Фабриката на Велизар Пеев прави първите шоколадови десерти в България
Фабриката на Велизар Пеев прави първите шоколадови десерти в България
Борещият се за втори мандат Макрон миналата година връчи орден на Юлия Кръстева.
Карл Велики
Още през IX век са първите форми на сътрудничество между двете държави. Пример за това е разгромяването на Аварския хаганат между 803 и 805 г. от хан Крум и Карл Велики. Има дори легенда, че двамата владетели са се срещнали, за да установят границата между Велика България и Франкската империя.
По времето на Османската империя френските крале също са знаели, че някъде на Балканите има завладяна страна с богата култура и история. Повод за това допускане дава Реймското евангелие, написано на кирилица. Върху него в град Реймс са се клели доста крале - от Анри II през 1574 г. до Шарл X през 1823 г.
Военно дело
В началото на века българските флот, авиация и артилерия са били предимно френско производство. Първият български пилот Симеон Петров след конкурс (заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов) отива на обучение в Етампл край Париж. Там Петров осъществява първия нощен полет в историята заедно с Луи Блерио. Русенецът прави и първото приземяване в света с изключен двигател, след като самолетът му „Блерио XI“ се поврежда.
Велизар Пеев
Френското влияние в сферата на родната култура и кулинария също е безспорно. У нас шоколадът идва в зората на XX век именно от Шестоъгълника, както французите наричат своята страна заради формата на границите й. Кулинарната революция се прави от Велизар Пеев, герой от Сръбско-българската война. Военният се преквалифицира на сладкар по принуда след конфликт със самия княз Фердинанд. Пеев заминава през 1900 г. за Франция. Година по-късно той решава да се завърне в България и да отвори първата манифактура за производство на какаови десерти. Той довежда френския майстор Коломб, който имал задача да обучи работниците. Първата фабрика за шоколад се помещавала на столичната улица „Екзарх Йосиф“.
По ирония на съдбата Фердинанд редовно си поръчвал от луксозната серия „Виенски бонбони“ от Пеев. Самият цар Фердинанд е наследник на последния френски крал Луи-Филип (1830-1848). Той директно пренася френския дворцов етикет в София – от езика, задължителен за международните договори, до баловете и маскарадите, които устройвал.
След Освобождението френското влияние в България навлиза и по линия на управлението на цар Фердинанд.
Изобретение
Има теории, че първите козунаци също дължим на франсетата. Те изобретили лакомството, след като подобрили една рецепта от Египет през XVII век. Този великденски сладкиш на практика до преди 100 г. не е бил познат на родната трапеза. Започва да се налага в родните сладкарници, като модата навлиза от Румъния -другата страна в Източна Европа с изключително силно френско влияние. В мемоарите на доста автори се разказва как в началото на миналия век в по-изисканите сладкарници в Русе, Свищов и София, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.
Бодлер и Яворов
В сферата на литературата символизмът нахлува у нас през творчеството на Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол Верлен. Скоро много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и др.
Доста символика има и в творбите на покойния гений от Габрово Христо Явашев-Кристо, чийто живот и творчество са неразривно свързани с Франция.
Кристо с години подготвя всеки свой проект - от арт изпълнението през вписването му във виталното пространство до безкрайното съгласуване с местните власти. Парижани много добре си спомнят, че той години наред е бил в студена война с бившия президент Жак Ширак за превръщането в арт инсталация на 400-годишния мост „Пон Ньоф“. На 22 февруари 1982 година българинът се среща с Ширак, тогава кмет на Париж, за да представи проекта си. Втренчен в Кристо, Ширак го попитал: "Какво ще струва това на Париж?" Кристо отговорил: "Нито сантим, господин кмете“. Ширак завършил разговора с думите: "Аз лично подкрепям проекта, но трябва да изчакаме да минат изборите през 1983 година."
През август 1984, след девет години преговори с кой ли не, Кристо и съпругата му Жан-Клод получават официално разрешение от Жак Ширак, но той по-късно пак се отмята. На 22 септември 1985 година сагата приключва и мостът е предрешен до неузнаваемост, което привлича 3 милиона туристи. А Ширак, когато видял неочаквания успех на проекта, като класически политик решил да си припише заслугата с думите: "Не мога да разбера защо моите съветници бяха против това."
