Проф. д-р Асен Дудов пред "Телеграф": Европа въвежда нов скрининг за рак на белия дроб

Това е той:

• Проф. Дудов завежда Клиника по Медицинска онкология към Аджибадем Сити Клиник Младост от 2015 г.
• Той е сред водещите онколози у нас – председател на Българското онкологично научно дружество и редовен член на Европейското и Американското дружество по медицинска онкология
• Завършва Медицинската академия в София и придобива три клинични специалности – вътрешни болести, онкология и клинична фармакология
• Има и второ висше образование – магистър по здравен мениджмънт
• Специализирал е в САЩ, Франция, Белгия, Германия, Италия и Великобритания

- Проф. Дудов, утре – на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Миналата седмица Българското онкологично дружество проведе среща. Какво обсъдихте по време на нея?

- Фокусът на срещата беше актуализацията на лечебните стандарти по медицинска онкология. С гордост искам да кажа, че ние сме първата специалност, която преди 16 години изработихме стандарти на лечебно поведение по дадена специалност, в случая онкологията.

- Когато говорим за лечение на рак, първото което се сещаме е химиотерапията...

- Да, класическата химиотерапия продължава да се развива и да има своето неотменно място в лечението на болните от рак. Когато обаче говорим за съвременна медицинска онкология, ние вече включваме и лекарства от много други фармакологични класове, като прицелна или таргетна терапия, имуноонкологичното лечение, както и лечение, което се базира на намирането на определени биомаркери, т.е такива елементи в индивидуалния тумор на пациента, които да бъдат повлияни с биологични терапии.

- Има ли българският пациент достъп до най-новите и обещаващи терапии за лечение на онкологични заболявания?

- Да, за щастие почти всички вече са регистрирани в страната и се покриват на 100% от здравната каса. Има една съкратена процедура, която е централизирана, така че когато Европейската агенция регистрира даден лекарствен продукт, той автоматично се регистрира и в страните-членки, така че в България новите лекарства станаха много и пред нас се изправи тази тежка задача да актуализираме националните стандарти за лекарствено лечение. За няколко дни ние успяхме да го направим. Нанесохме 198 корекции, което може би не звучи много голямо като цифра, но това са корекции свързани с цели области на лечение на рака на различни локализации. Извън лечебните лекарствени възможности добавихме и няколко нови алгоритъма на поведение, например при пациенти, които имат усложнение от имуноонкологичното лечение. Това е най-новият клон на онкологията, но той става все по-широко използван в страната при някои локализации на рака и затова е важно нежеланите реакции от това лечение да се познават добре от онколозите.

- Напредва ли медицината в битката с рака?

- Да, нашата специалност се развива мълниеносно. Има неща, които се променят в рамките на една година, например промяна в лечението, в дозите, в ритъма на приложение на едни или други терапии. Промяна има и в комбинирането на най-иновативните терапии, като химиотерапия заедно с имунотерапия. През изминалата година се намериха, на базата на завършили клинични изпитвания, такива комбинации от класическа химиотерапия и имунотерапия, които дават един фантастичен резултат при пациенти с много често срещани локализации, като например рак на белия дроб, туморите на главата и шията – това е една група онкологични заболявания, обхващащи горните дихателни пътища, устната кухина, които са много трудни за лечение и тези комбинирани режими, при такива локализации, също при някои тумори на отделителната система, дават едни изключителни резултати и то при пациенти с много напреднало заболяване, пред които се открива нова перспектива.

- Предстои среща на специалистите по онкология у нас относно Европейския противораков план. Как този план ще помогне на обикновения български пациент?

- Европейският противораков план е една уникална инициатива на Европейската комисия. Аз съм пристрастен, но смятам, че това е едно от най-важните действия, които ЕС и ЕК са предприемали досега. Има една максима, която звучи стряскащо, но е истина – колкото по-дълго живее човек, толкова повече той се приближава до срещата със своя рак. Ако само допреди няколко години мозъчната и сърдечносъдовата болест в някаква степен надхвърляха онкологичните заболявания, сега вече имаме една еквивалентност. Причините за болестност и смъртност в западния свят са основно съдовите заболявания и рака, с една ясна тенденция за увеличаване броя на онкологичните пациенти, обединени в една обща група рак, но страдащи от около 200 различни болести. Само след около десетилетие тези пациенти далеч ще надхвърлят съдовата болестност и смъртност, а това се дължи, както на добрия контрол на мозъчно- и сърдечносъдовите заболявания, така и на удължаването на преживяемостта на пациентите с онкологични диагнози. Затова основната цел през следващите години, тъй като планът е до 2030 г., е да бъде наложен контрол върху раковите заболявания.

- Възможно ли е обаче да се упражнява контрол, без да се разполага със статистика, защото в България такава няма?

