0
Ти и път се разходихме по някои от най-добрите неизследвани пътища на Великобритания. Забравени малки пътчета с извивки и състав, за които дизайнерите на състезателни писти могат само да мечтаят. Но също и с неравности, които дизайнерите на състезателни трасета изглаждат с яростна злоба, за да не би безценните въглеродни машини да се превърнат във въглеродна мъгла. Районът не е подходящ за окачвания, в чието описание може да намерите думата „твърд”. Тези второстепенни пътища повече пасват на нещо малко, повратливо и прощаващо. Истинска Нирвана са за някой горещ хеч например. Mercedes-AMG GT S се вписва: той е изненадващо практичен хечбек. А благодарение на 4,0-литровия си битурбо V8, който притежава достатъчно мощност, за да ви изпрати до 100 км/ч за по-малко от 4 секунди, може да се оприличи не толкова като горещ, колкото като изгарящ. Освен това между огледалата широчината му е със съвсем малко над два метра, стърчи над асфалта не повече от корема на змия, не е и много дълъг. Само не съм сигурен, че по тези места максималната скорост от 310 км/ч е напълно оправдана. Във всеки случай изживяването е чудесно. Веднъж свикнете ли с визуалната експлозия от цвета на каросерията, откривате, че отдолу се крие истински добре изглеждаща машина. Има нещо изконно класическо в дългото торпедо и подрязаната задница. На кого му пука, че е адско мъчение при паралелно паркиране? Ако трябва да използваме подходящото клише, изглежда бърз. Откривам доста влияния в дизайна – по цялата кола. Щипка 911 в задната част, нюанси от Jaguar F-Type по някои повърхности и несъмнено приятелско намигване към стария SLS. Но това не бива да ви обезкуражава: създава впечатлението, че няма да остарее бързо – точно като SLS – и че в по-умерен цвят може да се промъква мълниеносно. Определено прави впечатление. И определено не притежава чистата скъпарска агресия на суперкола,
по-скоро е нещо по-специално
Разбира се, има какво още да видим, докато осемте цилиндъра гъргорят отпред, а слънцето се спуска зад хълмовете. Разходът ни на гориво беше около 14 л/100 км (вместо обещания среден от 9,4 л/100 км), и то по време на спокойно и тихо плъзгане между селцата до Барнард Касъл в подножието на Пенинските планини. Това плъзгане продължи седем минути. Седем минути, защото толкова са необходими да се измъкнете от района с човешко присъствие, да натиснете бутона Sport+ и да захапете педала на газта. Бясно нагоре по B6278 към Станхоуп, и на бордовия компютър се изписаха плашещите 32,3 л/100 км. Но в този момент изобщо не ми пука. Защото GT S се превърна в звукова лавина, а ушите ми се подпалиха. AMG GT вади този тип звук, за който бях започнал да се страхувам, че липсва на модерните коли. Не е скромен или умен (наистина има клапани в изпускателната система, но те са отворени във всеки режим, различен от Comfort, както и когато натиснете „шумящия” бутон на конзолата), но звучи изправящо косата, когато дадете жега. Като стар V8, който впръсква въздух и бензин. Вдигнете крака от газта, и двигателят започва да киха и се смее като подпийнал Дядо Коледа преди да изхвърли огромна доза огън през ауспуховите дула. Освен това звукът през всичките предавки е като при Spitfire. Скоростната кутия рязко оживява, като сменя предавките плавно и грациозно, без да разколебава колата дори с една йота.
Окачването става дори по-твърдо в различните суперагресивни режими и въпреки че е прекалено грубо за постоянно неравната ни пътна настилка, усещането от тези динамични тампони на двигателя и скоростната кутия кара колата да се усеща невероятно стегната. По същество те заковават двигателя и скоростната кутия за шасито, което е ужасно за комфорта при дълги преходи, но е чудесно срещу пренасянето на твърде голяма инерция от тежки елементи. Резултатът е, че кормилното управление е адски директно, дори реакциите му не са много различни от тези на истинска състезателна кола. Твърде чувствителни за нормален път, но решителни и мигновени. Без заобикалки това ме кара да си мисля, че ще бъде убиец на писта. Проблемът е, че не сме на писта, а GT S се усеща твърде буен, за да бъде безразсъдно забавен. Интересен е, да. Без съмнение – вълнуващ. Но се иска време, за да добиете увереност. Казвам това и си давам сметка, че чистото сцепление е изключително. Като се замисля по какви стръмни и остри завои купето стоеше стабилно, започвам да се чудя дали не е закачено за асфалта. Но излезете ли от комфортната зона, която вероятно е доста по-висока, отколкото ще бъдат възможностите ви по обществени пътища,
Mercedes-AMG GT S се превръща в хулиган.
Без физическия (и психологически) комфорт на зоните за сигурност – нещо, с което тези голи бърда не се славят – GT S става груб и хаплив.
Ако сте внимателен, е доста вероятно несъзнателно да нарушите равновесието й и да се забиете в някой крайпътен пън. Но ако целенасочено настъпвате тези над 500 к.с. и 650 Нм, веднага ще разлепите задните гуми и ще получите щипка недозавиване и рязък удар от презавиване. Комбинирайте това с новия волан с променлива чувствителност, за да получите общото впечатление, че това яркожълто купе се усеща като жилещ и агресивен куршум. Липсва прогресивното преминаване към презавиване, което получавате от някои коли заедно с възможността да ги овладеете дори когато задните гуми се опитват да изпреварят предните. Убеден съм, че ако разполагате с достатъчно пространство, време и бюджет за гуми, ще свикнете с нея. Но все пак искам да кажа, че това не е кола, с която да правиш уверени дрифтове, преди да си се упражнявал здраво на писта с широки зони за сигурност. Вече знам, че малтретирането на подобна машина е удоволствие само по себе си. Но ако решите да карате GT S с пълна газ и изключена стабилизираща програма по нормален път, то трябва не само да сте много добър в това, но и да притежавате реакции за контрол на презавиването като на собственик на TVR.
Пълният текст четете в новия брой на списание BBC TopGear България
Монитор Монитор