- Г-н Щерев, мениджърът Евгени Боянов обяви, че слизате от сцената и на 28 октомври ще излезете за последен път в зала 1 на НДК на концерта „Обич и песен“. Вярно ли е това?
- Всъщност аз слязох от сцената още в началото на август, но момчетата от „Диана Експрес“ продължават да концертират. Поне за себе си отдавна съм стигнал до заключението, че навсякъде хората отиват на концерти по две причини. Първата е да чуят песни, с които са свързани по различни причини – любов, раздяла, първи танц, раждане на дете и какво ли още не.
Втората причина е тръпката от живото изпълнение и не на последно място - да видят на живо хората, които са създали и изпълнили тази музика. Казах всичко това, защото вярвам, че „Диана Експрес“ ще я има още дълго време. Достатъчно е момчетата да изпълняват перфектно музиката ми.
- Трудно ли ви беше да вземете това решение?
- Не, не ми беше трудно. Още преди една година имах сериозни здравословни проблеми, които донякъде разреших. В началото на горещия юли трябваше да направя избор. Избрах в годините, които ми остават, да живея спокойно и без напрежение. Казвам това, защото много хора нямат представа какво е да свириш в група.
- Какво имате предвид?
- За да ме разберете, ще опиша едно участие. Например в Бургас. Товарим инструментите в 09,00 в София и тръгваме най-късно в 09,30. Пристигаме към 16,00. Настаняваме се в хотела и веднага отиваме на мястото на участието. Следва един час разтоварване и редене на инструменти и един час чек в голямата апаратура. Прибираме се към 18,30. Малка почивка, после вечеря и отново на сцената. Следва наново прибиране и товарене и към полунощ пристигаме в хотела. На другия ден към 09,00 тръгваме за София. Мислите ли, че това е комфортно на един 78-годишен мъж?
Признавам, че на мен ми дойде в повече. Има сериозна разлика да правиш музика на плейбек, за който са необходими само микрофон и флашка, или да музицираш пълен лайф, където гореописаното упражнение се повтаря многократно.
- На кого пръв казахте? Как реагираха семейството ви и колегите ви от „Диана Експрес“?
- Дъщерите ми приеха спокойно нещата. Колегите ми също. Е, на всички ни стана неприятно, че паднаха около 10 концерта, но в края на краищата колегите ми проявиха разбиране и заслужиха едно искрено и голямо „Благодаря“.
- Има ли болка и тъга от слизането от сцената?
- Откровено казвам - няма. Аз се качих на професионалната сцена в края на септември през далечната 1967 г. и пътувах една година с Емил Димитров. После в периода 1971-1974 г. концертирах като пианист и диригент ту с Емил, ту с Лили. В СССР например за близо една година имам не по-малко от 50 полета с Ил-18. Особено тежки бяха нощните полети. „Години след това сънувах кошмари. От 1975 г. концертирах само с „Диана Експрес“. До 1984 г. с групата изнесохме над 3000 концерта в България. Имахме две големи турнета в Русия, посетихме Египет, Германия, Куба, Чехия, Виетнам, Лаос и Камбоджа. От 2014 г. над десет години концертирах отново само с „Диана Експрес“.
През този период имахме в България над 500 концерта и участия. Бяхме два пъти в Канада и един месец в САЩ. Изнесохме концерти в Лондон, Виена, Братислава и Тел Авив. От всички тези пътувания стигнах дотам, че като видя куфар, самолет, рейс или кола, ми се повдига. На върха на щастието съм, когато си почивам в Боровец, обграден от прекрасна зеленина, тишина и кристален въздух. Като заговорихме за концерти, ще спомена най-голямото ми постижение – десетте концерта на „Диана Експрес“ през 2019 г. със симфоничния оркестър на Русе, които поне за мен бяха незабравими. Четири месеца работих по аранжиментите за този проект, но си струваше.
- Преди няколко години Георги Тошев коментира след концерта на Лили Иванова в Античния театър, че един артист трябва да знае кога да слезе от сцената. Вие го подкрепихте тогава, но тя явно му се обиди и си изтри снимките с него от Фейсбук.
- Аз го подкрепих за това, че си е купил билет за концерт, който не му е харесал, и е написал за това в медиите, а не за това, че някой - в случая Лили - трябва да слезе от сцената. В края на краищата това е личен проблем и никой няма право да казва кога един артист трябва да приключи кариерата си. Както и факта, че никой изпълнител не е застрахован от това, че някой ако си е купил билет и останал разочарован от концерта му, после е споделил разочарованието си в мрежите. Това е част от риска на професията.
- Какъв паралел правите при сбогуването със сцената между световните звезди и нашите?
- Като говорим на тази тема, има нещо, което е валидно за всички хора на изкуството. Основният фактор колко голям е един автор или артист всъщност е времето. Само то може да определи дали един човек на изкуството е оставил зад себе си стойностни неща, които да преминават през годините. Казаното от мен няма нищо общо с това дали артистът ще направи прощален бенефис в „Арена“ или в НДК, защото и театралното представление, и концертът протичат за два часа и после остават само спомените. А спомените са като вятъра. Пристига със сила и шум и после бавно и тихо си отива. Накрая остава само едно далечно ехо, което рано или късно се разсейва в годините.