Жак Ширак заедно с Кристо и Жан-Клод при откриването на опакования мост
Българинът с Жан-Клод пред опакования мост Пон Ньоф
Желязната завеса
По времето на Комунизма Желязната завеса не успява да спре френското влияние. Може би тайната се крие, че то идва по линията на висока духовност, култура и прогресивни либерални идеи за развитието на личността. Те се вписвали идеално във възгледите на тогавашната културна министърка Людмила Живкова. Сред успехите й е уникална изложба, която успява да организира в София с оригинални творби на Леонардо да Винчи и копие на Мона Лиза. В същото време в родните кина и театри дебютират френски постановки и филми с любими артисти. Една статистика от онези години сочи, че френската култура намира почва у нас, защото 70% от българските ученици по онова време изучават френски език.
След 1989 г безспорен успех в двустранните отношения е освобождаването на българските медици в Либия, несправедливо обвинени от режима на Муамар Кадафи за СПИН-епидемия в детска болница в Бенгази. Развръзката дойде след 8 мъчителни години с решителната намеса на Сесилия Саркози, съпруга на френския президент Никола Саркози. Както разказва самата тя, при последните й преговори през 2007 г., е заявила в прав текст на либийците, че самолетът й няма да излети от летището без българските медици в затвора.
Зала „Олимпия“ събра
Силви Вартан и Холидей
В средата на миналия век милиони жени по света завиждаха на Силви Вартан, която успя да прекара под венчилото рок звездата Джони Холидей. Родената в село Искрец певица още 8 -годишна емигрира с родителите си за Франция. През 1962 г. Вартан за първи път се качва на сцената на легендарната зала “Олимпия” в Париж, близо половин век преди Лили Иванова. Именно там я забелязва рок идолът Джони Холидей.
Скоро двамата завъртат роман. Вричат се във вечна вярност на 12 април 1965 г., а година по-късно се ражда синът им Дейвид. По същото време там твори и Краля на шансона, но от България Емил Димитров, чийто песни се въртят по парижките радия. Шарл Азнавур, Далида, Жаклин Франсоа и др. звезди, пък изнасят концерти в София.
Но, ако говорим за емблематични българо-френски бракове, то не можем да не споменем скулпторката Веселина Георгиева (Лина Георгиева). Тя успя да влезе в една от най-влиятелните фамилии в света, след като стана съпруга на най-могъщия банкер във Франция и Европа - барон Едмонд де Ротшилд.
Наджаков измисли ксерокса
след командировка в Париж
Бащата на ксерокса - така наричат гения от град Дупница Георги Наджаков. След една командировка в парижка лаборатория той се връща у нас и прави своите научни открития. Именно те днес стоят в основата на съвременните лазерни принтери и копирни машини.
През 1925 г. Наджаков отива на специализация в Париж, което се явява повратна точка в кариерата му. Без никакви препоръки той чука на вратата на големия френски и световен учен Пол Ланжвен с молба да бъде приет да работи в лабораторията му по електричество. Българинът предлага да работи по фотоелектричен ефект при твърди тела, въпреки че тази тема там все още е табу.
След като се връща у нас Георги Наджаков продължава да дълбае в тази научна ниша и скоро е възнаграден. През 1937 г. открива вещества, които нарича фотоелектрети, благодарение на които работят днес фотокопирните машини.
Именно в Страната на шансона успя да разцъфне и инженерният гений на Румен Антонов. Възпитаникът на ВМЕИ „Ленин“ изобретява в Париж уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, чийто патент успява да продаде на „Хонда“, а после и на френски „Рено“ и „Пежо“.
Георги Наджаков
Французи печатат
българския лев
В момента Българска народна банка (БНБ) съвместно с компанията "Франсоа-Шарл Обертюр Груп” печатат българския лев. Икономиката на следосвобожденска България също е била вързана към френския франк. На 4 юни 1880 г. парламентът приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“ и на следващата година са отсечени първите ни метални пари. Този закон определя количеството злато, сребро и мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Тогава всеки лев е имал стойността на френския франк. Или казано с други думи - това е бил първият ни валутен борд.
Любомир Старидолски
