П роф. Александрова: Променят десет гена на животното, за да стане донор. 57-годишният американец Дейвид Бенет стана първият човек в историята, който живее повече от месец с присадено сърце от генетично модифицирано прасе. За изключителния пробив в медицината пред „Здравен Телеграф“ разказва вирусологът от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН проф. Радостина Александрова. Животът на мъжа беше спасен чрез присаждане на сърце от прасе. Това се случи на 7 януари в Университета в Балтимор, Мериленд – САЩ. Направи го екип от специалисти, ръководен от д-р Мухамад Мохиудин. За броени часове новината обиколи света, успешно конкурирайки се с информацията за SARS-CoV-2 и COVID-19.
57-годишният мъж, баща и дядо, е с напреднала сърдечна недостатъчност, която не може да бъде овладяна с медицинско устройство, а поради неспазване на напътствията на лекарите е неприемлив за трансплантация на човешко сърце. Това става причина Американската агенция за контрол на храни и лекарства (FDA) да даде т.нар. разрешение от състрадание за осъществяване на ксенотрансплантация. Днес, повече от месец след осъществяването й, Дейвид продължава да се възстановява в болницата. Обсъжда любимия си спорт с лекуващия екип и с нетърпение чака да се завърне у дома и да види кучето си Лъки. Сърцето се оказва доста мощно за него – след седмици на легло организмът му е доста отпаднал. Целият медицински (и не само) свят следи с повишено внимание съдбата на този пациент. Сред тях е и д-р Монгомъри, за когото залогът е особено висок. Брилянтният хирург страда от сериозно сърдечно заболяване, което е станало причина за смъртта на баща му и брат му. Самият той от 2018 година живее и работи с трансплантирано сърце. Мечтата му е да стане свидетел на напредъка в търсенето на решение и надежда за живот на хилядите хора по света, които очакват своето спасение. Всяка година 6000 американци умират, без да дочакат необходимия им за трансплантация орган. Загубите в световен мащаб са още по-драматични.
За широката публика присаждането на сърце от генетично модифицирано прасе вероятно граничи с фантастиката. За учените обаче то е очаквана стъпка напред в стремежа им да се преборят с едно от най-големите предизвикателства в съвременната медицина – да се осигурят подходящи тъкани и органи на нуждаещите се хора и да им се даде шанс за живот, отбелязва проф. Александрова. Именно свинята е разпозната като най-подходящ донор за така наречените ксенотрансплантации или присаждане на органи и тъкани от животни на хора. Причините са много, сред които физиологичната прилика с човешките органи, безопасност, благоприятните разплодни характеристики, позволяващи сравнително лесно манипулиране на генома на тези животни. Освен това свинята не е защитен вид, само в САЩ годишно се използват за храна над 100 милиона прасета. Създадени са генетично модифицирани линии прасета. Сред тях е това, от което е взето сърцето за трансплантацията. В прасето има промяна в общо 10 гени – три от гените на свинята са „изтрити“, за да не предизвикват реакция на отхвърляне от страна на човешката имунна система, внесени са 6 човешки гена, които допринасят за по-добрата съвместимост между чуждия орган и организма на приемателя. Задачата на последния ген е да укроти растежа на сърцето, за да остане то с човешки размери. Все още не знаем дали това е най-успешният брой промени, които трябва да бъдат внесени в генома на свинята, за да бъдат получени най-добрите резултати.
Един от изтритите гени на прасето, кодира въглехидратна молекула (галактоза), отговорна за отключване на мощна имунна реакция от страна на човешкия организъм. В края на миналата година бяха направени две трансплантации на бъбреци от генетично модифицирани прасета на хора в клинична смърт. Органите не бяха отхвърлени и продължиха да функционират до изключването на животоподдържащите системи. Всички очакват, че първата ксенотранспланция от прасе на човек ще бъде именно на бъбрек. Повече от 80% от вписаните в листа на чакащи за трансплантация се нуждаят именно от този орган. И още – ако нещата след ксенотрансплантацията не се развият по очаквания начин, свинският бъбрек може да бъде отстранен и пациентът отново да премине на хемодиализа в очакване на човешки орган.
