално внимание заслужава технологията за генно редактиране (т.нар. CRISPR/CAS), която позволява разпознаването и редактирането на специфични последователности в ДНК молекулите. Неслучайно тя донесе на откривателите си Нобелова награда по химия за 2020 г.
Милена Димитрова