- Какво е отношението ви към юбилеите и бенефисите?
- Ще бъда откровен и ще кажа, че особено с юбилеите доста от колегите прекаляват. Моето лично мнение е, че юбилеят би трябвало да се прави на десет години. Това е достатъчно дълго време, през което един артист е работил усилено и е постигнал сериозни постижения в кариерата си. Досега аз имах един юбилей. 60-годишнината си отпразнувах в НДК. Юбилеите на „Диана Експрес“ ги отбелязваме също само на 10 години. Впрочем през тази година групата наистина има 50-годишен юбилей.
- Какво ви е отношението към вашето поколение автори и певци?
- Признавам си, че нямам приятели, които са автори или изпълнители в поп музиката от моето поколение. Комуникацията ми е на ниво „Здрасти“. Като зачекнахме тази тема, искам да посоча един факт, който ме натъжава и донякъде ме обижда. Факт, който засяга и други автори на наши хитове. Доста от поп изпълнителите не си правят труда, когато биват поканени от организатори (например на сборни концерти), да уважат авторите на песните, които изпълняват, и да се опитат да задължат организаторите да внасят необходимите средства от приходите в „Музикаутор“. На практика се получава следното: един човек организира концерт, на който се изпълняват известни песни, заради които хората си купуват билети. На финала приходите от концерта отиват при организатора и поп изпълнителите, а авторите на музиката и текстовете „духат супата!“. Моля да бъда разбран правилно! Не става въпрос за пари, а за уважение! Може би това е и причината да не контактувам с певците, които постъпват по този начин.
- На сцената сте точно половин век - от записа на първия ви албум „Диана Експрес“ през 1974-та до 2024 г. Каква е равносметката ви?
- Композирах първия албум на „Диана Експрес“, защото тогава през 1974 г. усетих, че се изчерпах като композитор и аранжор. Той надмина очакванията ми и аз продължих това приключение до ден днешен да композирам и да концертирам с групата. Равносметката е над десет златни хита и хиляди фенове, които харесват музиката ни.
- Ако може да се върнете 50 г. назад, какво бихте променили?
- Само едно нещо. Трябваше поне още през 1980 г. да започна да свиря и на китара. Знам, че е късно, но от началото на тази година поправих и тази грешка. Не мога и не искам променям нищо, но искам да благодаря на Господ, че ме дари с талант и че ми показваше пътя, по който да вървя. Това второто е много важно. Има много хора с талант, но успяват само тези, които усещат ръката на този, който е над нас. Аз съм от тези щастливци.
- Има ли изпълнители, с които искахте, но не успяхте да работите?
- През годините работех по начин, който така и не промених. Композирах музика само когато някой ме потърси за това. Сигурно е грешка от моя страна, но така или иначе никога не съм поемал инициативата да предложа песен на когото и да било. Така че работих с тези певци, които ме потърсиха.
- За кои от младите певци днес бихте написали песен?
- Трудно начинание. Това, че младите поп изпълнители работят и творят с млади автори и продуценти, поне за мен, е нещо съвсем нормално. Добре е да се знае, че в поп музиката на всеки десет години почти всичко се променя - начина на вокалиране, аранжиментите, композициите. Не съм сигурен дали мога да работя добре с млад певец. Мисля, че младите се справят чудесно и без такива като мен. Понякога непознати хора ме питат: „Това сегашното музика ли е?“. Отговарям им, че тази музика се прави от млади хора и се слуша от други млади хора. Така че е излишно да коментираме дали е хубава или не.
Може за някои мои колеги да прозвучи странно, но аз харесвам музиката на младите автори, изпълнители и групи. Даже мисля, че се справят по-добре от такива като мен и намирам това за нещо, което е нормално.
- С какво планирате да се занимавате след оттеглянето ви от активна концертна дейност?
- Това, че не съм на сцената с „Диана Експрес“, не значи, че не съм член на групата. „Диана Експрес“ ще продължава да изпълнява музика, композирана и аранжирана от мен. По този повод имам идея да напиша едно истинско реге за групата, което ще реализирам до два-три месеца. Чувствам се добре, защото сега ще имам възможност спокойно да композирам нови песни за групата, както и да композирам друга музика, стига Господ да ми позволи това.
Ето и последната новина: в началото на октомври ще запиша най-новата си песен, над която работих близо два месеца - „Песен за Ямбол“, по идея на кмета на моя роден град г-н Валентин Ревански.
Това е той:
- Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол
- Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера започва в оркестъра на легендарния Емил Димитров
- Избран за филмовия ни композитор за столетието заради музиката си към „Адаптация”, „Осъдени души”, „Ла дона е мобиле”, „Скъпа моя, скъпи мой” и много други
- Основател, ръководител, основен композитор и цялостен аранжор на рок група „Диана Експрес”, която вече половин век е на сцената
Лео Богдановски