- Ние наистина нямаме ясна статистическа представа, тъй като регистрите, които десетилетия наред бяха основните източници на статистика в цял свят, за съжаление бяха буквално закрити в България преди около 10 години. Европейският противораков план обаче предвижда тотална дигитализация на средата, т.е не просто архаичното изготвяне на регистри и механични списъци по години, пол и т.н. Цялостната дигитализация на средата предвижда една комуникация, както между отделните лечебни заведения, така също между лекарите. Това ще позволи екстраполация не само на това колко са новозаболелите, а в какви стадии са открити те, как са лекувани, какви са резултатите от това лечение. Моята надежда е, че приемайки противораковия план на Европа, ще приемем и тези инструменти, които са предвидени за дигитализация на средата. Огромното ми опасение е да не започнем да побългаряваме написаното в този план, защото много по-умни от нашите глави са се блъскали достатъчно, за да може да съставят този уникален проект със значителни детайли в него. Ние просто трябва да го въведем.

- Какво е мястото на превенцията в плана?

- Тя попада в първия стълб, където е поставен и скринингът. Под превенция, разбираме предпазване. Това означава да се пазим от тези фактори в околната среда, за които е доказано, че предизвикват рак. Например, превенция на рака на белия дроб, е да намалим замърсяването на въздуха. Всички знаем, че в големите градове въздухът е мръсен, но от всички тези частици, които циркулират, има такива, които са значими за канцерогенезата, т.е за образуването на рака и можем да измерваме точно тях. Така ще имаме аларма не само когато има замърсяване въобще, а и когато има замърсяване точно с такива частици, които са от онкологично значение. Друг момент в превенцията са ваксинациите. Една болна тема в наши дни, която за съжаление е разделила обществото, но е важно да се говори. Защото например ваксинацията срещу човешки папиломавирус (HPV) могат да спасят жените от развитието на рак на маточната шийка. Могат да спасят и мъже, които пък, ако са носители на HPV, могат да развият тумори на главата и шията, както и да ги предадат на партньорките си. Така че тази ваксинация е важна и тя трябва да се прави и при момичета, и при момчета в млада възраст, защото това предпазва и двата пола от няколко вида рак. Друга ваксинация, която също предпазва от рак, това е ваксинацията срещу Хепатит В. Тя се прави на децата още след раждането им, но все още има родители, които я отказват.

- А какво можем да кажем за скрининга?

- Скринингът, т.е пресяването на населението, също попада в този първи стълб на Европейския противораков план. Той включва определени възрастови групи на цялото население, които се профилактират за най-честите локализации, като рак на маточната шийка. В България нямаме скрининг за РМШ, което е срамно. В Скандинавските страни не случайно се казва, че ако една жена умира от рак на маточната шийка, за това е виновен не само рака. Там имат над 30-годишна скринингова програма, която доведе до хващането на болестта в най-ранните и напълно излечими стадии. Другият традиционен скрининг е на рака на млечната жлеза. В България обаче едни правят ехографии, други правят рентгенови изследвания, трети правят магнитни резонанси, четвърти просто правят палпиране на млечната жлеза. Нямаме универсализиран подход, който да включва възрастови групи, да се отчита рискът вътре в тези групи, т.е дали дадената жена, която е отишла на профилактика, не попада в риск, защото например нейната сестра, баба, майка имат рак на млечната жлеза.

- Но докато при рака на маточната шийка и млечната жлеза, знаем какви прегледи и изследвания са нужни, каква е профилактиката за рака на белия дроб например?

- Ето това е един от новите моменти в плана. Европа се насочва към две много важни локализации, за които до момента масов скрининг не е прилаган. Това са ракът на белия дроб и ракът на стомаха. Очаква се тези програми да бъдат въведени до 2-3 години и те ще ни дадат възможност за едно пресяване и едно ранно откриване на тези локализации. При белия дроб скринингът ще се извършва с нискодозов скенер, който води до минимално облъчване и ще се прави през една или две години на пациенти с висок риск и фамилна анамнеза, защото и в България има цели ракови белодробни фамилии. При стомаха скринингът ще се извършва чрез гастроскопско изследване, което се прави с кратка венозна анестезия, оглежда се стомаха и се вижда всичко – не само онколичгно заболяване, а и дори един най-обикновен полип, който се маха за секунди по време на това изследване.

- Проф. Дудов, вече 2 години живеем в пандемия от коронавирус и сме в разгара на петата му вълна. Възможно ли е обаче там някъде да се крие и една пандемия от рак – пациенти, които не са дигонистицирани и чието лечение е забавено?

- Да, това е нещо, което вече се случва. COVID парализата на здравеопазните системи по света за съжаление забави диагностиката и навременното лечение на онкологични пациенти, поради което в момента ние лекуваме болни в доста по-напреднали стадии, отколкото това е обичайно. А колкото по-напреднала е болестта, толкова по-трудно е нейното повлияване и понякога ние губим тази битка. Пациентите са уплашени, че ще се разболеят от COVID, спират лечението на своето онкологично заболяване – почти всяка седмица имаме такива случаи, имаме случаи на пациенти, които с месеци не са се явявали, за да продължат лечението си, ние активно сме ги издирвали и в един момент идват и ние установяваме, че болестта, която сме контролирали, за съжаление е напреднала. Така че, този вирус рано или късно ще стане едно ендемично или сезонно заболяване, ще се оттегли, но ракът не.

Поли Пантева